Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за прилепския деец на ВМОРО. За преспанския войвода на ВМОРО и ВМРО вижте Тале Андонов.

Тале Христов с псевдоним Егмонт[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Тале Христов
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Тале Христов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Христов (девети в първата колона).

Тале Христов е роден в бедно семейство[4] в 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва III клас в българското класно училище в Прилеп, след което учи в българската гимназия в Битоля, където се включва в редиците на ВМОРО.[4] Активно участва в кръжока на Вътрешната организация, ръководен от Даме Груев.[5] В 1900 година завършва гимназията и става учител в едно битолско село. За притежание на забранени книги е арестуван и осъден на 1 година затвор. Лежи в затвора заедно с Даме Груев.[4]

След освобождението си в 1901 – 1902 година е учител в Прилеп. По време на учителстването си работи за засилване на революционната организация в Прилепско и е член на ръководното тяло на Прилепския революционен комитет. Участва като делегат на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес. След конгреса през юни влиза в четата на Петър Ацев,[4] а още с тях е Александър Спирков от Тиквешко. На 6 (19) юли 1903 година четите на Петър Ацев и Никола Пешков, заедно с тридесетина граждани прилепчани — всичко около 80 души, са ненадейно нападнати в местността Студеница край Беловодица от 20—30 жандарми. Пристига и войска от гарнизона в Дуйне. Четниците са обстрелвани от няколко страни и се сражават поединично и на малки групи. Загиват 18 четници, главно от гражданите, между които Тале Христов[6], учителят Димитър Сливянов,[7] йеромонахъ Козма, Григор Ракиджиев, Йордан Нунев и други.[8] Тале Христов е тежко ранен и умира скрит в една пещера.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 40.
  2. Кратка биография на Тале Христов
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 180.
  4. а б в г д Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 146.
  5. Баждаров Георги, Мойте спомени, София, 1929 г.
  6. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, томъ I. 1933, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 320.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, томъ I. 1933, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 321.