Отваря главното меню
Уикипедия

Смоквица

село в Република Македония

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Смоквица
Смоквица
— село —
Смоквица в 1931 г.
Смоквица в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 91 m
Население 263[1] души (2002)
Пощенски код 1489
Смоквица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

ИсторияРедактиране

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други[10].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност Всичко
македонци 263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Коста Христов Попето
Родени в Смоквица
  •     Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  •   Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[13]
  •   Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
  •   Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
  •   Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  •   Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[15]
  •   Константин Икономов, гръцки андарт
  •   Коста Христов Попето (1862 – ?), български революционер
  •   Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 – 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[16]
  •   Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[17]
  •   Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  •   Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  •   Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
  •   Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Тома Левов (? – 1918), български просветен деец

БележкиРедактиране

  1. ↑ Официален сайт на Община Гевгели
  2. ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. ↑ Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170-171.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. ↑ а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  8. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41
  10. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.350-351.
  11. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  15. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  16. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.623.
  17. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смоквица&oldid=9525571“.