Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тахо.

Тахо (от гръцки Тахо – скала, на испански: Tajo; на португалски: Tejo, Тежу) е най-дългата река на Пиренейския полуостров, протичаща през Централна и Западна Испания (автономни области Арагон, Кастилия и Леон, Кастилия-Ла Манча, Мадрид и Естремадура) и Централна Португалия (окръзи Кащелу Бранку, Сантарем и Лисабон), вливаща се в Атлантическия океан. Дължина 1007 km[1], от които в Испания 816 km, по границата между Испания и Португалия – 47 km, в Португалия – 145 km. Площ на водосборния басейн 80 600 km².[2]

Тахо (Тежу)
Ponte Vasco da Gama Portugal.jpg
Мостът „Вашку да Гама“ над река Тежу в Лисабон
Cours du Tage.png
Течението на река Тахо (Тежу) в Испания и Португалия
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Флаг на Португалия Португалия
Дължина 1007 km
Водосборен басейн 80 600 km²
Отток 438 m³/s
Начало
Място план. Серания де Куенка
Координати 40°19′15.24″ с. ш. 1°41′52.8″ з. д. / 40.3209° с. ш. 1.698° з. д.
Надм. височина 1575 m
Устие
Място Атлантически океан
Координати 38°40′08.76″ с. ш. 9°17′29.76″ з. д. / 38.6691° с. ш. 9.2916° з. д.
Надм. височина 0 m
Тахо (Тежу) в Общомедия
Река Тахо в град Толедо

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Тахо води началото си на 1575 m н.в., от хребета Униресалес, в планината Серания де Куенка, в крайната западна част на провинция Теруел, автономна област Арагон. В горното си течение има северозападна, а след това югозападна посока, в средното и долното течение – западно направление, а в най-долното течение – югозападна посока. С изключение на най-долното си течение тече предимно в тясна и дълбока долина, с редуващи се долинни и котловинни разширения, като пресича по цялата дължина от изток на запад обширното Новокастилско плато. В тези участъци скоростта на течението е бързо, а коритото е изпъстрено с множество бързеи и прагове. След испанския град Алкантара на протежение от 47 km служи за граница между Испания и Португалия, а след устието на левия си приток Север изцяло навлиза на португалска територия под името Тежу. При град Алвега излиза от планинските райони и тече на югозапад през Португалската низина в много широка и плитка долина, като коритото ѝ навсякъде е обезопасено с водозащитни диги. Влива се в Атлантическия океан чрез естуар, дълъг над 45 km при португалската столица Лисабон[2].

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборният басейн на Тахо обхваща площ от 80 600 km², като басейнът му е тесен, притиснат от планината Централна Кордилиера на север и Толедските планини на юг, а речната му мрежа е по-добре развита отдясно и по-слабо отляво. На северозапад, север и юг водосборният басейн на Тахо граничи с водосборните басейни на реките Мондегу, Дуеро, Гуадиана, Саду и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан, а на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Ебро, Турия и Хукар (от басейна на Средиземно море).

Основни притоци:

  • леви – Гуадиела (115 km), Алгодор (102 km, 1250 km²), Алмонте (97 km, 3070 km²), Салор (120 km), Север (63 km, 326 km²), Сорая (155 km, 7730 km²);
  • десни – Гальо (90 km), Хорама (190 km, 11 597 km²), Гуадарама (132 km, 1708 km²), Алберче (177 km, 4108 km²), Тиетар (150 km, 4459 km²), Алагон (205 km, 5043 km²), Риу торту (Иржиш), Понсул (51 km), Окреза (64 km, 1422 km²), Зезери (242 km, 5043 km²)[2].

Хидроложки показателиРедактиране

Река Тахо има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено пълноводие от ноември до март и лятно маловодие. Среден годишен отток в долното течение при испанския град Алкантара 438 m³/sec[2].

Стопанско значение, селищаРедактиране

Река Тахо има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение. По течението ѝ и по някои от десните ѝ притоци са изградени няколко големи язовира – „Ентрепеняс“, „Валдеканияс де Тахо“, „Алкантара“ и др. в Испания, като в основите на преградните им стени действат мощни ВЕЦ-ове. По време на прилив морски съдове навлизат нагоре по течението ѝ до португалския град Сантарем, а до град Абрантиш е плавателна за плитко газещи речни съдове. В средното и долното течение голяма част от водите ѝ се отклоняват за напояване.

Долината на Тахо е гъсто заселена, като най-големите селища са: Аранхуес, Толедо, Талавера де ла Рейна в Испания и Сантарем и Лисабон в Португалия[2].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране