Стефан Георгиев (ботаник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Георгиев.
Стефан Георгиев е основоположник на ботаниката като наука и пръв професор по ботаника в България.[1][2]
| Стефан Георгиев | |
|---|---|
| български ботаник | |
| Роден | |
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
БиографияРедактиране
Роден е на 1 август 1859 г. в Болград, където завършва средното си образование. През 1878 г. завършва Болградската класическа гимназия и заминава за България. Първоначално работи като съдебен чиновник в Бабадаг, а по-късно като учител. През 1878 – 1879 г. работи като учител в двукласното училище във Варна. През следващата учебна година е учител в класическата гимназия в София, а през 1880 – 1881 г. – в учителската семинария в Дупница.
През 1881 г. получава държавна стипендия и заминава за две години в Прага, където изучава естествени науки. След това заминава за Лайпциг, където изучава ботаника. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Стефан Георгиев се завръща в България и се записва като доброволец в студентския легион. След края на войната заминава отново за Лайпциг, където през 1886 г. завършва обучението си с докторат на тема „Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen“ („Върху сравнителната анатомия на лободовите“).[3] Това е първата научна статия написана от българин в областта на ботаниката.
Отново се завръща в България и в продължение на четири години преподава по естествени науки в Софийската гимназия. През 1891 г. към Висшето училище в София се открива физико-математически отдел, където става ръководител на катедрата по ботаника.[1] От 1895 г. е професор във Висшето училище.[4] Декан е на факултета през 1895 – 1896 и 1899 – 1900 г. От 1898 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.[1][5]
През 1893 г. заболява от треска, което го принуждава да замине на лечение в чужбина. След лечението си се завръща в България, но здравословното му състояние отново се влошава и заболява от туберкулоза. Умира на 10 май 1900 г. в Гьорберсдорф, където е на лечение.
Научна дейностРедактиране
Стефан Георгиев след като се завръща в България през 1886 г. изучава българската флора, като в свободното си време събира материали. Изучава по-задълбочено Южно-българската (Тракийската) флора. През 1887 – 1889 г. извършва проучвателна дейност по южните склонове на Стара планина, в Родопите и Горнотракийската низина, като събира многобройни и ценни материали. Публикува своето проучване под заглавие „Материали по флората на Южна България“. При проучванията си открива 330 нови вида растения за южнобългарската флора.
На 6 август 1887 г. събира прецъфтели екземпляри от текирска мишорка край село Хаджиево. Той ги класифицира като Gypsophila scorzonerifolia, която не се среща в България. Nе променя първоначалното си определение и след като събира цъфтящи екземпляри при следващото си посещение на Бесапарските ридове на 9 юни 1891 г.
През 1889 г. е командиран от министъра на народното просвещение в Западните Родопи и Рила за изучаване на растителността. В резултат на проучването си публикува труда „Родопите и Рилската планина и нихната растителност“. В него дава информация за орографията и хидрографията на Рила, както и сведения за фауната, геологията и минералогията на планината. По многобройните глациални растения прави предположението, че Рила е била заледявана, и че са съществували глетчери. При извършените от Йован Цвиич геоложки проучвания се потвърждава предположението на Стефан Георгиев за вярно. В географско отношение разделя Рила и Родопите на четири фаунистични пояса. Открива много нови за България и Балканския полуостров растения, както и алпийска роза, растение характерно само за алпийския пояс на планините в Европа.
Прави пълен списък на алпийските и глациалните растения, съдържащ 275 вида. Открива 520 нови видове растения за България, прави хербарии с около 50 000 растения. През 1892 г. създава Университетската ботаническа градина в София, съдържаща 6000 дървета и храсти и оранжерия с 3500 растения[6], създава ботаническия институт.
Избрани произведенияРедактиране
- Gheorghieff, St. Bemerkung ṻber „Flora Bulgarica, descriptio et enumeratio systematika plantarum vascularium in principatu Bulgariae sponte nascentium“, Supplementum I Auctore J. Velenovsky, Pragae 1898. // Österreichische botanische Zeitschrift 48. 1898. с. 434 – 436. Посетен на 29 май 2018.
- Георгиев, Стефан. Родопите и Рилската планина и нихната растителност. 1890.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 242 – 243.
- ↑ J. D. B. Bulgaria. // The Encyclopaedia Britannica; A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th. Т. IV (BISHARIN to CALGARY). Cambridge, England, At the University Press, 1910. с. 786. Посетен на 21 юни 2018.
- ↑ Gheorghieff, St. Wissenschaftliche Original-Mittheilungen. Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen. // Botanisches Zentralblatt; referierendes Organ für das Gesamtgebiet der Botanik (31). 1887. с. 23 – 27. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Информационен портал на българите в Украйна. Посетен на 28.10.2012.[неработеща препратка]
- ↑ 110 години от смъртта на Стефан Георгиев. // Dir.bg, 10.05.2010. Посетен на 28.10.2012.
- ↑ Тайната градина. // Университетски ботанически градини. Посетен на 28.10.2012.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- сп. „Български преглед“ 1900 г., год. VI, кн. IX – май, с. 107 – 114
Външни препраткиРедактиране
- Произведения от и за Стефан Георгиев в библиотеки (WorldCat Catalog)