Смоквица
Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.
Смоквица Смоквица |
|
---|---|
— село — | |
![]() Смоквица в 1931 г. |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югоизточен |
Община | Гевгели |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 91 m |
Население | 263[1] души (2002) |
Пощенски код | 1489 |
Смоквица в Общомедия |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]
ИсторияРедактиране
В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други[10].
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.
Националност | Всичко |
македонци | 263 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Смоквица
- Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
- Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[13]
- Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
- Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
- Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
- Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[15]
- Константин Икономов, гръцки андарт
- Коста Христов Попето (1862 – ?), български революционер
- Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
- Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 – 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[16]
- Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[17]
- Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
- Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Христо Петков, български революционер
- Починали в Смоквица
- Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
- Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
- Тома Левов (? – 1918), български просветен деец
БележкиРедактиране
- ↑ Официален сайт на Община Гевгели
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170-171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.350-351.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.623.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46