Соколаре

село в община Бяла Слатина, обл. Враца

Сокола̀ре е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

Соколаре
България
43.4321° с. ш. 23.8673° и. д.
Соколаре
Област Враца
43.4321° с. ш. 23.8673° и. д.
Соколаре
Общи данни
Население557 души[1] (15 март 2024 г.)
22 души/km²
Землище25,396 km²
Надм. височина166 m
Пощ. код3258
Тел. код09146
МПС кодВР
ЕКАТТЕ67845
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Соколаре
Николай Нинов
(ГЕРБ)

География

редактиране

Соколаре граничи със селата Нивянин, Комарево, Борован и с град Бяла слатина. Селото се намира на 8 km от града в западна посока по шосето за гр. Враца. На север от Соколаре се намира село Търнава.[2]

Селото е доста старо, данни за него се срещат още от времето на траките. Останки от тяхното селище са намерени западно от селото при изкопи за преливник на малък язовир. Керамиката от това селище свидетелства за живот през края на бронзовата и началото на желязната епоха – средата на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. През цялата желязна епоха траките са имали селище на югозапад от Соколаре в местността Илиевско бранище.[2]

През второто българско царство е основано село Соколаре от селяни със статут на соколари – хора, които отглеждали и дресирали соколи за лов на болярите. От историята на това средновековно селище започва и историята на днешното село. То е заварено от турските завоеватели в края на XIV в. с това име и е съществувало през вековете на робството чак до края на XVIII в. В един османски регистър за доганджии (соколари) от 1564 г. е записано и селото Соколаре като село на доганджии, т.е. селото е запазило своя средновековен статут да отглежда и дресира соколи.[2]

В края на XVIII в. Соколаре е плячкосано от кърджалийски банди и населението му се разбягава. Средновековната църква е опожарен, а останалите от нея камъни са пренесени от помаците в Бяла Слатина за строителство на джамия. Няколко десетилетия селото е пусто, но постепенно забягналите стари родове се завръшат и и основават село със същото име малко на изток от пепелищата на предишното Соколаре.[2]

Основна и единствена религия е православното християнство с храм „Св. Димитрий“ с енорийски свещеник Галин Каменов.

Обществени институции

редактиране

В селото има детска градина и читалище. Има и църква в центъра на селото. Кооперацията се казва ЗППОК „Единство“. Има поща на центъра. Има и училище, но то е в неизправно състояние.

Културни и природни забележителности

редактиране

Има няколко вековни дървета в м. „Училищната градина“ – те са доста стари. Там има и извор, който в определени периоди пресъхва. В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във войните за Отечеството.

Редовни събития

редактиране

Празника на селото се празнува на местния събор.

Личности, починали в Соколаре

редактиране
  • Иван Нивянин (1919 – 1944), български поет-партизанин, починал в землянка в околностите на селото

Към читалището съществува и хор за стари градски песни с ръководител Марин Митев.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.