Уикипедия

Нефтен разлив

Нефтеният разлив е изпускане на течни нефтени въглеводороди в околната среда (особено в морски екосистеми) поради човешка дейност.

Кафяви морски водорасли след нефтен разлив
Спътникова снимка на нефтен разлив в Тиморско море, септември 2009 г.

Това е вид замърсяване. Терминът обикновено се отнася за нефтени разливи в морето, но разливи могат да възникват и на суша. Нефтените разливи могат да са причинени от изпускане на петрол от танкери, нефтени платформи, сондажни машини и нефтени кладенци, както и от рафинирани петролни продукти (бензин, дизел) и техните вторични продукти (мазут).

Нефтените разливи проникват в структурата на оперението на птиците и козината на бозайниците, намалявайки изолиращата им способност и правейки ги по-уязвими на температурни изменения и доста по-малко плавателни във водата. Изчистването и възстановяването от нефтени разливи е трудно и зависи от много фактори, сред които видът разлят нефт, температурата на водата и видовете брегови линии и плажове.[1] Изчистването на даден разлив може да продължи седмици, месеци или дори години.[2]

Разливите от нефт могат да имат катастрофални последствия за обществото: икономически, екологически и социално. В резултат на това, инцидентите с нефтени разливи създават интензивно отразяване от медиите и политическа врява, сплотявайки много хора в политическа борба, засягаща правителствените отговори към нефтените разливи и действията, можещи да ги предотвратяват.[3]

Най-големи нефтени разливи редактиране

Инциденти с нефтени разливи от танкери са ощетили уязвими екосистеми в Аляска, Мексиканския залив, Галапагоските острови, Франция, Сундарбан и много други места. Количеството изпуснат нефт може да варира от няколко хиляди тона до няколкостотин хиляди тона (нефтен разлив в Мексиканския залив),[4] но обемът е само малък знак за щетите и влиянието на разлива. Малките разливи доказано имат голямо въздействие върху екосистемите (нефтен разлив Ексон Валдес), поради отдалечеността на мястото или трудността за незабавен екологичен отговор.

Нефтените разливи в морето обикновено са много по-вредни от тези на сушата, тъй като могат да се разпространят на стотици километри на тънък нефтен пласт. Той може да убива морски птици, бозайници, миди и други организми, като ги покрива. Нефтените разливи на суша могат по-лесно да се ограничат чрез преградни стени, създадени чрез булдозери около разлива, преди повечето от нефта да излезе.

Най-големи нефтени разливи
Разлив / Танкер Място Дата Тонове суров нефт
(хиляди)[a 1]		 Барела
(хиляди)		 Галона
(хиляди)		 Източници
Кувейтски нефтени пожари[a 2]   Кувейт 16 януари 1991 – 6 ноември 1991 136 000 1 000 000 42 000 000 [5][6]
Лейквю Гъшър   САЩ, Калифорния, Кърн 14 март 1910 – септември 1911 1200 9000 378 000 [7]
Нефтен разлив от Войната в Залива [a 3]   Кувейт, Ирак и Персийския залив 19 януари 1991 г. – 28 януари 1991 г. 818 –1091 6000 – 8000 252 000 – 336 000 [9][10]
Deepwater Horizon   САЩ, Мексикански залив 20 април 2010 – 15 юли 2010 560 – 585 4100 – 4900 172000 – 180 800 [11][12][13][14][15]
Ixtoc I   Мексико, Мексикански залив 3 юни 1979 – 23 март 1980 454 – 480 3329 – 3520 139 818 – 147 840 [16][17][18]
Atlantic Empress   Тринидад и Тобаго 19 юли 1979 287 2105 88 396 [19][20][21]
Нефтен разлив във Ферганската долина   Узбекистан 2 март 1992 285 2090 87 780 [22]
Нефтена платформа Норвуз   Иран, Персийски залив 4 февруари 1983 260 1907 80 080 [23]
ABT Summer   Ангола, на 1300 km навътре в морето 28 май 1991 260 1907 80 080 [19]
Castillo de Bellver   ЮАР, Салданя Бей 6 август 1983 252 1848 77 616 [19]
Amoco Cadiz   Франция, Бретан 16 март 1978 223 1635 68 684 [19][22][22][24]
  1. ↑ Един метричен тон нефт е грубо равен на 308 щатски галона или 7,33 барела; 1 барел е равен на 42 щатски галона. Приблизителни коефициенти на преобразуване.
  2. ↑ Оценките за количеството изгорен нефт в кувейтските нефтени пожари варират от 500 000 000 барела до близо 2 000 000 000 барела. Между 605 и 732 нефтени кладенци са подпалени, докато много други са сериозно повредени и изпускат нефт неконтролируемо за няколко месеца. Нужни са 10 месеца за да се овладеят всички кладенци. За самите пожари е оценено, че са консумирали около 6 000 000 барела нефт на ден в пика си.
  3. ↑ Оценките за нефтения разлив от Войната в Залива варират от 4 000 000 до 11 000 000 барела. Фигурата от 6 000 000 до 8 000 000 е официално приетата от ООН след войната.[8] Това количество включва само нефта, изпуснат пряко в Персийския залив от оттеглящите се иракски войски от 19 до 28 януари 1991 г. Според данни на САЩ, нефт от други места, невключени във фигурите, продължава да се излива в Персийския залив до юни 1991 г.

