Списък на представителите на Просвещението

Това е списък на изявени личности на Просвещението, като държавите се имат предвид в нашето съвремие, а не в исторически план.

ВеликобританияРедактиране

  • Френсис Бейкън (1561 – 1626), Лондон, Кралство Англия – политик, философ, юрист и писател. Основоположник на емпиризма (научното познание е постижимо само чрез опита) и защитник на Научната революция.
  • Джон Лок (1632 – 1704), Рингтън, Англия – физик, философ и политический деятел. Смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението.
  • Робърт Хук (1635 – 1703), Фрешуотър, Англия – естествоиспытател-експериментатор, изобретател и микроскопист, ключова фигура в Научната революция.
  • Исак Нютон (1643 – 1727), Улстхорп бай Колстъруърт, Англия – физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик.
  • Джордж Бъркли (1685 – 1753), Томастаун, Англия – философ и църковен деец. Един от видните представители на класическия идеализъм.
  • Джон Уилкс (1725 – 1797), Англия – публицист и политик.
  • Джеймс Кук (1728 – 1779), Мартън, Великобритания – мореплавател и пътешественик-изследовател; откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.
  • Даниел Дефо (1660 - 1731г.), Лондон, Великобритания - писател и журналист, станал известен с романа си „Робинзон Крузо“.
  • Едуард Гибън (1737 – 1794), Лондон, Англия – историк, автор на Залез и упадък на Римската империя.
  • Томас Пейн (1737 – 1809), Тетфорд, Обединеното кралство – литератор, критик на Библията и абсолютната монархия.
  • Мери Уолстънкрафт (1759 – 1797), Лондон, Англия, писател, философ и феминист.
  • Томас Рид (1710 – 1796), Шотландия – църковен деятел и философ.
  • Дейвид Хюм (1711 – 1776), Единбург, Шотландия – икономист, философ и историк.
  • Джеймс Бърнет (1714 – 1799), Абърдийншър, Шотландия – юрист и философ, един от основателите на съвременната сравнителна историческа лингвистика.
  • Адам Смит (1723 – 1790), Къркауди, Шотландия – икономист и философ, автор на знаменитата книга Богатството на народите.
  • Джон Уилкс (1725 – 1797), Англия – публицист и политик.
  • Джеймс Кук (1728 – 1779), Мартън, Великобритания – мореплавател и пътешественик изследовател; откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.
  • Едмънд Бърк (1729 – 1797), Дъблин, Ирландия – политик и философ, един от ранните основатели на съвременния консерватизъм.
  • Джеймс Босуел (1740 – 1795), Единбург, Шотландия – писател.

ФранцияРедактиране

  • Пиер Бейл (1647 – 1706), Карпат, Франция – литературен критик, мислител и богословски критик. Един от първите европейски мислители, който се застъпва за религиозна толерантност.
  • Бернар дьо Фонтенел (1657 – 1757), Руан, Франция – учен и писател-популяризатор на науката, убеден поддръжник на строгите научни методи на познание на света.
  • Жак Франсоа Блондел (1683 – 1756), Руан, Франция – архитект, един от редакторите на френската енциклопедия.
  • Шарл дьо Монтескьо (1689 – 1755), Франция – философ и юрист, един от авторите на теорията за разделяне на властите.
  • Волтер (1694 – 1778), Париж, Франция – писател, поет, философ и историк.
  • Франсоа Кене (1694 – 1774), Маре, Франция – икономист и лекар.
  • Жак Никола Белин (1703 – 1772), Париж, Франция – хидрограф и географ, един от редакторите на френската енциклопедия.
  • Жорж Бюфон (1707 – 1788), Монтбард, Франция – натуралист, математик, биолог и писател, автор на множество научни трудове един от които L’Histoire Naturelle.
  • Жан-Жак Русо (1712 – 1778), Женева, Швейцария – писател и политически философ, автор на идеята за обществения договор.
  • Дени Дидро (1713 – 1784), Лангър, Франция – литератор и философ просветител, основател на френската енциклопедия.
  • Етиен Боно де Кондияк (1715 – 1780), Гренобъл, Франция – философ и писател.
  • Клод Адриан Хелвеций (1715 – 1771), Париж, Франция – философ и литератор, един от идеолозите на Френската революция.
  • Жан Лерон д'Аламбер (1717 – 1783), Париж, Франция – математик, физик, философ, лекар и енциклопедист, един от редакторите на френската енциклопедия. Поставя основите на математическата физика.
  • Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон (1731 – 1805), френски ориенталист, откривател на считаните за изгубени свещени текстове на Авестата.
  • Жан-Антоан дьо Кондорсе (1743 – 1794), Рибмон, Франция – писател, математик и философ.
  • Жан-Франсоа Лаперуз (1741 – 1788), Алби, Франция – морски офицер и изследовател. Изследва Японско море и открива много острови.
  • Антоан Лавоазие (1743 – 1794 г.), Париж, Франция – естествоизпитател и химик, един от основателите на съвременната химия и автор на закона на Ломоносов-Лавоазие.
  • Олимпия дьо Гуж (1748 – 1793), Монтобан, Франция – писател и политик, автор на „Декларация за правата на жената и гражданката“ (1791), поставяйки основите на феминизма.
  • Алексис дьо Токвил (1805 – 1859), Париж, Франция – историк, мислител и политик.
  • Виктор Д’Юпай (1746 – 1818), Ла Тур Дегю, Франция – писател и философ, автор на термина комунизъм.

