Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За българския революционер и негов дядо вижте Стоян Заимов.

Стоян Владимиров Заимов (25 януари 1916, София – 1995, София[1]) е български офицер (генерал-майор), участник във Втората световна война (1941 – 1945).

Стоян Заимов
Информация
Звание генерал-майор
Служба от 1938
Служил на Национално знаме на България България
Род войски пехота
Войсково поделение 5-ти див. арт. полк
10-ти див. арт. полк
Отличия вижте по-долу

Роден
Починал
1995 г. (78 г.)

Съдържание

БиографияРедактиране

През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. На 3 октомври същата година е произведен в чин подпоручик и е изпратен на служба в 5-ти дивизионен артилерийски полк (1938 – 1941). В периода 1941 – 1942 г. служи в Артилерийската школа, а от 1942 г. – в 10-ти дивизионен артилерийски полк. Същата година е уволнен от служба, след като баща му ген. Заимов е арестуван.

Поручик Заимов е приет отново на служба с Царска заповед № 138 от 14 септември 1944 г. На 30 ноември същата година е произведен в чин подполковник, пропускайки чиновете капитан и майор. През 1944 г. служи в Щаба на войската като началник на Отделението за външно разузнаване в Разузнавателния отдел[2]. На 5 май 1945 г. е произведен в чин полковник.

Военен аташе в Швейцария и Италия (1947), по-късно в Китай[3]. Посланик е в:

СемействоРедактиране

Стоян Заимов е син на генерал-полковник Владимир Заимов и внук на революционера и писател Стоян Заимов.

Жени се на 23 юли 1944 г. за първата си съпруга Евгения (Жени)[5]. По време на мандата му в Италия е извикан обратно в София; съпругата му остава в Италия (както и сестра му Клавдия), по-късно заминава за САЩ. Техният син Владимир (1946 – 1972) загива край Харков при самолетна катастрофа.

С втората си съпруга Райна ген. Заимов има 2 деца[5]:

  • дъщеря Анна (изкуствоведка, омъжена за журналиста Николай Конакчиев) и
  • син Бранимир (1958, юрист, дипломат, сега посланик в Р. Ирландия, по-рано в Канада).

Военни званияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ген. Стоян Заимов – в geni.com, 28.07.2016
  2. Атанас Семерджиев. „Преживяното не подлежи на обжалване“, София, 2004, Издателство „Труд“, ISBN 9545284595, 9789545284595, стр. 139
  3. Стоян Заимов гради 32 години паметници на признателността – в bgsever.info, 28.07.2016
  4. 20 години от смъртта на ген.-майор Стоян Заимов – в dir.bg, 28.07.2016
  5. а б Стоян и Жени Заимови – една раздяла по любов – в standartnews.com, 28.07.2016