Уикипедия

Държавно устройство на Германия

Федерална република Германия, накратко ФРГ или Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland, BRD, Deutschland), е създадена на 24 май 1949 г. и е разширена след обединението на Германия през 1990 г.

Към политическата система на Германия се отнасят федералните институции, процесите по взимане на политически решение и тяхното съдържание. Основата на германската политическа система е парламентарната демокрация и федерално държавно устройство. От голямо значение за държавното устройство е силната конкуренция между политическите партии, поради което политическата система на Германия се отличава по своята т. нар. партийна демокрация.

Създаване редактиране

След края на Втората световна война и разгрома на нацистка Германия страната е разделена на окупационни зони, които по-късно формират 2 отделни държави. В съветската зона се създава Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), а зоните на САЩ, Великобритания и Франция са обединени във Федерална република Германия, чието име остава и след вливането в нея на ГДР след падането на Берлинската стена през 1989 г.

Двукамарна система редактиране

 
Германският Бундестаг в Берлин
 
Бундесратът в Берлин

Система, при която законодателният орган на държавата се състои от 2 органа или от един орган с две камари с различен начин на образуване. Обикновено в едната камара представителството е териториално (по окръзи, области, щати, републики, провинции и пр.), а в другата е популярно (по гласоподаватели от цялата държава).[1] В Германия, като долна камара, представляваща целия народ, може да се разгледа Бундестага, а като горна камара, състояща се от представители на отделните провинции – Бундесрата.

Държавно устройство редактиране

Германия е федерална република, която се дели основно на 16 федерални провинции. Всяка провинция има републиканско държавно устройство със свой провинциален парламент, правителство, съдилища, министър-председател и пр. Причината за това административно деление на Германия е историческа – 24 немскоговорящи държави в Европа (кралства, велики херцогства, херцогства, княжества и градове-държави) през 1871 се обединяват в една Германска империя, и до днес федералните провинции на Германия са израз на тези културно-исторически различния в отделните части на страната.

Държавният глава се нарича Федерален президент, избиран за срок от 5 г. от специално свикано Федерално събрание (на немски: Bundesversammlung), което се състои от депутатите в Бундестага и равен на тях брой представители на 16-те германски федерални провинции, които от своя страна биват избрани от провинциалните парламенти, като те могат да бъдат политици и други публични личности.[2] Федералният президент има предимно представителни функции, въпреки че де юре има и по-широки правомощия като например да отказва подписа си под новоприети закони и така да възпрепятства влизането им в сила, но по обичайно право това не се случва. Федералният президент извършва проверка дали приетият закон е възникнал в съответствие с конституционно установения ред и дали по своето съдържание той не нарушава очевидно конституцията.[3] След това той подписва (утвърждава) закона и го публикува във Федералния държавен вестник.[4] С това законът е обнародван. Ако в закона не е посочена специална дата на влизане в сила, той автоматично влиза в сила от 14-ия ден след публикацията във Федералния държавен вестник.

Законодателен орган на федерално равнище е федерален парламент наричан Бундестаг (в превод на български: Федерален конкгрес),[5] който се избира на принципа на общи, преки, свободни, равноправни и тайни избори за срок от четири години.[6] Освен парламента съществува и Бундесрат (в превод на български: Федерален съвет), който не се избира пряко, а се състои от членове на отделните правителства на 16-те германски федерални провинции, и представлява интересите на провинциите на федерално ниво като инициира законопроекти и участва във създаването на всеки един федерален закон.

 
Законодателен процес в Германия

Степента, до която Бундесратът участва във федералната законодателна дейност варира според типа закон, който се планира. Разграничават се два типа:[7][8]

  • закони, изискващи одобрение от Бундесрата и
  • закони, допускащи възражение от Бундесрата.

При първия тип законопроекти се изисква изричното одобрение на Бундесрата, без което те иначе не могат да се приемат; в този случай Бундесрата има право на абсолютно вето. Кога дадени законопроекти спадат към този тип, е изрично и изчерпателно установено в Основния закон на Германия (конституцията). Това са законопроекти, които целят изменение на Основния закон, или оказват въздействие върху финансите на провинциите, или ограничават организационния и административен суверенитет на провинциите.

Втория тип законопроекти са всички останали. При тях, Бундесратът има право на възражение, което се явява отлагателно вето, и което може да бъде преодоляно от Бундестага.

Двата органа, Бундестаг и Бундесрат са два отделни конституционни органа, а не две камари (палати) на един общ парламент, което е често срещано погрешно възприятие.

Изпълнителен орган е Федерално правителство, на чело на което стои Федерален канцлер, който се избира от Бундестага.[9] Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера. Всяка провинция има своя конституция, парламент и правителство. През 1949-90 държавата е разделена на Германска демократична република (ГДР) на изток и Федерална република Германия на запад.

Особености на федералното деление редактиране

Федерализмът е сред утвърдените конституционни принципи на Германия. Съгласно германската конституция някои въпроси като външните работи и отбраната са от изключителната отговорност на федерацията (т.е. федералното равнище), докато други попадат в отговорността на провинциите; провинциите запазват остатъчните законодателни правомощия за всички други области, включително културата, която в Германия включва не само теми като финансово подпомагане на изкуствата и науките, но и повечето форми на образование и професионално обучение. Това е причината за факта, че в Германия има 16 различни образователни системи с различни видове училища и изучавани предмети. Също така всяка провинция си има своя полицейска система и тайни служби, а федерацията отделно и тя си има своя полиция и тайни служби, което води до факта, че в Германия има общо 17 полицейски системи. Въпреки че международните отношения, включително международните договори, са основно отговорност на федералното равнище, провинциите имат определени ограничени правомощия в тази област: по въпроси, които ги засягат пряко, те имат правомощия да сключват международни договори „със съгласието на федералното правителство“. Освен това, всяка провинция има свое представителство (тип посолство) пред Европейския съюз в Брюксел, наред с посолството на Германия като цяло. Представителства на провинциите защитават интересите им, например, в областта на европейското финансиране на регионалното развитие.

