Стар завет
Старият завет (според българоезичната традиция Ветхий завет)[1] е първата от двете (наред с Новия завет), по-стара част от християнската Библия, включваща древното еврейско Свещено писание (Танах) – съдържа общо 50 книги и е общ свещен текст на юдаизма и християнството. Книгите на Ветхия завет са писани в продължение на 1100 години – в периода от ХІІІ в. до І в. пр. Хр.
Според най-старите християнски традиции, запазени в православието и утвърдени на Трулския събор през VІІ в., Ветхият завет се състои от 50 книги (39 канонични и 11 неканонични) с имена:
- Първа книга Моисеева-Битие
- Втора книга Моисеева-Изход
- Трета книга Моисеева-Левит
- Четвърта книга Моисеева-Числа
- Пета Книга Моисеева-Второзаконие
- Книга Иисус Навин
- Книга Съдии Израилеви
- Книга на Рут
- Първа книга Царства
- Втора книга Царства
- Трета книга Царства
- Четвърта книга Царства
- Първа книга Паралипоменон
- Втора книга Паралипоменон,
- Първа книга на Ездра,
- Книга на Неемия,
- Втора книга на Ездра
- Книга на Товита
- Книга Иудит
- Книга Естир
- Книга на Иова
- Псалтир
- Книга Притчи Соломонови
- Книга на Еклисиаста или Проповедника
- Книга Песен на песните
- Книга Премъдрост Соломонова
- Книга Премъдрост на Иисуса, син Сахаров
- Книга на пророк Исаия
- Книга на пророк Иеремия
- Книга Плач Иеремиев
- Послание на Иеремия
- Книга на пророк Варуха
- Книга на пророк Иезикииля
- Книга на пророк Даниила
- Книга на пророк Осия
- Книга на пророк Иоиля
- Книга на пророк Амоса
- Книга на пророк Авдий
- Книга на пророк Иона
- Книга на пророк Михей
- Книга на пророк Наума
- Книга на пророк Авакума
- Книга на пророк Софония
- Книга на пророк Агей
- Книга на пророк Захария
- Книга на пророк Малахия
- Първа книга Макавейска
- Втора книга Макавейска
- Трета книга Макавейска
- Трета книга на Ездра
В Стария завет според католицизма са включени 46 книги, признати за канонични и утвърдени от Тридентския събор през ХVІ в., включително книгите Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова и двете Книги Макавейски. До ХХ в. част от Католическата библия (Vulgata Sixto-Clementina) са били и Трета книга Макавейска и Трета Книга на Ездра.
В епохата на Реформацията в Западна Европа протестантството радикално променя възгледите си за каноничността и авторитета на библейските книги. През 1534 г. Мартин Лутер издава Библия, която включва в Стария завет само 39-те книги според юдейския канон. Останалите 11 книги получават в протестантската традиция названието апокрифи, което в източнохристиянската традиция се използва за много по-късно възникнала християнска литература (от ІІ в. пр. Хр. до І в.)
С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград (Кодекс Ленинграденсис), написан в 916 г. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10 век, съдържащ почти целия Стар завет, Кодексът Бен Ашер от Халеб (Алепо Кодекс)[2] от 10 век и др., които се намират в различни колекции и библиотеки.
Източници
редактиране- ↑ Библия на официалната страница на Българската православна църква, архив на оригинала от 8 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100208235617/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible.xml, посетен на 20 април 2010
- ↑ Кодекс Бен Ашер от Халеб (Aleppo Codex), архив на оригинала от 27 април 2010, https://web.archive.org/web/20100427021202/http://www.sacred-books.com/index.php?pid=&language=8&version=21, посетен на 7 април 2010
Външни препратки
редактиране- Библия в сайта на Българската Православна църква
- Книгите на Свещеното писание на Ветхия завет Дигитална библиотека по архивистика и документалистика