Старен
Старен или Стирен, изместно и с турската си форма Стареджик (на гръцки: Πολύλιθο, Полилито, катаревуса Πολύλιθον, Полилитон, до 1927 година Στάρεντζικ, Стареджик[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
| Старен Πολύλιθο | |
  Старен  Старен  Старен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
География редактиране
Старен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Малошийца, Костен, Колярба и Добряджил. През селото минава река Каминорема, която се влива в Малошийската река.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името Стирен е вероятно от начално жителско име *Стиряне от местното име *Стир, от диалектна форма на щир, вид трева с ш в с поради свръхстарателност.[2]
В Османската империя редактиране
В откъс от списък на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, съставен между 1498 и 1502 година, в село Истарани са регистрирани 19 немюсюлмански домакинства и 6 неженени.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Истрани с 14 немюсюлмански семейства.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Странян както следва: мюсюлмани - 1 неженен; немюсюлмани - 1 семейство.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Истиран за плащане са зачислени 3 от общо 7 мюсюлмански домакинства.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1498 | 19 | 6 | - | - | - | 25 |
| 1530 | 14 | - | - | - | - | 14 |
| 1569 | 1 | - | - | - | 1 | 2 |
| 1723 | - | 7 | 7 | |||
В XIX век Стареджик е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старен (Staren) е посочено като село с 9 домакинства и 30 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Стареджик (Стирен) има помашко мъжко население 30 души, което живее в 9 къщи.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Стиренъ живеят 66 българи мохамедани[9] в 25 къщи.[10] Същевременно Кънчов отбелязва село Сърдчанъ с 350 жители българи мохамедани.[9]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Старен живеят 15 семейства или общо 90 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Стареджик (Στάρεντζικ) живеят 108 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 64 души.[12]
През 1923 година жителите на Старен са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Старедзик (Στάρεντζικ) на Полилитон (Πολύλιθον),[13] но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 108[12] | 64[12] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 199.
- ↑ Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 311-312.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 478-479.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 241.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 193. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012