Стоян Костурков

български политик

Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.

Стоян Костурков
български политик
Роден
Починал
Учил вЖеневски университет
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXIII ОНС   XXVI ОНС   
Стоян Костурков в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в Панагюрище през 1866 година в семейството на Пенчо и Цвета Костуркови.[1] Произхожда от големия панагюрски род Костуркови, преселници от Костур. По време на Априлското въстание е свидетел на убийства и издевателства от страна на османската войска над местни жители.[2]

В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия,[3] на която е секретар от 1906 до 1934 година.

През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа.[4] През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.

През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[5]

 
Паметна плоча на Стоян Костурков в Исторически музей Панагюрище

През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[6]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение във втория и третия кабинет на Кимон Георгиев.

Баща е на Пенчо Костурков - юрист и политик, Мария (Минна) Сакъзова (Костуркова) и Цветана Костуркова.[1]

Бележки редактиране

  1. а б Стоян Костурков, geni.com
  2. Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 102-104.
  3. Свободен глас - дигитално копие - 10/01/1909, No. 2, стр.3
  4. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
  5. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241 – 243.
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X