Ацо VII д’Есте
Ацо VII д’Есте, известен също като Ацо Новело (на италиански: Azzo VII d’Este, Azzo Novello, * 1205, † 16 февруари 1264) е от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г. маркграф и господар на Ферара.
| Ацо VII д’Есте | |
| маркграф на Ферара | |
 | |
| Наследил | Алдобрандино I д’Есте |
|---|---|
| Наследник | Обицо II |
| Лични данни | |
| Роден | 1205 г.
|
| Починал | 16 февруари 1264 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Ацо VI (1170–1212) |
| Майка | Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235) |
| Ацо VII д’Есте в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е син на Ацо VI (1170–1212) и съпругата му Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235), дъщеря на Рено дьо Шатильон, княз на Антиохия. Баща му е убит през 1212 г. във войната против Ецелино II да Романо от аристократичната фамилия Алдобрандески.
Биография редактиране
Той наследява по-големия си полубрат Алдобрандино I д’Есте (1190–1215).
През 1222 г. трябва да отстъпи Ферара на Салинджера II Торели. За компенсация получава от император Фридрих II териториите Адрия и Ровиго. Той става скоро водач на гвелфите в марктграфствата, които са против политиката на императора.
През 1240 г. е избран за сеньор на Ферара и Венеция обсажда града. През 1242 г. е избран за доживотен подест.
През 1249 г. става битка при Фосалта (Модена), при която е пленен крал Енцио от Сардиния, син на император Фридрих II.
През 1253 г. Ацо става подест на Мантуа. През септември 1259 г. помага в загубата на императорския поддръжник Ецелино III да Романо в битката при Касано д'Ада.[1][2] Папа Александър IV обявява кръстоносен поход против Ецелино, в който участват Ферара, Болоня и Милано.
Негов наследник става внукът му Обицо II.
Брак и потомство редактиране
Ацо VII д’Есте се жени през 1221 г. за Джована († 1233), която му ражда четири децаː
- Риналдо I д’Есте (* 1230, † 1251), умира в затвор в Апулия, след затварянето му от императора през 1239 г.
- Беатриче II д'Есте († 18 януари 1262), монахиня във Ферара 1254 г., 1256 г. абтиса на манастир Сан Антонио в Полезине
- Кубитоза д'Есте , омъжена за Изнардо, маркиз на Маласпина
- Констанца д'Есте († сл. 1315), омъжена I. за Умберто, граф на Марема († 1264); II. за Гулиелмо Палавичини († 1284), маркиз на Шипионо; монахиня в Сан Антонио, Ферара
През 1238 г. се жени за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на Гуидо Палавичини, от която няма с деца. Тя се грижи за децата на Джована.
Литература редактиране
- Acorsi Sara: Storia breve di Azzo VII tra Ferrara, Este e Grottazzolina, Cirelli & Zanirato 2007, ISBN 978-88-902193-4-4.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- Azzo VII d'Este, fmg.ac
- Azzo VII d'Este, Marchese d'Este Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.