Теодоро II (Монферат)

Теодоро II Палеолог (на италиански: Teodoro II Paleologo, Theodor II. Palaiologos, * 1364, † 16 април 1418) е маркграф на Монферат от 1381 г.

Теодоро II
маркграф на Монферат
Teodoro II del Monferrato - moneta 1409-1413.jpg
Монета на Теодоро II, капитан на Република Генуа през 14091413
Управление 1381-1418
Наследил Джовани III
Наследник Джан Джакомо
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Джовани II
Майка Изабела от Майорка
Бракове Аргентина Маласпина
Жана дьо Бар
Маргарета Савойска
Потомци Джан Джакомо, София Монфератска
Теодоро II в Общомедия

Той е третият син на маркграф Джовани II и на Изабела от Майорка. Той последва брат си Джовани III след смъртта му през 1381 г.

БиографияРедактиране

След смъртта на младия му брат Джовани III в Неапол през 1381 г. Теодоро е обявен за маркграф на Монферат едва 17-годишен. Монферат се намира в криза, след като след смъртта на баща им през 1372 г. управлението поемат един след друг двама млади маркграфа без необходимия авторитет.

Преди да поеме управлението, Теодоро II е под опекунството на Джан Галеацо Висконти († 3 септември 1402 г.). На 16 януари 1382 г. Теодоро сключва официално съюз с него. Скоро става ясно, че Теодоро ще е слаб владетел. Когато Джан Галеацо урежда Теодоро да се ожени за дъщеря на Леонардо Маласпина, маркграф на Луниджана, Теодоро трябва да му предостъпи град Асти.

След смъртта на двете му съпруги – Арджентина Маласпина и Жана дьо Бар Теодоро II се жени на 17 февруари 1403 г. за Маргарита Савойска, дъщеря на Амадей Савойски-Ахая, титулярен княз на Ахея. Веднага след това избухва война между Теодоро и Амадей VIII Савойски. Едва след помощта на миланския херцог Филипо Мария Висконти, свързана със съюзнически договор, Теодоро възстановява отново властта си над Монферат.

През 1400 г. Теодоро дава Борго Сан Мартино на Фачино Кане де Казале като благодарност за неговата служба. През 1409 г. двамата успяват да завладеят Милано и Генуа. Теодоро държи Милано и Генуа до 1413 г., а Фачино Кане умира през 1412 г. Владенията му в Пиемонт и в Ломбардия стават трудни за него и той се отказва от двата града през 1413 г. срещу голяма сума.

След смъртта на Фачино Кане Теодоро води войни с Висконти в Пиемонт, с които подписва примирие през 1417 г.

Теодоро умира 1 год. след това и негов наследник става синът му Джан Джакомо.

Семейство и децаРедактиране

Теодоро се жени за пръв път за Арджентина Маласпина († 1387), дъщеря на Леонардо Маласпина ди Луниджани, маркграф на Маса. Те нямат деца.

През 1393 г. Теодоро се жени втори път за Жана дьо Бар († 1402), дъщеря на херцог Роберт I от Бар (1344 – 1411) и на Мария Валоа (1344 – 1404), дъщерята на френския крал Жан II и на Бона Люксембургска. Те имат две деца:

Жана умира на 15 януари 1402 г.

На 17 февруари 1403 г. Теодоро се жени за трети път за Маргарита Савойска (* 21 юни 1390, † 23 ноември 1464, Светия), най-голямата дъщеря на княз Амадей Савойски-Ахая (* 1363, † 7 май 1402) и на Катерина от Женева, сестра на антипапа Климент VII (1378 – 1394). Те нямат деца.

ИзточнициРедактиране