Уикипедия

Иван Хаджов

български литературен историк и езиковед

Иван Панайотов (Панталеев) Хаджов с псевдоним Редник е български литературен историк и езиковед.[1]

Иван Хаджов
български литературен историк и езиковед
Роден
Починал
25 ноември 1956 г. (71 г.)
Учил вЗагребски университет
Горе: Георги Кондов, Васил Василев, Велко Думев, Никола Габровски, Борис Антонов, Сотир Нанев, Манчо Димитров; среден ред: Лазар Киселинчев, Анте Павелич, Константин Станишев, Густав Перчец, Никола Якимов; долен ред: Станимир Топуков, Иван Хаджов

Биография

редактиране

Роден е в 1885 година в големия македонски град Струга, днес в границите на Северна Македония. Негов баща е Панде Гьорев Хаджов, а майка му е Деспа Христова Кочева. Започва висшето си образование в София през 1892 година.[2] През 1907 година завършва славянска филология в Загребския университет[3] и специализира в Германия и Австро-Унгария. Работи като учител в Копривщица, Пазарджик и София (1911 – 1912 и 1925 – 1942). През 1911 година Хаджов е част от колектива на първия български „Правописен и правоговорен речник“, съавтор е и на „Правописен и правоговорен наръчник“, издаден през 1945 година след правописната реформа от същата година. Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България (1938 - 1943). Пише по проблеми на българския език, както и в областта на литературната история – предимно творчеството на Христо Ботев („Развой на една идея в поезията на Ботева“, 1915; „Образът на хайдутина у Ботева и Раковски“, 1935; „Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки“, 1947). През 1931 г. под псевдонима Veritas издава книгата „Македония под иго“[4], а в 1944 г. – „Братя Константин и Димитър Миладинови“.[5]

След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Активист е на Стружкото благотворително братство.[6] Участва като негов делегат в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]

В 1928 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[8] В същата 1928 година след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Данаил Крапчев, Георги Кондов и Петър Мърмев.[9] През септември 1934 г. като представител (и дългогодишен председател[10]) на Стружкото благотворително братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[11]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[12][13] След като в 1948 година изнася две беседи в клуба на опозиционната БСДП на тема „Съществува ли македонска нация“, той е затворен в концлагера „Куциян“, където го държат почти една година, но излиза „по-силен отвсякога“.[14]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матей Хаджов
 
 
 
Гьоре Хаджов
 
Анастас Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър С. Хаджов
 
Вангел Хаджов
 
 
 
Панайот Хаджов
 
Деспа Кочова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антиноген Хаджов
(1874 - 1912)
 
Климент Хаджов
(1878 - 1948)
 
Златка Ляпчева
 
Иван Хаджов
(1885 - 1956)
 
Костадина А. Хаджова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вяра Кръстева
 
Преслав Хаджов
 
Благой Хаджов
 
Георги Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Хаджов
 
Климент Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

редактиране
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 485.
  2. ↑ Хаджова, Елена. 110 години от раждането на Иван Хаджов // „Македонски преглед“ XVIII (4). София, МНИ, 1995. с. 137.
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  4. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 108.
  5. ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 241.
  6. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
  7. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  8. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  9. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 496.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  12. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 386.
  13. ↑ Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 737.
  14. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2007. ISBN 978-954-523-093-6. с. 350.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Хаджов&oldid=12208300“.