Уикипедия

Ерхард Хайден

Ерхард Хайден (на немски: Erhard Heiden) е германски нацистки лидер, сред първите членове на Нацистката партия и третия командир на Шуцщафел (СС).

Ерхард Хайден
Райхсфюрер-СС
Мандат1 март 1927 г. – 6 януари 1929 г.
ПредшественикЙозеф Берхтолд
НаследникХайнрих Химлер
Лична информация
Роден
Починал
1933 г. (31 г.)
Полит. партияНСДАП
Професиятърговец
Военна служба
Години1918 – 1919
Преданост Ваймарска република
Род войскиФрайкорпс
Ерхард Хайден в Общомедия

Той е назначен за ръководител на СС, отначало елитно звено на Щурмабтайлунг (СА) през 1927 г. По онова време СС има по-малко от 1000 души, като на Хайден е трудно да се справи с много по-голямата СА. Хайден няма успех на поста, а членството в СС спада значително под неговото ръководство. Освободен е от поста си, официално поради „семейни причини“, през 1929 г. След това е арестуван, когато нацистите идват на власт през 1933 г., и екзекутиран същата година.

Ранен живот редактиране

Ерхард Хайден е роден на 23 февруари 1901 г. в Инголщат, Бавария.[1] През 1917 г. той посещава училището за подбор на персонал във Фюрстенфелдбрук.[2] Малко се знае за ранния му живот.[3]

След поражението на Германия в Първата световна война, хиперинфлацията, масовата безработица, бедността, престъпността и гражданското безпокойство поразяват страната.[4] През това време, Хайден служи в звеното Фрайкорпс.[2] Също през 1919 г. в Мюнхен е създадена малка дясна политическа партия, известна като Германската работническа партия (ДАП). През 1920 г. тя променя името си на Националсоциалистическа германска работническа партия (нацистка партия, НСДАП).[4][5] Тя отхвърля условията на Версайския договор и се застъпва за антисемитизъм и антиболшевизъм.[6]

На партийни срещи в края на 1919 г. и началото на 1920 г., противници и протестиращи се опитват да саботират речите на Адолф Хитлер и се бият с членове на партията. Решено е постоянна група от членове на партията да служи за защита на нацистките власти в митингите и да нарушава срещите на противниците. Създадени са основите на Щурмабтайлунг (щурмови отряд, СА). Хайден става един от първите членове на нацистката партия и СА. През 1923 г. се присъединява към малката лична охрана на Адолф Хитлер, наречена Щоструп-Хитлер.

Същата година, Хитлер се чувства достатъчно силен, за да се опита да завземе властта в Мюнхен. Вдъхновени от похода към Рим на Бенито Мусолини през изминалата година, нацистите се стремят първо да установят властта си в Мюнхен и след това да оспорят правителството в Берлин. На 9 ноември 1923 г. Щоструп, заедно със СА и няколко други военни части участват в неуспешния Бирен пуч, в резултат на който са убити 16 нацистки поддръжници и 4 полицейски служители. След опита за преврат, Хитлер и други нацистки лидери са лишени от свобода в затвора Ландсберг.[7] Нацистката партия и всички свързани с нея формации, включително Щоструп, са официално разпуснати.[8]

СС редактиране

След освобождаването на Хитлер от затвора през декември 1924 г., нацистката партия официално се възстановява. През 1925 г. Хитлер разпорежда създаването на нова охранителна група, Шуцкомандо (Команда за защита).[9] Тя е формирана от Юлиус Шрек и включва стари членове на Щоструп като Емил Маурис и Хайден.[10][11] През същата година, Шуцкомандо е разширена и преименувана на Щурмщафел и накрая на Шуцщафел (СС).[12] Хайден се присъединява към СС през 1925 г. и е ранен защитник на отделянето на звеното от СА, неговата организация майка.[13]

