Уикипедия

Кей Нишикори

Кей Нишикори (на японски: 錦織圭) е японски тенисист.

Кей Нишикори
Kei Nishikori
Информация
Държава Япония
Роден
29 декември 1989 г. (34 г.)
Живее вБрейдентън, Флорида
Височина / Тегло178 cm / 68 kg
Кариера
Професионална2007
Пари от наградни фондове$ 25 102 112 [1]
Сингъл
Победи-загуби433–212
Титли от ATP12
Най-висока позиция4 (2 март 2015)
Настояща позиция352 (1 януари 2024)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияЧетвъртфинал (2012, 2015, 2016, 2019)
Ролан ГаросЧетвъртфинал (2015, 2017, 2019)
УимбълдънЧетвъртфинал (2018, 2019)
ОП на САЩФинал (2014)
Двойки
Победи-загуби27–34
Титли от ATP0
Най-висока позиция167 (19 март 2012)
Турнири от Големия шлем
Ролан Гарос2-ри кръг (2011)
Уимбълдън2-ри кръг (2011)
Отборно
Купа ДейвисЯпония
Друго
Олимпийски Игри ПФ (2016)
Информацията е актуална към 09 май 2015 г.
Кей Нишикори в Общомедия

Биография редактиране

Кей Нишикори е роден на 16 август 2001 г. в Мацуе в префектура Шимане, Япония. Баща му Кийоши е инженер, а майка му Ери е учителка по пиано. Той има по-голяма сестра Рейна, която е завършила колеж и работи в Токио.[2] Започва да играе тенис на петгодишна възраст. За първи път печели японското първенство по тенис за деца през 2001 г. и завършва гимназията Аомори-Ямада. Нишикори се премества в Брейдънтън, Флорида, за да се присъедини към IMG Academy през 2004 г. на 14-годишна възраст.[3] Треньор на Нишикори е Брад Гилбърт. Данте Ботини е негов треньор от декември 2010 г. Бившият номер 2 в света Майкъл Ченг влиза в неговия треньорски екип от януари 2014 г.

Кей Нишикори се жени за дългогодишната си приятелка Май Ямаучи през декември 2020 г. Забавленията му включват футбол, голф, четене и слушане на музика.[4]

Кариера редактиране

Успехи като юноша редактиране

Нишикори печели титлата Riad 21 в Рабат, Мароко през 2004 г. и стига до четвъртфиналите на Ролан Гарос за юноши през 2006 г. Партнира си с Емилиано Маса, печели Ролан Гарос за юноши през 2006 г. Нишикори печели турнира Luxilon Cup 2007, проведен на кортовете на Маями Оупън през 2007, побеждава Майкъл Маклун с 6–7(2–7), 6–4, 6–1.

2006 редактиране

Нишикори се класира за основната схема на Фючърс от веригата на ITF, проведен в Масатлан, Мексико и го печели. Той започва годината, като получава уайлдкард на Чалънджър в Киото, Япония.

2007 редактиране

Достига до финалите на два турнира от професионалната верига на Американската Тенис Асоциация, като губи срещу Доналд Йънг в Литъл Рок, Арканзас и срещу Алекс Богомолов Младши в Карсън, Калифорния. Той печели титлата на двойки в Литъл Рок, партнирайки си с Доналд Йънг. Играе заедно на двойки с трикратния шампион на Ролан Гарос Густаво Куертен на турнирът „Сони Ериксон Оупън“ в Маями, Флорида, където губят още първи кръг. Нишикори служи като спаринг партньор на Роджър Федерер на Уимбълдън.

След дебюта си в основна схема на турнир от ATP в Лос Анджелис, той преодолява квалификациите и на турнира „Индианаполис Тенис Чемпиъншипс“ през юли 2007 г. Побеждава Алехандро Фая в първи кръг с 6–4, 6–3, записва първата си победа в основна схема на турнир от ATP. В следващия кръг преодолява в три сета Михаел Берер, елиминирал седмия поставен в схемата Роби Джинепри, достига до първия си четвъртфинал на ниво ATP. Губи от евентуалния шампион Дмитрий Турсунов още в следващия кръг, но въпреки загубата, Нишикори става най-младият тенисист, стигал до четвъртфиналите в Индианаполис след Борис Бекер, който стига до полуфиналната фаза през 1985 г.

При участието на третия си ATP турнир, Нишикори отстранява Теймураз Габашвили в първи кръг във Вашингтон, преди да загуби срещу Жюлиен Бенето във втория. Преодолява квалификациите на ATP турнира в Пекин, но губи в първи кръг срещу Иван Любичич. Нишикори получава уайлдкард на ATP турнира в Токио, Япония, където претърпява загуба още в първи кръг от Зак Флайшман. Той участва в церемонията по тегленето на жребия в Токио и получава нагарадата „Tokyo Sports Writers Club“. Нишикори представя Япония на Азиатския Хопман Къп през 2007 г. в Банкок, Тайланд.

