Отваря главното меню

Тенчо Димитров Папазов е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Тенчо Папазов
български генерал-полковник
Роден
Починал
6 март 1992 г. (71 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 27 май 1920 година в Първомай. От 1936 година е член на РМС, а от 1944 г. и на БКП. В гимназията е бил секретар на ремсовата организация. От 1939 година е секретар на Околийския комитет на РМС в Първомай. Студент в Софийския университет и член на БОНСС.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От септември 1943 година е партизанин във Втора родопска бригада „Васил Коларов“, за което е осъден задочно на смърт по ЗЗД.

След 9 септември 1944 г. е член на Околийския комитет на БРП (к) в Първомай и член на Околийския комитет на БКП в Първомай.

През 1945 година влиза в Българската армия. Бил е заместник-командир по политическата част на десети пехотен пловдивски полк. В края на 40-те завършва 10-месечен курс Вистрел в СССР. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и академията на Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода 18 октомври 1966 – 12 октомври 1971 година е командир на Трета армия. От 1971 година е заместник-министър на народната отбрана[1]. През 1971 г. завършва Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, а през 1972 г. – Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „Владимир Илич Ленин“, където съвипусник му е българския политик и държавник от БЗНС (казионен) Алекси Иванов. Кандидат-член на ЦК на БКП от 1971 до 1981 година, а член на ЦК на БКП от 1981 до 1990 година. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.[2]

БележкиРедактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 402
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 402