Пенчо Костурков
Пенчо Стоянов Костурков е български юрист и политик от Радикалната партия, впоследствие безпартиен.
Пенчо Костурков | |
---|---|
български политик | |
Роден |
18 февруари 1899 г.
|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Депутат | |
XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС |
БиографияРедактиране
Роден е на 18 октомври 1899 година в град Враца. Син е на известния политик Стоян Костурков, от големия род Костуркови, преселници от Костур. През 1923 година завършва право в Софийският университет, а през 1926 година става доктор по политически и икономически науки във Франция. В периода 1927 – 1945 година е адвокат в София. Между 1944 и 1949 е член на Изпълнителния комитет на Радикалната партия. От 1945 става член на Националния комитет на ОФ. През 1946 година е част от българската делегация на Парижката мирна конференция. От 1952 е заместник-председател на Градския комитет на Българо-съветското дружество. Подпредседател е на XXVI ОНС, VI ВНС, IV и V народни събрания (1945 – 1949 и 1963 – 1971). От 1950 до 1962 е член на Президиума на Народното събрание[1] От 1955 е секретар на Дружеството на ООН в България. Между 1963 и 1975 е секретар на Националния съвет на ОФ, а от 1976 до 1983 e негов заместник-председател.[2] Народен представител е в I до IX НС, XXVI ОНС и VI ВНС. Умира на 8 май 1989 г. в град София[3]. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Националния комитет за европейска сигурност[4]. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ и на почетното звание „Герой на социалистическия труд“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 232
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 346
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 491, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 342