Страцин (община Кратово)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Страцин.

Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Страцин
Страцин
— село —
Фреска в църквата „Свети Димитър“
Фреска в църквата „Свети Димитър
42.1506° с. ш. 22.0322° и. д.
Страцин
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областСредорек
Надм. височина732 m
Население185 души (2002)
Пощенски код1361
Страцин в Общомедия
Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война

География

редактиране

Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

В XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.[2]

През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са заклани[4] на 21 септември.[5] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[6]

В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Страцин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Ив. Медаров от Велес е български кмет на Страцин от 3 ноември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Драган К. Георгиев от Скопие (13 май 1942 - 22 юни 1943) и Анастас Йорд. Петков от Г. Оряховица (22 юни 1943 - 12 април 1944).[11]

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.[12]

Личности

редактиране
Родени в Страцин
  •   Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара[13]
  •   Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година[13]
  •   Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония
  •   Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[14]
  •   Кръсто Василков, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[15]
Починали в Страцин
  •   Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
  •   Богдан Димитров Манолов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[16]
  •   Димитър Александров Симеонов (1916 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[17]
  •   Димитър Василев Шиваров (? – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[18]
  •   Живко Василев Николов (1921 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[19]
  •   Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
  •   Иван Димитров Гълъбов (1926 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[20]
  •   Кирил Попгеоргиев Балабанчев (1909 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[21]
  •   Колю Маринов Колев (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[22]
  •   Коста Илиев Тодоров Бокувански (1912 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[23]
  •   Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
  •   Любен Миланов Моисов (1920 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[24]
  •   Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
  •   Михаил Иванов Ахмаков (1922 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[25]
  •   Михаил Маринов Милев (1923 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[26]
  •   Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
  •   Наум Тодоров Николов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[27]
  •   Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 14 души[28]
  •   Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
  •   Симеон Донев Шуманов (1910 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[29]
  •   Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
  •   Стефан Апостолов Георгиев (? – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[30]
  •   Стефан Иванов Стефанов (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[31]
  •   Стоил Арсенов Попов (1915 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[30]
  •   Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
  •   Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник.[32]

На Страцин е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  3. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370., Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
  4. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 415, 430.
  5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 310.
  6. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449, Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235., Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
  7. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449.
  8. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 460-461.
  9. Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 13 февруари 2013 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  11. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 април 2008 
  13. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 176
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 128
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 3
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 75
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 178
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 8
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 110
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 125
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 151
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 55
  28. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 309 - 310.
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 151
  30. а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133
  32. Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24. // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-01-21.