Уикипедия

Виктор Пасков

български писател

Виктор Маринов Пасков е български писател, музикант, музиковед и кинодраматург.

Виктор Пасков
български писател
Роден
Починал
16 април 2009 г. (59 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Работил впевец, сценарист, писател, драматург
Литература
Жанроверазказ, роман, сценарий
Дебютни творби„Невръстни убийства“ (1986)
Известни творби„Балада за Георг Хених“ (1987)
„Аутопсия на една любов“ (2005)
Награди„Хеликон“ (2005)
Уебсайт

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г.

Първи романиРедактиране

След дипломирането си Пасков работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. През 1980 г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987 г.

Краят на 80-те и началото на 90-те годиниРедактиране

От 1987 г. Виктор Пасков е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. През 1990 – 1992 г. живее в Париж – отглас от това може да се открие в разказа „Биг бизнес“. След връщането си в България е директор на Бургаския театър и програмен директор на Българската национална телевизия.

Последни годиниРедактиране

През 1995 г. Пасков става директор на Българския културен център в Берлин, но през 1998 година напуска поста със скандал. След проведена ревизия, през март 2000 година Министерството на културата дори завежда съдебен иск срещу него за 2208 германски марки, изразходвани неправомерно за самолетни билети и медицинско обслужване. В отговор на това той обвинява ведомството и лично министър Емма Москова, че делото е политически мотивирано.[1]

През пролетта на 2002 г. Виктор Пасков отново става директор на Културния център в Берлин, след проведен конкурс с участието на още 9 кандидати. През следващите години той е замесен в няколко скандала (текста на поканите за прощалното тържество при изтичането на мандата на посланик Николай Апостолов, приемането и в последния момент спирането на изложба на живеещия в Германия български художник Димитър Войнов, сред чиито платна трябвало да бъде изложена и огромната картина „Париж бар“ (8 х 1,50 м), в която е изобразена оргия на берлинския светски елит с голия кмет на Берлин Клаус Воверайт в центъра на композицията,[2] изхвърлянето от Центъра на инсталациите на участниците в международния проект Ostensiv преди края на проекта,[3], [4]), в резултат на които през октомври 2004 година е уволнен дисциплинарно.[1]

През 2006 г. Виктор Пасков подкрепя активно кампанията на кандидата за президент Георги Първанов.[5] През същата година е назначен за културен аташе на България в Швейцария.

През лятото на 2008 г. публикува в списание „Еуропео“ свой коментар на статия на Георги Господинов, посветена на годишнината от обществените събития от 1968 година и тяхното отражение в България. В него Пасков използва остри лични нападки срещу Господинов и неговото поколение.[6] Публикацията предизвиква полемика в медиите, в която се включват и други писатели – Мирослав Бърдаров,[7] Румен Янев,[8] Любен Лачански,[9] Вера Траянова,[10] Димитър Бочев,[11] Леа Коен.[12][13][14] Паралелно с полемиката за 1968 година Пасков влиза в публичен конфликт и с Мартин Карбовски по повод рекламната кампания на неговата книга „Антология на живите“.[15], [16]

Пасков има четири брака: учителката по руски език в Лайпциг Ингрид, французойката проф. Мари Врина – литературовед и преводач на българска литература на френски, Мартина и цигуларката Пенка Паскова.[17]

На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак на белите дробове малко преди да навърши 60 години.[18][19][20][21][22][23] Погребан е в Централните софийски гробища.[24]

ТворчествоРедактиране

Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.

Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.

Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.[25]

Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).[26]

КнигиРедактиране

Оригинални изданияРедактиране

  • „Невръстни убийства“ (1986; 2 изд. – 1997, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 177 с., ISBN 978-954-07-0652-8)
  • „Балада за Георг Хених“ (1987)
  • „Ций Кук“. Велико Търново: Абагар, 1991, 102 с. (ISBN 954-427-007-8)
  • „Германия – мръсна приказка“. София: Христо Ботев, 1992, 220 с. (ISBN 954-445-076-9)
  • „Аутопсия на една любов“. София: Библиотека 48, 2005[27]
  • „Гледната точка на Гоген“. София: Захарий Стоянов, 2008 (ISBN 978-954-09-0180-0)