ГерманияРедактиране

  • Готфрид Лайбниц (1646 – 1716), Лайпциг, Германия – математик, философ и юрист, един от основоположниците на математическата логика.
  • Юстус Хеннинг Бемер (1674 – 1749), Хановер, Германия – юрист и църковен реформатор.
  • Християн фон Волф (1679 – 1754), Вроцлав, Германия, философ, юрист и математик.
  • Йохан Винкелман (1717 – 1768), Щендал, Саксония – изкуствовед.
  • Пол-Анри Дитрих Холбах (1723 – 1789), Хайдесхайм, Германия – философ енциклопедист, един от първите обявил се за атеист.
  • Имануел Кант (1724 – 1804), Кьонигсберг, Прусия – философ и естествоизпитател.
  • Моисей Менделсон (1729 – 1786), Десау, Германия – философ и преводач на библейски текстове. Оказва огромно влияние върху реформирането на юдаизма на 19 век.
  • Готхолд Ефраим Лесинг (1729 – 1781), Каменц, Германия – драматург, критик и философ, създател на немския театър.
  • Йозеф Хайдн (1732 – 1809), Рорау, Германия – композитор, баща на класическата симфония и струнния квартет.
  • Томас Абът (1738 – 1766), Улм, Германия – философ, математик и писател.
  • Йохан Готфрид фон Хердер (1744 – 1803), Морунген, Германия, философ – теолог и лингвист, бащата на културния национализъм.
  • Адам Вайсхаупт (1748 – 1830), Инголщат, Бавария, юрист, основател на тайното общество на илюминатите.
  • Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 – 1832), Франкфурт на Майн, Германия – писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик.
  • Лудвиг ван Бетховен (1770 – 1827), Бон, Германия – композитор.

РусияРедактиране

ДругиРедактиране

  • Галилео Галилей (1564 – 1642), Пиза, Италия – физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
  • Чезаре Бекариа (1738 – 1794), Милано, Италия – мислител, публицист, правовед и общественик – хуманист, един от родоначалниците на криминологичната наука. Получава известност благодарение на съчинението си За престъпленията и наказанията (1764). Критикува феодалния инквизиционен процес и мъченията като неотменим атрибут в съдебния процес.
  • Барух Спиноза (1632 – 1672), Амстердам, Нидерландия – философ.
  • Балтазар Бекер (1634 – 1698), Метславиер, Холандия е ключова фигура на ранното Просвещение. В своята книга De Philosophia Cartesiana (1668 г.) разделя теологията и философията като приема, че природата не може да се разбере от писанията, както и теологията да се изведе от законите на природата.
  • Игнаций Красицки (1735 – 1801), Дубецко, Полша – поет и църковен деятел.
  • Хуго Колонтай (1750 – 1812), Велики Дедеркали, Полша – теолог и философ, един от авторите на полската конституция от 1791 г. Реформира системата на образованието в Полша.