Отваря главното меню
Тавриските

Тавриските или Таврините (Taurisci, Taurini, tauriscs) са келтско - лигурско - aлпийско племе, живяло в края на Източните Алпи, на река По, в центъра на днешен Пиемонт и на Дунав в Норик.

Тяхната столица била Тавразия (Taurasia), която получава през 27 пр.н.е. името Castra Taurinorum и след това Julia Augusta Taurinorum (днес Торино).

Нахлуват с други келтски племена в Тоскана и през 225 пр.н.е. губят битката при Теламон против римските консули Луций Емилий Пап и Гай Атилий Регул, при която Регул е убит.

През 218 пр.н.е. са напaднати от Ханибал и се съюзяват с инсубрите. През 183 пр.н.е. имат контакт с консула Марк Клавдий Марцел. Съюзени са с карните, хистрите, яподите и либурните. Римският консул Гай Семпроний Тудицан през 129 пр.н.е. се бие с тях и празнува за победата си триумф. През 113 пр.н.е. кимврите достигат Дунав и Норик. Тавриските не са в състояние сами да отблъснат тези нови силни нашественици и искат помощ от Римската република. През 112 пр.н.е. битката при Норея завършва с тежко поражение на римляните на консулa Гней Папирий Карбон.

ИзточнициРедактиране

  • Ливий, XXI, 38: Taurini semigalli.
  • Полибий, 2,25,1–31,4.
  • Peter Petru, Die ostalpinen Taurisker und Latobiker. In: Hildegard Temporini (Hrsg.): Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Politische Geschichte. Provinzen und Randvölker. Lateinischer Donau-Balkanraum. Verlag de Gruyter, Berlin 1977 ISBN 3-11-006735-8, S. 473–499, hier: S. 482, 487.