Избрано, събраноРедактиране

Преводи на други езициРедактиране

  • ((fr)) Victor Paskov, Ballade pour Georg Henig, traduit du bulgare par Marie Vrinat, Mass Market Paperback, Publisher Rivages, poche edition, 1990, 176 pp. (ISBN 978-2-86930-413-0)
  • ((en)) Victor Paskov, A Ballad for Georg Henig [Paperback], trans. R. Sturm (Translator), Publisher Peter Owen Ltd, 1990, 160 pp. (ISBN 978-0-7206-0796-3)
  • ((fr)) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduction Marie Paskov, Editions de l'Aube, Collection Regards Croises, 1992, 269 pp. (ISBN 2-87678-096-8)
  • ((de)) Viktor Paskow, Viola d'amore, Aus dem Bulg. von Wolfgang Köppe, Leipzig: Kiepenheuer, 1993, 183 S. (ISBN 978-3-378-00526-6)
  • ((de)) Paskov, Viktor: Viola d’amore, Aus dem Bulg. von Harald Fleischmann. Leipzig: Gustav Kiepenheuer, 1993.
  • ((fr)) Victor Paskov. Big business. Traduction Marie Marie Vrinat-Paskov, Saint-Nazaire: MEET, 1993, 88 p.
  • Viktor Paskov, Balada o Georgu Henychovi, priklad Vladimír Kříž, Volvox Globator, 1997, 125 s. (ISBN 978-80-7207-095-4)
  • ((fr)) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduit par Marie Vrinat-Nikolov, Editions de l'Aube, 1998, 276 p. (ISBN 978-2-87678-096-5)
  • Viktor Paskov, En violin til Vorherre: roman [Danish] / Helle Dalgård / Århus: Husets Forlag, 2003, 149 p.
  • Viktor Paskov, Georg Henih'e Balad. Çev. Hüseyin Mevsim, Kul Sanat Puplications, Istanbul, 2008 (ISBN 978-975-8996-85-8)
  • ((de)) Viktor Paskow, Autopsie (Roman), Übersetzung Alexander Sitzmann, Verlag Dittrich, Edition Balkan, Berlin, 2010, 360 S. (ISBN 978-3-937717-51-7)

КиносценарииРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б Виктор Пасков с наградата 'Хеликон 2005'. // Vesti.bg. vesti.bg, 2005. Посетен на 17 октомври 2013.
  2. ↑ „Отхвърлен художник вини Виктор Пасков в страхливост“, в. „Сега“, 19 ноември 2002 г.
  3. ↑ „Скандал с директора на Българския културен институт в Берлин“, Vesti.bg, 19 юли 2002
  4. ↑ „За скандала с директора на културния ни институт в Берлин – още гледни точки“, Vesti.bg, 29 юли 2002
  5. ↑ Георги Първанов – президентът на всички български граждани. // bgsever.info. bgsever.info, 2013. Посетен на 17 октомври 2013.
  6. ↑ Виктор Пасков, „Тъпият номер с човешкото лице“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г.
  7. ↑ Мирослав Бърдаров, „Много отворено писмо до Виктор Пасков“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г.
  8. ↑ Румен Янев, „Моята 68-а“, в. „Новинар“, 20 юни 2008 г.
  9. ↑ Любен Лачански, „Спомен за дати, ефрейтори, генерали, други прилепала, покойници и събития“, в. „Новинар“, 23 юни 2008 г.
  10. ↑ Вера Траянова, „Граматика на грешките“, в. „Новинар“, 23 юни 2008 г.
  11. ↑ Димитър Бочев, „От двата края на веригата“, в. „Новинар“, 2 юли 2008 г.
  12. ↑ Георги Господинов, „Право на отговор: Роден през 1968“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г.
  13. ↑ Виктор Пасков, „Noli me tangere!“, в. „Новинар“, 20 юни 2008 г.
  14. ↑ Леа Коен, „Тодор Живков за Пражката пролет: Ционизмът е превзел Чехословашката компартия“, в. „Новинар“, 22 август 2008 г.
  15. ↑ Мартин Карбовски, „През к**а ми е Виктор Пасков“, интервю на Калина Томова, електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.
  16. ↑ Виктор Пасков, „Подпали София, Карбовски!“, електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.
  17. ↑ „Литературният историк Лъчезар Ганев: Виктор Пасков умря няколко дни, преди да се ожени за пети път“, интервю на Венелин Митев, 18 март 2011
  18. ↑ „Почина писателят Виктор Пасков“, Vesti.bg, 17 април 2009
  19. ↑ Люсиена Крумова, „Виктор, който вече е на небето“ Архив на оригинала от 2013-10-17 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 18 април 2009
  20. ↑ Бойко Ламбовски, „Балада за Виктор Пасков“, в. „Сега“, 18 април 2009 г.
  21. ↑ Мила Вачева, „Уреди ми погребение, поръча Виктор Пасков“, в. „24 часа“, 18 април 2009 г.
  22. ↑ Евелина Здравкова, „И Виктор Пасков отлетя там, на небето“, в. „Марица“, 17 април 2009 г.
  23. ↑ "Viktor Paskov: Bulgarian writer", The Times, 30 април 2009.
  24. ↑ Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  25. ↑ Стотицата Архив на оригинала от 2011-08-24 в Wayback Machine., сайт на БНТ
  26. ↑ Победител 2005 Архив на оригинала от 2012-10-01 в Wayback Machine., сайт на наградата „Хеликон“
  27. ↑ Борислав Гърдев, „Мръсните приказки на Виктор Пасков“, рец. в LiterNet, 19 юни 2006

Външни препраткиРедактиране

Текстове на Виктор Пасков
За Виктор Пасков
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Пасков&oldid=11636338“.