Софийска декларация (1929)
Софийската декларация (на хърватски: Sofijska deklaracija) е документ, подписан от една страна от гостуващите в София, България, хърватски лидери на Усташа Анте Павелич и Густав Перчец, а от друга от Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации, който на практика представлява Вътрешната македонска революционна организация.[1] Документът заявява, че двете организации ще координират своята легална дейност. След подписването му на Павелич и Перчец в Кралството на сърби, хървати и словенци е издадена смъртна присъда, а отношениета на страната с България се влошават значително.[2]
| Софийска декларация | |
| Sofijska deklaracija | |
 Страница 1 на вестник „Македония“, брой 759 от 22 април 1929 г. с Декларацията на български и хърватски език | |
| Автор | Анте Павелич, Густав Перчец; Национален комитет на Съюза на македонските емигрантски организации |
|---|---|
| Създаден | 20 април 1929 г. София, България |
| Оригинален език | български, хърватски |
| Жанр | политическа декларация |
Предистория
редактиранеСлед установяването на диктаторски режим в Кралство Югославия на 6 януари 1929 година, лидерът на хърватската дясна Партия на правата Анте Павелич е принуден да бяга от страната през нощта на 19 срещу 20 януари.[3] Установява се в Австрия и продължава работата по създаването на конспиративната революционна организация Усташа,[4] официално основана на 7 януари и бореща се за независимост на Хърватия.[5] През март 1929 година Усташа започва терористична кампания срещу Югославия с убийството на Тони Шлегел, проюгославски журналист, редактор на загребския вестник „Новости“[6] и логично се обръща за сътрудничество с българската Вътрешна македонска революционна организация, която също води терористична борба срещу югославския режим в Македония. Двете страни решават, че легална манифестация на сътрудничество ще има положителен ефект върху каузата им и на 19 април 1929 година Анте Павелич и Густав Перчец пристигат в България. В страната македонската емиграция им организира грандиозно многохилядно посрещане.[7]
Текст на декларацията
редактиране
| „ | Презъ време на братското посещение, което хърватскиятъ народенъ представитель д-ръ Анте Павеличъ и градскиятъ застѫпникъ на градъ Загребъ, Густавъ Перчецъ, направиха на Националния Комитетъ на македонскитѣ емигрантски организации въ България, отъ дветѣ страни се констатира, че невъзможния режимъ, на който сѫ подложени Хърватско и Македония, имъ налага еднакво да координиратъ своята легална дейность за извоюване на човѣшки и национални права, политическа свобода и пълна държавна независимость на Хърватско и на Македония.
По този случай дветѣ страни заявяватъ, че въ бѫдеще тѣ ще напрегнатъ и обединятъ усилията си за постигане тѣзи идеали на двата братски народа. София, 20.IV. 1929 г.[1] Подписали: Д-ръ Анте Павеличъ, Густавъ Перчецъ. Македонски Националенъ Комитетъ: Председатель: Д-ръ К. Д. Станишевъ; Подпредседатели: Л. Киселинчевъ и Н. Якимовъ; Секретари: В. Ив. Василевъ, В. Думевъ и Н. Габровски: Членове: Г. Кондовъ, М. Димитровъ, Б. Антоновъ, Ив. Хаджовъ и С. Наневъ.[1][8] |
“ |
Реакции
редактиранеДекларацията е широко отразена в европейската преса. Сръбските вестници се изпълват с гневни статии, които обвиняват правителството на Ляпчев в съучастничество, тъй като не е взело мерки да предотврати срещата.[9] Кралство Югославия реагира остро и издава смъртни присъди на Павелич и Перчец.[7] Белград обвинява България, а българското правителство дава уверения на Югославия, че македонската емиграция, а не България е посрещнала хърватите и е изказано съжаление за оскърбителните думи, отправени по адрес на белградското правителство.[9]
Процесът срещу Анте Павелич
редактиранеНа 24 април 1929 година югославската прокуратура обвинява пред Държавния съд за защита на държавата в Белград Анте Павелич в дейност срещу целостта на Югославия. В обвинителния акт от 11 юли е посочено, че
| „ | „... през месец април в София чрез произнесени речи, дадени изявления пред журналисти, съставянето и поддържането на споменатата декларация е извършвал пропаганда и се опитал да създаде убеждение да се отдели насилствено Хърватско като дял от СХС и да стане самостоятелна държава, а и е убеждавал македонските емигранти ..., че също и Македония като част от нашата държава трябва да се отдели ... и да се присъедини към България...“ | “ |
На 17 юли 1929 година Павелич е осъден задочно на смърт.[10]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Декларация // Македония III (759). 22 април 1929. с. 1.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 631.
- ↑ Matković, Hrvoje. Povijest Nezavisne Države Hrvatske. Naklada Pavičić, 2002. ISBN 978-953-6308-39-2. с. 11.
- ↑ Dizdar, Zdravko; Grčić, Marko; Ravlić, Slaven; Stuparić, Darko. Tko je tko u NDH: Hrvatska 1941–1945. Zagreb, Minerva, 1997. ISBN 978-953-6377-03-9. с. 307.
- ↑ Matković, Hrvoje. Povijest Nezavisne Države Hrvatske. Naklada Pavičić, 2002. ISBN 978-953-6308-39-2. с. 12.
- ↑ Glenny, Misha. The Balkans: Nationalism, War, and the Great Powers, 1804–1999. Penguin, 2001. ISBN 978-0-670-85338-0. с. 431 - 432.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 627.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 627-628.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 628.
- ↑ Hrvatski Ustaški pokret, Hrvatsko Jedinstvo, broj 238, 06.08.1942., str. 2.