Дихимаро
Дихимаро или Ренда (на гръцки: Διχείμαρρο, Дихимаро; катаревуса: Διχείμαρρον, Дихимарон; до 1928 година: Ρέντα, Ренда[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 50 жители (2001).
| Дихимаро Διχείμαρρο | |
| — село — | |
  Дихимаро  Дихимаро  Дихимаро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 696 m |
| Население | 40 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено в областта Населица на около 15 километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и 10-ина километра северозападно от Цотили. На север граничи със село Плакида (Лабаница), на запад - с Ликнадес (Клепиш), а на изток - със Ставродроми (Плазомища).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Ренда е мюсюлманско гръкоезично село в Населишката каза на Османската империя.
По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Ренда живеят 250 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рента е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 85 къщи.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ρέντα има 200 валахади.[4]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ренда остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 298 жители.[5]
В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 34 семейства или 135 души.[6]
В 1928 година името на селото е сменено на Дихимарон.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гунгия[7] | Γκούνγκια | Ано Камбос | Άνω Κάμπος[8] | местност на СЗ от Дихимаро[7] |
| Ренда[7] | Ρέντα | Дасилион | Δασύλλιον[8] | възвишение на ЮЗ от Дихимаро[7] |
Преброявания редактиране
- 1913 – 298 жители
- 1991 – 82 жители
- 2001 – 50 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)