Смоквица

село в Република Македония

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Смоквица
Смоквица
— село —
Панорама на селото от селската църква
Панорама на селото от селската църква
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина91 m
Население263[1] души (2002)
Пощенски код1489
Смоквица в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

 
Българското училище в Смоквица по време на Първата световна война, 1916 година
 
Смоквица в 1931 година

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други.[10]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност Всичко
македонци 263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Коста Христов Попето
 
Свидетелство за опълченеца Петко Янев от Смоквица, от неговия войвода Ильо Марков, 1882 г.
Текст
Дава се настоящето свидѣтелство на поборника Петко Яневъ от село Гевгѣлия, Солунска Губерния, „Македония“, за което служи въ моята дружина въ времето на Руско-турската война въ 1877 и 1878 год. Въ това време постоянно извършвалъ възлаганите му дължности; дава му се настоящето свидѣтелство за да послужи гдѣто му трѣбва, удостовѣрявамъ съ печата ми.
13 Януарий 1882 год.
Воевода Илия Марковъ
г. Кюстендилъ
 
Свидетелство за Петко Янев от Смоквица, издадено от видни поборници на вдовицата му, 7 ноември 1903 г.
Текст
Долуподписаните кюстендилски жители свидетелствуваме за Мария Петкова, родом от с. Смоквица, Гевгелийска околия, Солунски окръг, Македония, заселена от 1878 год. в гр. Кюстендил, на възраст 70 год., българка, источноправославна и е честна жена, какво тя е законна съпруга на поборник-опълченеца Петко Янев, тоже от същото село, който се помина през месец Октомврий 1900 год., и след смъртта си не остави на горепоменатата си съпруга Мария в наследство никакви движими и недвижими имоти, а просто я остави на улицата, която се скита на стари години по чуждите къщи и попреминала възраст, неспособна за физическа работа.
7 ноември 1903 г.
Свидетели:
Кюстендилъ
В. Д. Богданцалиев
С. х. Колев
В. Златанов
Арх. З. п. Петров
Гл. Ив. Богданцалиев
 
Свидетелство на Петко Янев
Родени в Смоквица
  •   Алфред Джелъзов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Алфред Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[14]
  •     Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  •   Антон Янев (1875 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Аргир Манасиев и 13 кукушка дружина[15]
  •   Аспарух Делиманов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов[16]
  •   Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[17]
  •   Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  •   Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
  •   Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  •   Динко Хаджитанов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[19]
  •   Константин Икономов (? - 1905), гръцки андарт
  •   Коста Христов Попето (1862 – 1941), български революционер
  •   Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Петко Янев (? - 1900), български революционер, четник на Ильо войвода
  •   Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 и 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[20]
  •   Тенчо Вацов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  •   Фильо, български революционер, деец на ВМРО[21]
  •   Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[22]
  •   Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  •   Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[23]
  •   Петър Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[25]
  •   Тома Левов (? – 1918), български просветен деец
  1. Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. а б в г д е ж з и Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 350 - 351.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  13. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  20. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 623.
  21. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
  22. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 396, л. 56
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46