Отваря главното меню

Родосто или Текирдаг (на турски: Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, на деветнадесето място по големина в страната, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението на града е около 1 029 927 жители (2018).

Родосто
Tekirdağ
Родосто в края на 19 и началото на 20 век
Родосто в края на 19 и началото на 20 век
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Родосто
Площ 1111,53 km²
Надм. височина 1 m
Население 1 029 927 души (2018)
Кмет Кадир Албайрак
Пощенски код 59 000
Телефонен код 282
МПС код 59
Официален сайт www.tekirdag.gov.tr
Родосто в Общомедия

ИсторияРедактиране

Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В Анабазис на Ксенофонт Бизанте е споменат като владение на тракийския цар Севт II, който предлага на Ксенофонт „най-хубавата от крепостите ми край морето“ като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.

През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града – Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός). Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в 6 век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който „има добро пристанище за морски дела“. В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум. През XI—XII в. Родосто има обширна градска площ, непрекъснато следващи полета и многобройни лозя.[1]През 1206 градът е завзет и разграбен от войските на цар Калоян, но скоро е възстановен.

 
Къщата-музей на Ференц Ракоци в Родосто

През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) – от турската дума „Текфур“ означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг – „Сива планина“ и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.

В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му – архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей. Музеят днес е собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата „Света Богородица Ревматократиса“, в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.

През 1831 г. Кепел пише, че вижда в Родосто гърци и арменци с осакатени уши и носове и описва елементарна форма на бесилката, където трима гърци са обесени за убийство и кражба.[2]

 
Статуя на Ференц Ракоци в Родосто

Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 – началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав – турци, гърци, българи, арменци, евреи. В града е имало много българи. Така абаджийският еснаф в града се състоял изцяло от българи. Според П. Карапетров през 1878 повечето от половината на жителите му са гърци, смесени с погърчени българи, а останалите са турци, няколко арменци и евреи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Родосто са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия – Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население – арменци и гърци са принудени да го напуснат.

През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.

Побратимени градовеРедактиране

СътрудничествоРедактиране

ЛичностиРедактиране

Родени в Родосто
  •     Абрам Агопов (Агупов), 30-годишен, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Серска чета[4]
  •     Агоп Осепиян (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[5]
  •     Агоп Апрям, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[6]
  •     Анри Верней (Ашод Малакян) (1920 – 2002), френски кинорежисьор
  •   Антим Анастасиадис, гръцки духовник
  •   Барсег Канахян (1888 – 1967), арменски композитор
  •     Григор Абрамян, 24-годишен, ІІ клас, македоно-одрински опълченец, 12 лозенградска дружина[7]
  •   Давид Барокас (1905 – 1978), лидер на сефарадските евреи
  •   Евстрати (Истрати) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, дърводелец, ІІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина[8]
  •   Неофит Константинидис (1827 – 1917), гръцки духовник[9]
  •     Саркис Мухибян (1921 – 1981), български драматичен и филмов артист
Починали в Родосто

Начо Георгиев Марков от с. Борисово, обл. Ямбол убит през 1913

Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  2. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 144.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 524.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  9. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεοντοπόλεως κυρός Νεόφυτος. (περ. 1827 – 1917). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017. (на гръцки)