Влияние върху околната среда редактиране

 
Черна американска потапница, покрита с нефт, в резултат от нефтения разлив в заливана Сан Франциско, 2007 г.
 
Птица, покрита с нефт от разлив в Черно море.

Разлетият нефт може да засегне животните и растенията по два начина: пряко чрез нефта и чрез отговора към процеса по изчистване.[25][26] Няма ясна връзка между количеството нефт във водната среда и възможния ефект върху биоразнообразието. По-малък разлив на грешното място или в грешния сезон на чувствителна среда може да се окаже много по-опустошителен, отколкото по-голям разлив по друго годишно време, дори в същата среда.[27] Нефтът прониква в структурата на оперението на птиците и козината на бозайниците, намалявайки изолиращата им способност и правейки ги по-уязвими на температурни изменения и доста по-малко плавателни във водата.

Животни, които разчитат на обоняние, за да намират малките си или майките си, се оказва неспособни на това, заради миризмата на нефта. Това води до отричане и изоставяне на малките, след което те гладуват и накрая умират. Нефтът може да попречи на способността на птиците да летят, като така те не могат да се хранят нормално или да избягат от хищник. Докато се чистят, птиците могат да погълнат от нефтеното си покритие на перата, което дразни червата им, изменя функцията на черния им дроб и причинява щети по бъбреците им. Заедно с намалената им способност за хранене, това бързо може да доведе до дехидратация и метаболичен дисбаланс. Някои птици, изложени на нефт, също могат да претърпят промени в хормоналния баланс, включително промени в техния лутеинизиращ хормон.[28] По-голямата част от птиците, засегнати от нефтени разливи, умират от усложнения без човешка намеса.[29][30] Според някои изследвания, по-малко от 1% от птиците, покрити с нефт, оцеляват,[31] въпреки че е възможно в някои случаи да оцелеят над 90%.[32]

Морските бозайници с козина, които са изложени на нефтени разливи, се засягат по подобен начин. Нефтът покрива козината на морските видри и перконогите, намалявайки нейният изолиращ ефект и водейки до колебания в телесната температура и хипотермия. Нефтът, също така, може да ослепи животното, оставяйки го беззащитно. Приемането на нефт причинява дехидратация и възпрепятства храносмилателния процес. Животните могат да бъдат отровени или да умрат от нефт, навлязъл в белите им дробове.

Съществуват три вида бактерии, хранещи се с нефт. Тези бактерии се срещат в природата и помагат за премахването на нефта от дадена екосистема, като тяхната биомаса би заместила други популации в хранителната верига. Елементите на нефта, които са достъпни за бактериите, са тези, които се разтварят във вода.

