Иван Хаджов

български литературен историк и езиковед

Иван Панайотов Хаджов с псевдоним Редник е български литературен историк и езиковед.

Иван Хаджов
български литературен историк и езиковед
Ivan Hadzhov.jpg
Роден
Починал

Образование Загребски университет

БиографияРедактиране

Роден е през 1885 г. в големия македонски град Струга, днес в границите на Северна Македония. През 1907 г. завършва славянска филология в Загребския университет[1] и специализира в Германия и Австро-Унгария. Учител е в Копривщица, Пазарджик и София (1911 – 1912 и 1925 – 1942). През 1911 г. Хаджов е част от колектива на първия български „Правописен и правоговорен речник“, съавтор е и на „Правописен и правоговорен наръчник“, издаден през 1945 г. след правописната реформа. Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България. Пише по проблеми на българския език, както и в областта на литературната история – предимно творчеството на Христо Ботев („Развой на една идея в поезията на Ботева“, 1915; „Образът на хайдутина у Ботева и Раковски“, 1935; „Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки“, 1947). През 1931 г. под псевдонима Veritas издава книгата „Македония под иго“[2], а в 1944 г. – „Братя Константин и Димитър Миладинови“.[3]

След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. В 1928 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4] В същата 1928 година след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Данаил Крапчев, Георги Кондов и Петър Мърмев.[5] През септември 1934 г. като представител на Стружкото македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[6]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[7]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 108.
  3. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 241.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.

Външни препраткиРедактиране