Стефан Стайчев

български офицер
Тази статия е за българския офицер. За българския режисьор вижте Стефан Стайчев (режисьор).

Стефан Димитров Стайчев е български офицер, полковник от артилерията, началник на отделение в 5 артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5 артилерийски полк и на 4-та артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Стефан Стайчев
български офицер от артилерията
Роден
Починал
5 ноември 1927 г. (59 г.)
Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„За заслуга“
„Свети Александър“

Биография

редактиране

Стефан Стайчев е роден на 25 август 1868 г. в Ески Джумая (дн. Търговище), Османска империя. През 1887 г. завършва в 9 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1900 г. капитан Стайчев служи като командир на батарея от 5 артилерийски полк. На 27 септември 1904 е произведен в чин майор, през 1911 служи в 9 артилерийски полк, а на 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Стайчев е началник на отделение в 5 артилерийски полк. В началото на 1915 г. е помощник-командир на 5 артилерийски полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Стефан Стайчев е командир на 5 артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас[1], която награда е потвърдена съгласно заповед № 355 по Министерството на войната.[2] Командва също така и 4-та артилерийска бригада, като през 1916 г. е произведен в чин полковник.

Полковник Стефан Стайчев е уволнен от служба на 16 ноември 1918 година. Умира на 5 ноември 1927 г.

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране

Източници

редактиране