Тачо Хаджистоенчев

Тачо Хаджистоенчев Тачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Тачо Хаджистоенчев
български революционер
в средата
в средата

Роден
Починал
Тачо Хаджистоенчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Тачо Хаджистоенчев e роден на 29 септември 1887 година в Стара Загора. Завършва V клас на старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“.[1] По-големият му брат Иван загива през 1902 година като четник при село Ковачево, Разложко. Още 17-годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен. Завършва пети гимназиален клас.

 
Тачо Хаджистоенчев, Тодор Берберов от Копривщица и Димитър Запрянов.

През ноември 1904 година Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев. Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти. Секретар е и в четата на Христо Манов.[2]

 
Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка[3]) и Коста Митев.

Към края на 1906 Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба в 12-и пехотен балкански полк. След казармата започва работа като железопътен работник.

След краха на Хуриета група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на ВМОРО. Тачо Хаджистоенчев през 1911 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. През декември 1911 година Тачо Хаджистоенчев поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.[1]

Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в четата на Георги Занков, във Втора отделна партизанска рота и във 2 рота на 15 щипска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[4] По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк[5][6] от Единадесета пехотна македонска дивизия. Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[7]

През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 ноември 1952 година.[8][1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 371.
  2. Илюстрация Илинден, 1931, бр. 31, стр.12-13.
  3. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 59 - 60.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 753.
  5. Или в 62 пехотен македонски полк
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 177.
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
  8. Македонски научен институт