Отваря главното меню

Смоквица

село в Република Македония

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Смоквица
Смоквица
— село —
Смоквица в 1931 г.
Смоквица в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 91 m
Население 263[1] души (2002)
Пощенски код 1489
Смоквица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

ИсторияРедактиране

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други[10].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност Всичко
македонци 263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Коста Христов Попето
Родени в Смоквица
  •     Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  •   Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[13]
  •   Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
  •   Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
  •   Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  •   Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[15]
  •   Константин Икономов, гръцки андарт
  •   Коста Христов Попето (1862 – ?), български революционер
  •   Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 – 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[16]
  •   Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[17]
  •   Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  •   Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
  •   Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Тома Левов (? – 1918), български просветен деец

БележкиРедактиране

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170-171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.350-351.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  15. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.623.
  17. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46