Стефан Продев

Стефан Иванов Продев е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист.

Стефан Продев
български писател, политик, есеист и публицист
Роден	15 септември 1927 г. София, Царство България
Починал	3 септември 2001 г. Енчовци, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Работил в	писател, сценарист, журналист
Литература
Жанрове	очерк, фейлетон, разказ
Награди	„Черноризец Храбър“ (2005), „Георги Кирков“ (2007)
Политика
Партия	БСП
Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС
Семейство
Баща	Иван Продев
Майка	Надежда Продева
Съпруга	Божана Продева
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb

Гробът на Продев на Централните софийски гробища

Биография и творчество

Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г.

Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945 – 1947). Репортер във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и главен редактор на изданията на БТА „ЛИК“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), който е единствения вестник забранен от Тодор Живков, както и в сп. „Българска музика“ (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Сценарист е на игралния филм Поетът и дяволът (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм Дни (1964), с режисьор Юлий Стоянов.

Председател е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 – 2000) г..

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930 – 1999).

Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП по време на социалистическия режим в България.

Народен представител от БСП в VII ВНС, XXXVI и XXXVII НС (1990 – 1997).

Признание и награди

Награден е през 2005 г. посмъртно с наградата „Черноризец Храбър“, както и с наградата „Георги Кирков“ (2007 г.). Заслужил деятел на културата (1979)

Библиография

• Работнически вестник – разобличител на милитаризма и царската военщина 1900 – 1912 (1953)
• Паралели, изд. „Български писател“ (1962)
• Фред или Пролетта, изд. „Народна младеж“ (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996)
• Отблясъци, изд. „Народна младеж“ (1968)
• Редове, изд. „Христо. Г. Данов“ (1971)
• Пътеписи – Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж., изд. „Народна младеж“, (1973)
• Червеното чудо. Есета за революцията, изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
• С обич и гняв, изд. „Български писател“ (1977)
• Живи теми, изд. „Партиздат“ (1978)
• Мозайка, изд. „Профиздат“ (1980)
• Пътуване към пижамата, изд. „Военно издателство“ (1982)
• Раждането на шедьоврите, изд. „Народна младеж“ (1983)
• Имало едно момче, изд. „Народна младеж“ (1986)
• Разказът на палача, изд. „Български писател“ (1987)
• В края на 80-те, изд. „Български писател“ (1990)
• Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Христо Ботев“ (1993)
• Забравени новели, изд. „Христо Ботев“ (1994)
• Под знака на Дева, изд. „Български писател“ (1997)
• Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2000, 2007)
• Да се чете след сто години, изд. „Захарий Стоянов“ (2001)
• Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва „Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!“)
• Избрано за журналистиката, вестниците и хората, изд. „Дума“ (2002)
• Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Под знака на дева. Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Сваляне от кръста Кн.1, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Сваляне от кръста Кн.2, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Векът ни, видян отблизо, изд. „Захарий Стоянов“ (2011)

Външни препратки

• Стефан Продев в Internet Movie Database
• Анжел Вагенщайн, „Един голям дух, който остана недоразбран“, в. Монд Дипломатик, 12 декември 2007
• Христо Буцев, „За Стефан Продев“, в. Култура, 21 септември 2007
• Иван Бакалов, „Непознатият дисидент: Стефан Продев на 90“, в. Дума, 18 септември 2017
• Биография и библиография в Goodreads
• Биография и библиография в Литературен свят

In memoriam

• Мира Баджева, „Стефан Продев – 54 години журналистика не стигнаха“, в. Сега, 5 септември 2001
• Исак Гозес, „Стефан Продев си отиде, нарамил своето перо“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в. Стандарт, 5 септември 2001
• „Стефан Продев – човек-институция“, в. Новинар, 5 септември 2001 (архивирано от: оригинала)

Интервюта с Иван Продев

• „Иван Продев: Баща ми умря като дисидент на всички времена“, интервю на Еми Мариянска, frognews.bg, 19.10.2011
• „Иван Продев: Баща ми се разочарова от Желю, мразеше Александър Йорданов, интервю на Еми Мариянска, blitz.bg, 3 октомври 2007