Провинциите защитават интересите си на федерално ниво чрез Бундесрат (на немски: Bundesrat, в буквален превод: Федерален съвет). Той не се избира пряко, а се състои от членове на правителствата на отделните провинции.[10] Броят на членовете, които всяка провинция има право да изпрати, варира между 3 и 6 според големината на населението ѝ.[10] Разликите в населенията обаче са твърде големи и броят членове все пак не се получава да е пропорционален спрямо населението. Това е компромис между „федералното“ изискване за равнопоставеност на провинциите от една стана, и демократичния идеал за точно представяне на съответния брой жители от друга страна.[10] Това решение има за цел да гарантира, че големите провинции няма да се налагат над малките, но и че малките провинции няма да командироват по-големите.[10] Буднесратът има право да инициира федерални законодателни процедури, да приема резолюции, и да налага абсолютно или отлагателно вето срещу федерални закони, приети от федералния законодател – това е Бундестага (на немски: Bundestag, в буквален превод: Федерален конгрес) – т.е. националния парламент на Германия.[11] Абсолютно вето Бундесратът има при законопроекти, целящи изменение на конституцията или при федерални закони, които пряко засягат финансите или административния суверенитет на провинциите, се изисква изричното одобрение на Бундесрата в законодателната процедура.[11] При всички останали законопроекти Бундесратът има отлагателно вето, което може да бъде преодоляно с определено мнозинство в Бундестага.

Провинциите защитават интересите си на федерално ниво също така чрез свои представителства (посолство) във федералната столица Берлин. Всяка провинция има свое представителство, което се ангажира в полза интересите на провинцията чрез контакт с федералните служби, а също и с други чуждестранни посолства или организации, имащи седалище в столицата. Като пример може да се даде Представителството на провинция Бранденбург пред федерацията. Освен това, всяка провинция има свое представителство (тип посолство) пред Европейския Съюз в Брюксел, наред с посолството на Германия като цяло. Представителства на провинциите защитават интересите си в Брюксел например в областта на европейското финансиране на регионалното развитие.

Парламенти редактиране

Всяка една от 16-те провинции има свой парламент и своя конституция.

Партии редактиране

  Основна статия: Списък на политическите партии в Германия

Държавни ръководители редактиране

Основна статия Федерален президент на Германия
Списък на федералните президенти на Федерална република Германия
Nr. Име (Lebensdaten) Партия Начало на мандата Край на мандата
1 Теодор Хойс (1884–1963) СДП 13 септември 1949 12 септември 1959
2 Хайнрих Любке (1894–1972) ХДС 13 септември 1959 30 юни 1969
3 Густав Хайнеман (1899–1976) СДП 1 юли 1969 30 юни 1974
4 Валтер Шел (* 1919) СДП 1 юли 1974 30 юни 1979
5 Карл Карстенс (1914–1992) ХДС 1 юли 1979 30 юли 1984
6 Рихард фон Вайцзекер (* 1920) ХДС 1 юли 1984 30 юни 1994
7 Роман Херцог (* 1934) ХДС 1 юли 1994 30 юни 1999
8 Йоханес Рау (1931–2006) СДП 1 юли 1999 30 юни 2004
9 Хорст Кьолер (* 1943) ХДС 1 юли 2004 31 май 2010 (подал оставка)
10 Кристиан Вулф (* 1959) ХДС 30 юни 2010 17 февруари 2012 (подал оставка)
11 Йоахим Гаук (* 1940) безпартиен 18 март 2012
12 Франк- Валтер Щайнмайер (* 1956) ГСДП 12 февруари 2017

Външни препратки редактиране

Тази статия, свързана с Германия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници редактиране

  1. ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Двукамарен // Речник на българския език. Посетен на 28.05.2022. (на български)
  2. ↑ Deutscher Bundestag. Избор на федерален президент // Посетен на 28.05.2022. (на български)
  3. ↑ Deutscher Bundestag. Задачи // Посетен на 31.05.2022. (на български)
  4. ↑ Deutscher Bundestag. Задачи // Посетен на 31.05.2022. (на български)
  5. ↑ Deutscher Bundestag. Задачи // Посетен на 31.05.2022. (на български)
  6. ↑ Deutscher Bundestag. Избори // Посетен на 28.05.2022. (на български)
  7. ↑ Bundesrat. Gesetzgebungsverfahren. Zu­stim­mungs- und Ein­spruchs­ge­set­ze // 2022. Посетен на 10.06.2022. (на немски)
  8. ↑ Федерална република Германия. Национално законодателство. Германия // Европейски портал за електронно правосъдие. 10.12.2021. Посетен на 10.06.2022. (на български)
  9. ↑ Deutscher Bundestag. Избор на федерален канцлер // Посетен на 31.05.2022. (на български)
  10. ↑ а б в г Bundesrat. Stimmenverteilung. Zu­sam­men­set­zung des Bun­des­ra­tes // Посетен на 27.05.2022. (на немски)
  11. ↑ а б Bundesrat. Gesetzgebungsverfahren. Zu­stim­mungs- und Ein­spruchs­ge­set­ze // Посетен на 27.05.2022. (на немски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Държавно_устройство_на_Германия&oldid=11962309“.