2008 редактиране

Нишикори започва годината, като достига полуфиналите на Чалънджър в Маями. След това участва на турнира Делрей Бийч Интернешънал Тенис Чемпиъншипс като квалификант, заемащ No. 244 в световната ранглиста. Влиза в основната схема, след победи над Николас Тодеро и Алекс Богомолов Младши в квалификациите. В първи кръг преодолява Флориан Майер, след като германецът се отказва във втория сет. Във втори кръг Нишикори побеждава Амер Делич, друг квалификант. На четвъртфиналите, той записва победа срещу Боби Рейнолдс. На полуфиналите слага край на участието на Сам Куери, след като печели третия сет в тайбрек. На финала Нишикори взима ценна победа над първия поставен в схемата Джеймс Блейк, след успех в три сета 3–6, 6–1, 6–4, превръща се в първия японец от близо 16 години, печелил титла от ATP.[5]. Губи още в първия си мач на Мастърса в Маями от испанския тенисист Алберт Монтанес. Седмици по-късно негов съперник отново е Джеймс Блейк, този път на турнира River Oaks International в Хюстън, Тексас в първи кръг, но Кей губи с 4–6, 4–6. Изправя се срещу Рафаел Надал в трети кръг на Куинс Клъб Чемпиъншипс, губи с 4–6, 6–3, 3–6, в мач, продължил малко над два часа. Въпреки че негов съперник е световният No.2, Нишикори играе добре и показва, че е обещаващ млад талант. Неговата първа поява на турнир от Големия шлем е на тревните кортове на Уимбълдън на 23 юни 2008 г. Участието му приключва още в първи кръг срещу французина Марк Жикел, след като японецът се отказва във втория сет заради разтежение на коремните мускули, като преди това печели първия сет с 6–4, но изпуска втория с 5–7. През август Нишикори представя страната си на Олимпийските Игри в Пекин, получава уайлдкард за основната схема.[6] Претърпява загуба още в първи кръг от германеца Райнер Шутлер.

Нишикори дебютира на Ю Ес Оупън, отстранявайки 29-ият поставен Хуан Монако с 6–2, 6–2, 5–7, 6–2 в първи кръг. Достига трети кръг, след отказването на хърватина Роко Каранушич във втори кръг. На 30 август 2008 г., той става първият японски тенисист, участвал в осминафиналната фаза на Ю Ес Оупън от 71 години насам, след като пречупва четвъртият поставен Давид Ферер в пет сета, 6–4, 6–4, 3–6, 2–6, 7–5, в мач, чиито изход е смятан за една от най-големите изненади на турнира. Въпреки доброто си представяне до тази фаза на турнира, Нишикори изпуска шанса си да участва в четвъртфиналите, след като отстъпва на 17-ия поставен в схемата аржентинец Хуан Мартин дел Потро в три сета, 3–6, 4–6, 3–6.

На Тенис турнира в Токио, Кей играе на осминафиналите, преди да претърпи загуба от французина Ришар Гаске с 1–6, 2–6.

Нишикори получава уайлдкард за Стокхолм Оупън, където стига до втория си полуфинал за годината на ATP ниво, въпреки контузията в коляното, с която играе. Опонентът му на четвъртфиналите е Марио Анчич, но той не излиза за двубоя им, отказвайки се поради заболяване. На полуфиналите, японецът е разгромен от четвъртия поставен Робин Сьодерлинг, взимайки само гейм на шведа, 1–6, 0–6.

Кариерна статистика редактиране

Финали на турнири от Голям шлем (1) редактиране

година турнир съперник резултат
2014 ОП САЩ   Марин Чилич 3–6, 3–6, 3–6

Олимпийски игри (1 бронзов медал) редактиране

година медал турнир Настилка съперник резултат
2016 Бронз Рио 2016 твърда   Рафаел Надал 6–2, 6–7(1–7), 6–3

Финали на турнири от сериите Мастърс (4) редактиране

година турнир съперник във финала резултат
2014 Мадрид Оупън   Рафаел Надал 6–2, 4–6, 0–3 отказва се
2016 Маями Оупън   Новак Джокович 3–6, 3–6
2016 Канада Оупън   Новак Джокович 3–6, 5–7
2018 Монте Карло   Рафаел Надал 3–6, 2–6

