Отваря главното меню

Стефан Продев

български писател, политик, есеист и публицист

Стефан Иванов Продев е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист.

Стефан Продев
български писател, политик, есеист и публицист
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Професия писател, сценарист, журналист
Литература
Награди „Черноризец Храбър“ (2005),
„Георги Кирков“ (2007)
Политика
Партия БСП
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   
Семейство
Баща Иван Продев
Майка Надежда Продева
Съпруга Божана Продева

Подпис BASA-117-46-1084-102-Signature of Stefan Prodev (cropped).jpg
Уебсайт
Гробът на Продев на Централните софийски гробища

Биография и творчествоРедактиране

Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г.

Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945 – 1947). Репортер във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и главен редактор на изданията на БТАЛик“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), който е единствения вестник забранен от Тодор Живков, както и в сп. „Българска музика“ (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Сценарист е на игралния филм Поетът и дяволът (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов.[1] Сценарист е и на документалния филм Дни (1964), с режисьор Юлий Стоянов.[2]

Председател е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 – 2000) г. [3].

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930 – 1999).

Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП[4] по време на комунистическия режим в България.

Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990 – 1997).

Признание и наградиРедактиране

Награден е през 2005 г. посмъртно с наградата „Черноризец Храбър“, както и с наградата „Георги Кирков“ (2007 г.). Заслужил деятел на културата (1979)

БиблиографияРедактиране

  • Работнически вестник – разобличител на милитаризма и царската военщина 1900 – 1912 (1953)
  • Паралели, изд. „Български писател“ (1962)
  • Фред или Пролетта, изд. „Народна младеж“ (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996)
  • Отблясъци, изд. „Народна младеж“ (1968)
  • Редове, изд. „Христо. Г. Данов“ (1971)
  • Пътеписи – Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж., изд. „Народна младеж“, (1973)
  • Червеното чудо. Есета за революцията, изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
  • С обич и гняв, изд. „Български писател“ (1977)
  • Живи теми, изд. „Партиздат“ (1978)
  • Мозайка, изд. „Профиздат“ (1980)
  • Пътуване към пижамата, изд. „Военно издателство“ (1982)
  • Раждането на шедьоврите, изд. „Народна младеж“ (1983)
  • Имало едно момче, изд. „Народна младеж“ (1986)
  • Разказът на палача, изд. „Български писател“ (1987)
  • В края на 80-те, изд. „Български писател“ (1990)
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Христо Ботев“ (1993)
  • Забравени новели, изд. „Христо Ботев“ (1994)
  • Под знака на Дева, изд. „Български писател“ (1997)
  • Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2000, 2007)
  • Да се чете след сто години, изд. „Захарий Стоянов“ (2001)
  • Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва „Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!“)
  • Избрано за журналистиката, вестниците и хората, изд. „Дума“ (2002)
  • Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Под знака на дева. Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.1, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.2, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия
  • Векът ни, видян отблизо, изд. „Захарий Стоянов“ (2011)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

In memoriam
Интервюта с Иван Продев