Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Стенско.

Стенско (изписване до 1945 година Стѣнско; на гръцки: Στενά, Стена, до 1926 година Στένσκο, Стенско, катаревуса: Στένσκον, Стенскон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 3 жители.

Стенско
Στενά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1039 m
Население 3 души (2001)
Пощенски код
Телефонен код

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 25 километра западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в село Стипенче, Костурско, което може би е Стенско, са отбелязани поименно 115 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Стенче е споменато с 22 семейства на Татуш, Никола, Гон, Гон, Пал, Райос, Гин, Лазор, Толе, Папа Герг, Минкул, Мартин, Гон, Андрия, Михо, Янос, Нико, Герго, Никола, Райко, Лубне и Димо, и три вдовици Стана, Мара и Дела. Общият приход за империята от селото е 1260 акчета[3].

В края на XIX век Стенско е чифлик в Хрупишка нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стѣнско има 126 жители българи християни.[4]

Цялото население на Стенско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенеско има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко – със 170 жители.[6] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Стенско преди Балканската война има 7 български къщи.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод теснини). По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги германски окупатори.[9] По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[10]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 145 души
  • 1920 – 130 души
  • 1928 – 148 души
  • 1940 – 204 души
  • 1951 – 25 души
  • 1961 – 45 души
  • 1971 – 21 души
  • 1981 – 4 души
  • 1991 – 2 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Стенско
  •   Георги Ганзовски (1924 - 1986), юрист от Социалистическа федеративна република Югославия
  •   Рашайко (1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[11]
Починали в Стенско

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στέντσκον -- Στενά
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 97
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.
  11. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.