Уикипедия

Смоквица

село в Република Македония

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Смоквица
Смоквица
— село —
Панорама на селото от селската църква
Панорама на селото от селската църква
North Macedonia relief location map.jpg
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина91 m
Население263[1] души (2002)
Пощенски код1489
Смоквица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

ИсторияРедактиране

 
Българското училище в Смоквица по време на Първата световна война, 1916 година
 
Смоквица в 1931 година

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други.[10]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност Всичко
македонци 263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Коста Христов Попето
 
Свидетелство за опълченеца Петко Янев от Смоквица, от неговия войвода Ильо Марков, 1882 г.
Текст
“
Дава се настоящето свидѣтелство на поборника Петко Яневъ от село Гевгѣлия, Солунска Губерния, „Македония“, за което служи въ моята дружина въ времето на Руско-турската война въ 1877 и 1878 год. Въ това време постоянно извършвалъ възлаганите му дължности; дава му се настоящето свидѣтелство за да послужи гдѣто му трѣбва, удостовѣрявамъ съ печата ми.
13 Януарий 1882 год.
Воевода Илия Марковъ
г. Кюстендилъ
 ”
 
Свидетелство за Петко Янев от Смоквица, издадено от видни поборници на вдовицата му, 7 ноември 1903 г.
Текст
“
Долуподписаните кюстендилски жители свидетелствуваме за Мария Петкова, родом от с. Смоквица, Гевгелийска околия, Солунски окръг, Македония, заселена от 1878 год. в гр. Кюстендил, на възраст 70 год., българка, источноправославна и е честна жена, какво тя е законна съпруга на поборник-опълченеца Петко Янев, тоже от същото село, който се помина през месец Октомврий 1900 год., и след смъртта си не остави на горепоменатата си съпруга Мария в наследство никакви движими и недвижими имоти, а просто я остави на улицата, която се скита на стари години по чуждите къщи и попреминала възраст, неспособна за физическа работа.
7 ноември 1903 г.
Свидетели:
Кюстендилъ
В. Д. Богданцалиев
С. х. Колев
В. Златанов
Арх. З. п. Петров
Гл. Ив. Богданцалиев
”
 
Свидетелство на Петко Янев
Родени в Смоквица
  •   Алфред Джелъзов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Алфред Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[14]
  •     Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  •   Антон Янев (1875 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Аргир Манасиев и 13 кукушка дружина[15]
  •   Аспарух Делиманов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов[16]
  •   Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[17]
  •   Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  •   Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
  •   Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  •   Динко Хаджитанов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[19]
  •   Константин Икономов (? - 1905), гръцки андарт
  •   Коста Христов Попето (1862 – 1941), български революционер
  •   Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Петко Янев (? - 1900), български революционер, четник на Ильо войвода
  •   Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 – 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[20]
  •   Тенчо Вацов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[21]
  •   Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  •   Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[22]
  •   Петър Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
  •   Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Тома Левов (? – 1918), български просветен деец

БележкиРедактиране

  1. ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 2009-07-05 
  2. ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. ↑ Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. ↑ а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  8. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  10. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 350 - 351.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  13. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  19. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  20. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 623.
  21. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 396, л. 56
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смоквица&oldid=11712910“.