Нефтените разливи могат да влошат качеството на въздуха.[33] Елементите в суровия нефт са основно въглеводороди, които съдържат токсични химикали като бензен, толуен и полициклични ароматни въглеводороди.[34] Тези химикали имат неблагоприятно влияние, когато навлязат в човешкото тяло. Те могат да бъдат окислени в атмосферата и да образуват фини частици.[35] Тези частици могат да навлязат в дихателната система и да пренесат токсични химикали. Изгарянето на нефт на повърхността също може да е източник на замърсяване. По време на процеса на изчистване и възстановяване също се генерират замърсители на въздуха, като например азотни оксиди и озон от корабите.[36] По време на нефтения разлив на Deepwater Horizon в Мексиканския залив възникват значителни проблеми с качеството на въздуха по крайбрежието на залива.[37]

Изчистване и възстановяване редактиране

 
Дейности по почистване след нефтения разлив на Exxon Valdez.
 
Самолет на САЩ разпръсква дисперсанти в нефтения разлив на Deepwater Horizon.

Изчистването и възстановяването от нефтен разлив е сложен процес и зависи от много фактори, сред които вида на изпуснатия нефт, температурата на водата и вида на бреговата линия.

Методите за изчистване включват:[38]

  • Биоремедиация: използване на микроорганизми[39] или биологични агенти[40] за разлагане и премахване на нефта.
  • Контролираното изгаряне може ефективно да намали количеството нефт във водата. Това може да стане само в среда на малък вятър[41] и да причини замърсяване на въздуха.[42]
  • Дисперсанти могат да бъдат използвани, за да се разсейват нефтените петна.[43] Дисперсантът е или неповърхностен активен полимер или повърхностна субстанция, която се добавя към суспензия, обикновено колоид, за да се подобри разделянето на частиците и да се предотврати слепването. Те могат бързо да разсеят голямо количество от някои видове нефт от водната повърхност. Те карат нефтеното петно да се разпадне и да образува вещества, които се разтварят бързо във водата, а също така забавят образуването на нефтено-водни емулсии. Все пак, лабораторни експерименти сочат, че дисперсантите повишават нивата на токсични въглеводороди и могат да убиват яйцата на рибите.[44] Някои дисперсанти, също така, са токсични за коралите.[45]
  • Изчакване и наблюдаване: в някои случаи естественото разреждане на нефта може да е най-подходящо, поради инвазивното естество на методите за изчистване, особено в екологично чувствителни райони.[46]
  • Драгиране: за видове нефт с детергенти или вещества, които са по-плътни от водата.
  • Скимиране: изисква спокойни води през цялото време.
  • Кристализиране: за целта се използват малки плаващи пелети от сух лед[47] и хидрофобни полимери, които абсорбират и адсорбират. Те изчистват нефтените петна като променят физичното състояние на нефта от течно на твърдо или полу-твърдо, така че материалът да плава върху водата.[26] Кристализиращите вещества са неразтворими във вода и премахването на втвърдения нефт е лесно. Те са относително нетоксични за морския живот. Времето за втвърдяване на нефта зависи от площта и размера на полимера, както и от вискозитета и дебелината на нефтения слой.
  • Изсмукване и центрофуга: нефтът може да бъде изсмукан заедно с водата и след това да бъде центрофугиран, за да се отдели нефта от водата, което позволява на танкера да бъде напълнен с почти чист нефт. Водата след това се връща в морето, правейки процеса по-ефективен, но връщайки също и малко количество нефт.[48]
  • Плажно изгребване: сгъстеният нефт, озовал се на плажа, може да бъде изгребан чрез машини.

Често използвано средство за временно ограничение на нефтеното петно са боновите загржадения.

