Тачо Хаджистоенчев
Тачо Хаджистоенчев Тачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Тачо Хаджистоенчев | |
| български революционер | |
![Коста Митев, Тачо Хаджистоенчев и четника Б. Вазов[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tacho_Hadzhistoenchev_sreda.JPG) Коста Митев, Тачо Хаджистоенчев и четника Б. Вазов[1] | |
| Роден |
29 септември 1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 ноември 1952 г.
|
| Тачо Хаджистоенчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеТачо Хаджистоенчев e роден на 29 септември 1887 година в Стара Загора. Завършва V клас на старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“.[2] По-големият му брат Иван загива през 1902 година като четник при село Ковачево, Разложко. Още 17-годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен. Завършва пети гимназиален клас.
През ноември 1904 година Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев. Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти. Секретар е и в четата на Христо Манов.[3]
Към края на 1906 Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба в 12-и пехотен балкански полк. След казармата започва работа като железопътен работник.
След краха на Хуриета група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на ВМОРО. Тачо Хаджистоенчев през 1911 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. През декември 1911 година Тачо Хаджистоенчев поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.[2]
Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в четата на Георги Занков, във Втора отделна партизанска рота и във 2 рота на 15 щипска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[5] По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк[6][7] от Единадесета пехотна македонска дивизия. Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[8]
През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 ноември 1952 година.[9][2][10]
Бележки
редактиране- ↑ ЦДА, фонд 1738К, опис 1, а.е. 65, л. 1
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 371.
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Христо Мановъ (1878 - 1906 година) // Илюстрация Илиндень 1 (31). Илинденска организация, Юний 1931. с. 12 - 13.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 59 - 60. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 753.
- ↑ Или в 62 пехотен македонски полк
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 495-496.