ATP финали Сингъл (12 титли; 26 финала) редактиране

Легенда
Турнири от Големия шлем (0–1)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–1)
Турнири от Сериите 500 (5–2)
Турнири от Сериите 250 (4–1)
Финали по настилка
Твърда (7–3)
Трева (0–0)
Клей (2–2)
Килим (0–0)
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 11 февруари 2008   Делрей Бийч Международни Твърда   Джеймс Блейк 3–6, 6–1, 6–4
Загуба 1–1 10 април 2011   Хюстън 250 серии Клей   Райън Суитинг 4–6, 6–7(3–7)
Загуба 1–2 6 ноември 2011   Суис Индорс 500 серии Твърда (з)   Роджър Федерер 1–6, 3–6
Победа 2–2 7 октомври 2012   Япония Оупън (1) 500 серии Твърда   Милош Раонич 7–6(7–5), 3–6, 6–0
Победа 3–2 24 февруари 2013   Мемфис (1) 500 серии Твърда (з)   Фелисиано Лопес 6–2, 6–3
Победа 4–2 16 февруари 2014   Мемфис (2) 250 серии Твърда (з)   Иво Карлович 6–4, 7–6(7–0)
Победа 5–2 27 април 2014   Барселона Оупън (1) 500 серии Клей   Сантяго Хиралдо 6–2, 6–2
Загуба 5–3 11 май 2014   Мадрид Оупън Мастърс 1000 Клей   Рафаел Надал 6–2, 4–6, 0–3 отказва се
Загуба 5–4 8 септември 2014   ОП САЩ Голям шлем Твърда   Марин Чилич 3–6, 3–6, 3–6
Победа 6–4 28 септември 2014   Малайзия Оупън 250 серии Твърда (з)   Жулиен Бенето 7–6(7–4), 6–4
Победа 7–4 5 октомври 2014   Япония Оупън (2) 500 серии Твърда   Милош Раонич 7–6(7–5), 4–6, 6–4
Победа 8–4 15 февруари 2015   Мемфис (3) 250 серии Твърда (з)   Кевин Андерсън 6–4, 6–4
Загуба 8–5 28 февруари 2015   Мексико Оупън 500 серии Твърда   Давид Ферер 3–6, 5–7
Победа 9–5 26 април 2015   Барселона Оупън (2) 500 серии Клей   Пабло Андухар 6–4, 6–4
Победа 10–5 2015   Вашингтон Оупън 500 серии Твърда   Джон Иснър 4–6, 6–4, 6–4
Победа 11–5 2016   Мемфис (4) 250 серии Твърда (з)   Тейлър Фриц 6–4, 6–4
Загуба 11–6 2016   Маями Оупън Мастърс 1000 Твърда   Новак Джокович 3–6, 3–6
Загуба 11–7 2016   Барселона Оупън (2) 500 серии Клей   Рафаел Надал 4–6, 5–7
Загуба 11–8 2016   Канада Оупън Мастърс 1000 Твърда   Новак Джокович 3–6, 5–7
Загуба 11–9 2016   Суис Индорс 500 серии Твърда (з)   Марин Чилич 1–6, 6–7(5–7)
Загуба 11–10 2017   Бризбън Интернешънъл 250 серии Твърда   Григор Димитров 2–6, 6–2, 3–6
Загуба 11–11 2017   Аржентина Оупън 250 серии Клей   Александър Долгополов 6–7(4–7), 4–6
Загуба 11–12 2018   Монте Карло Мастърс 1000 Клей   Рафаел Надал 3–6, 2–6
Загуба 11–13 2018   Япония Оупън 500 серии Твърда (з)   Даниил Медведев 2–6, 4–6
Загуба 11–14 2018   Виена Оупън 500 серии Твърда (з)   Кевин Андерсън 3–6, 6–7(3–7)
Победа 12–14 2019   Бризбън Интернешънъл 250 серии Твърда   Даниил Медведев 6–4, 3–6, 6–2

(з) = В зала

Източници редактиране

  1. ↑ ATP Prize Money Leaders // Архивиран от оригинала на 2 May 2019. Посетен на 2 May 2019.
  2. ↑ Kei Nishikori // ATP World Tour.
  3. ↑ Esfeller, Johnny. Kei Nishikori makes history at U.S. Open on his way to first career Grand Slam semifinal // IMG Academy, 2014-09-04. Архивиран от оригинала на 2016-05-07. Посетен на 2023-12-15.
  4. ↑ ITF Profile Архив на оригинала от 9 юли 2018 в Wayback Machine.. Itftennis.com. Retrieved 31 October 2015.
  5. ↑ news.bbc.co.uk
  6. ↑ www.itftennis.com

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кей_Нишикори&oldid=12182948“.