Източници редактиране

  1. ↑ Lingering Lessons of the Exxon Valdez Oil Spill // Commondreams.org, 22 март 2004. Архивиран от оригинала на 2010-06-13. Посетен на 2018-03-12.
  2. ↑ Hindsight and Foresight, 20 Years After the Exxon Valdez Spill // NOAA, 16 март 2010.
  3. ↑ Wout Broekema. Crisis-induced learning and issue politicization in the EU // Public Administration. Public Administration, април 2015. DOI:10.1111/padm.12170.
  4. ↑ www.scientificamerican.com 20150-04-20 How BP's Blowout Ranks among Top 5 Oil Spills in 1 Graphic
  5. ↑ United States Department of Defense Environmental Exposure Report: Oil Well Fires (2 август 2000)
  6. ↑ CNN.com, Kuwait still recovering from Gulf War fires Архив на оригинала от 2012-10-10 в Wayback Machine., 3 януари 2003.
  7. ↑ Harvey, Steve. California's legendary oil spill // Los Angeles Times, 13 юни 2010.
  8. ↑ Gulf Oil Spill Is Bad, but How Bad?
  9. ↑ United States Environmental Protection Agency, Report To Congress United States Gulf Environmental Technical Assistance From January 27 – July 31 1991
  10. ↑ National Oceanic and Atmospheric Administration, Office of Response and Restoration, Emergency Response Division, Incident News: Arabian Gulf Spills Архив на оригинала от 2010-08-04 в Wayback Machine.
  11. ↑ Campbell Robertson /Clifford Krauss. Gulf Spill Is the Largest of Its Kind, Scientists Say // The New York Times. 2 август 2010.
  12. ↑ CNN. Oil disaster by the numbers // CNN. 1 юли 2010.
  13. ↑ Consumer Energy Report. Internal Documents: BP Estimates Oil Spill Rate up to 100,000 Barrels Per Day // Consumer Energy Report. 20 юни 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 2018-03-12.
  14. ↑ Big Oil Plans Rapid Response to Future Spills // Abcnews.go.com.
  15. ↑ Khatchadourian, Raffi. The Gulf War // The New Yorker, 14 март 2011.
  16. ↑ IXTOC I // National Oceanic and Atmospheric Administration. Архивиран от оригинала на 2012-05-03. Посетен на 2018-03-12.
  17. ↑ Ixtoc 1 oil spill: flaking of surface mousse in the Gulf of Mexico // Nature 290. Nature Publishing Group. DOI:10.1038/290235a0. с. 235 – 238.
  18. ↑ Ixtoc 1 oil spill: flaking of surface mousse in the Gulf of Mexico. Т. 290. 19 март 1981. DOI:10.1038/290235a0. с. 235 – 238.
  19. ↑ а б в г Major Oil Spills // International Tanker Owners Pollution Federation. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 2018-03-12.
  20. ↑ Atlantic Empress // Centre de Documentation de Recherche et d'Expérimentations. Архивиран от оригинала на 2007-10-19. Посетен на 2018-03-12.
  21. ↑ Tanker Incidents // Архивиран от оригинала на 2009-06-23. Посетен на 2018-03-12.
  22. ↑ а б в Oil Spill History // The Mariner Group. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 2018-03-12.
  23. ↑ Oil Spills and Disasters
  24. ↑ Amoco Cadiz // National Oceanic and Atmospheric Administration. Архивиран от оригинала на 2008-10-27. Посетен на 2018-03-12.
  25. ↑ Bautista H. and Rahman K. M. M. (2016). Review On the Sundarbans Delta Oil Spill: Effects On Wildlife and Habitats. International Research Journal, 1(43), част 2, с. 93 – 96. doi:10.18454/IRJ.2016.43.143
  26. ↑ а б Sarbatly R. A review of polymer nanofibres by electrospinning and their application in oil-water separation for cleaning up marine oil spills // Marine Pollution Bulletin 106. 2016. DOI:10.1016/j.marpolbul.2016.03.037. с. 8 – 16.
  27. ↑ Bautista, H. и др. Effects of Crude Oil Pollution in the Tropical Rainforest Biodiversity of Ecuadorian Amazon Region // Journal of Biodiversity and Environmental Sciences 8 (2). 2016. с. 249 – 254.
