Стенско (дем Нестрам)

село в Гърция
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Стенско.

Стèнско (изписване до 1945 година: Стѣнско; на гръцки: Στενά, Стена, до 1926 година Στένσκο, Стенско, катаревуса: Στένσκον, Стенскон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Стенско
Στενά
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина970 m
Население1 човек (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 25 километра западно от Костур, на 970 m в източното подножие на връх Волче на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в село Стипенче, Костурско, което може би е Стенско, са отбелязани поименно 115 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Стенче е споменато с 22 семейства на Татуш, Никола, Гон, Гон, Пал, Райос, Гин, Лазор, Толе, Папа Герг, Минкул, Мартин, Гон, Андрия, Михо, Янос, Нико, Герго, Никола, Райко, Лубне и Димо, и три вдовици Стана, Мара и Дела. Общият приход за империята от селото е 1260 акчета.[4]

Според местните предания селото не е много старо и е основано от жителите на село Моноковач, което е отстояло на километър от Стенско, и от което в XX век все още имало следи.[2]

Част от населението на Стенско се изселва в 1791 година в Брацигово заедно със слимничани, орешчани и омотчани. От Стенско произлизат брациговските родове Чулкови и Рашайкови.[5]

В края на XIX век Стенско е чифлик в Хрупишка нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стѣнско има 126 жители българи християни.[6]

Цялото население на Стенско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенеско има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко – със 170 жители.[8] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Стенско (Στένσκο) има 15 семейства.[10]

Според Георги Константинов Бистрицки Стенско преди Балканската война има 7 български къщи.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стенско е обозначено като българско селище.[12]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Стенско има 16 къщи славяни християни.[13] В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод теснини).

Жителите традиционно са зидари и частично земеделци.[2]

По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги германски окупатори.[14] По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[15] От 1941 до 1949 година общо 156 жители на селото го напускат.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 145[2] 130[2] 148[2] 204[2] 25[2] 45[2] 21[2] 4[2] 2[2] 3 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Стенско
  •   Георги Ганзовски (1924 - 1986), юрист от Социалистическа федеративна република Югославия
  •   Рашайко (1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[16]
Починали в Стенско
Други

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 97
  5. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  14. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.