На 1 март 1927 г. Йозеф Берхтолд прехвърля ръководството на СС на Хайден, който е негов заместник-председател. Берхтолд е разочарован от властта на СА над СС.[14][15] Като ръководител на СС, на Хайден също му е трудно да функционира под по-голямата и по-мощна СА. Под ръководството на Хайден се прилага по-строг кодекс за дисциплина, отколкото би бил толериран в редиците на СА. Хайден по-нататък настоява мъжете под негово командване да не се занимават с партийни дела, които не ги интересуват. Неговото намерение е да създаде малък елитен отряд и да получи по-качествени служители.[15]

 
Хайдeн е екзекутиран през 1933 г. по заповед на Химлер (на снимката), бившият му подчинен.

С изключение на района на Мюнхен, единицата не успява да запази инерция. Членството в СС намалява от 1000 на 280, тъй като СС продължава да се бори със СА.[16] Докато Хайден се опитва да запази малката група да не се разпадне, Хайнрих Химлер става негов заместник през септември 1927 г. Химлер има голям ентусиазъм и визия за СС и показва добри организационни способности, които Хайден използва.[17] Химлер става движеща сила в рамките на СС и с времето засенчва Хайден.[18]

След уволнението на Хайден, Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС, с одобрението на Хитлер през януари 1929 г.[19] Съществуват различни причини за това уволнение. Партията просто обявява, че е по „семейни причини“.[20] Също така се предполага, че уволнението се дължи на това, че Хайден е свързан с евреите.[13] От 1928 г. Хайден е съсобственик на предприятие за доставка на облекло, което продава на СС униформи. Друга компания в Мюнхен предоставя на Хайден и партньора си панталоните, които са използвани за СС униформи. Открито е, че тази друга компания е собственост на евреин. Освен това се твърди, че Хайден е реализирал големи печалби от продажбите на дрехи за СС униформи. Така Хайден трябва да подаде оставка като ръководител на СС.[2] Историкът Адриан Уейл казва, че уволнението е вероятно защото е неефективен в работата, но също така има слухове, че той е полицейски информатор.[21] При Химлер, СС значително се разширява с течение на времето, като крайната му цел е да се превърне в най-мощната организация в Германия.[22]

Смърт редактиране

След като нацистите идват на власт през януари 1933 г., Хайден е арестуван. По нареждане на Химлер и неговия главен лейтенант Райнхард Хайдрих, той е убит по-късно през същата година от членове на СД (Службата за сигурност). Трупът на Хайден е открит през септември 1933 г. и е погребан на 15 септември 1933 г.[13]

Източници редактиране

  1. ↑ Kiekenap 2008, с. 233.
  2. ↑ а б в Miller 2015, с. 52.
  3. ↑ Kiekenap 2008, с. 233 – 234.
  4. ↑ а б Evans 2003, с. 103 – 108.
  5. ↑ Kershaw 2008, с. 82, 87.
  6. ↑ Goldhagen 1996, с. 85.
  7. ↑ Hamilton 1984, с. 160, 172.
  8. ↑ Wegner 1990, с. 62.
  9. ↑ Weale 2010, с. 26.
  10. ↑ Weale 2010, с. 16, 26.
  11. ↑ McNab 2009, с. 10, 11.
  12. ↑ Weale 2010, с. 29.
  13. ↑ а б в McNab 2009, с. 11.
  14. ↑ Cook Russell, с. 21 – 22.
  15. ↑ а б Weale 2010, с. 32.
  16. ↑ Weale 2010, с. 32, 33.
  17. ↑ Weale 2010, с. 45, 46.
  18. ↑ Weale 2010, с. 46.
  19. ↑ Weale 2010, с. 47.
  20. ↑ Longerich 2012, с. 113.
  21. ↑ Weale 2010, с. 33, 47.
  22. ↑ Weale 2010, с. 300 – 305.

Литература редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ерхард_Хайден&oldid=12206944“.