  28. ↑ C. Michael Hogan (2008)., Magellanic Penguin, It can take over 1 year to solve the problem of an oil spill. GlobalTwitcher.com, ed. N. Stromberg.
  29. ↑ Dunnet, G. и др. Oil Pollution and Seabird Populations [and Discussion] // Philosophical Transactions of the Royal Society of London B 297 (1087). 1982. DOI:10.1098/rstb.1982.0051. с. 413 – 427.
  30. ↑ Untold Seabird Mortality due to Marine Oil Pollution Архив на оригинала от 2001-02-16 в Wayback Machine., Elements Online Environmental Magazine.
  31. ↑ Expert Recommends Killing Oil-Soaked Birds // Spiegel Online. 6 май 2010.
  32. ↑ Wolfaardt, AC и др. Review of the rescue, rehabilitation and restoration of oiled seabirds in South Africa, especially African penguins Spheniscus demersus and Cape gannets Morus capegnsis, 1983 – 2005 // African Journal of Marine Science 31 (1). 2009. DOI:10.2989/ajms.2009.31.1.3.774. с. 31 – 54.
  33. ↑ Middlebrook, A. M. и др. Air quality implications of the Deepwater Horizon oil spill // Proceedings of the National Academy of Sciences 109 (50). 28 декември 2011. DOI:10.1073/pnas.1110052108. с. 20280 – 20285.
  34. ↑ Tidwell, Lane G. и др. Polycyclic Aromatic Hydrocarbon (PAH) and Oxygenated PAH (OPAH) Air–Water Exchange during the Deepwater Horizon Oil Spill // Environmental Science & Technology 49 (1). 6 януари 2015. DOI:10.1021/es503827y. с. 141 – 149.
  35. ↑ Li, R. и др. Laboratory Studies on Secondary Organic Aerosol Formation from Crude Oil Vapors // Environmental Science & Technology 47 (21). 5 ноември 2013. DOI:10.1021/es402265y. с. 12566 – 12574.
  36. ↑ Ehrenhauser, Franz S. и др. Bubble bursting as an aerosol generation mechanism during an oil spill in the deep-sea environment: laboratory experimental demonstration of the transport pathway // Environ. Sci.: Processes Impacts 16 (1). 2014. DOI:10.1039/C3EM00390F. с. 65 – 73.
  37. ↑ Nance, Earthea и др. Ambient air concentrations exceeded health-based standards for fine particulate matter and benzene during the Deepwater Horizon oil spill // Journal of the Air & Waste Management Association 66 (2). 13 ноември 2015. DOI:10.1080/10962247.2015.1114044. с. 224 – 236.
  38. ↑ Oil spill cleanup technology
  39. ↑ The Environmental Literacy Council – Oil Spills // Enviroliteracy.org, 25 юни 2008.
  40. ↑ Biological Agents – Emergency Management – US EPA
  41. ↑ Mullin, Joseph V и др. Introduction/Overview to In Situ Burning of Oil Spills // Spill Science & Technology Bulletin 8 (4). 1 август 2003. DOI:10.1016/S1353-2561(03)00076-8. с. 323 – 330.
  42. ↑ Oil Spills // Library.thinkquest.org.
  43. ↑ Spill Response – Dispersants // International Tanker Operators Pollution Federation Limited. Архивиран от оригинала на 2013-11-14. Посетен на 2018-03-12.
  44. ↑ Spill Response – Dispersants Kill Fish Eggs // journal Environmental Toxicology and Chemistry.
  45. ↑ Barry Carolyn. Slick Death: Oil-spill treatment kills coral // Science News 172. 2007. с. 67. Архивиран от оригинала на 2008-03-02.
  46. ↑ Pezeshki, S. R. и др. The effects of oil spill clean-up on dominant US Gulf coast marsh macrophytes: a review // Environmental Pollution 108. 2000. DOI:10.1016/s0269-7491(99)00244-4. с. 129 – 139.
  47. ↑ „Zapping Oil Spills with Dry Ice and Ingenuity“ by Gordon Dillow Los Angeles Times South Bay section page 1 2/24/1994
  48. ↑ Fountain, Henry. Advances in Oil Spill Cleanup Lag Since Valdez // New York Times, 24 юни 2010.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нефтен_разлив&oldid=12016950“.