Тѝсово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1927 година Τίσοβα, Тисова[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Тисово
Μαυροχώρι
Руини на сграда в Тисово – вероятно джамията
Руини на сграда в Тисово – вероятно джамията
Гърция
41.5035° с. ш. 24.123° и. д.
Тисово
Източна Македония и Тракия
41.5035° с. ш. 24.123° и. д.
Тисово
Драмско
41.5035° с. ш. 24.123° и. д.
Тисово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина1220 m
Тисово в Общомедия

География

редактиране
 
Руините на къща в Тисово.

Тисово е разположено на 1220 m надморска височина[2] в областта Чеч, в югозападните склонове на Родопите, на около 1,5 километра от левия бряг на Почанската река (Тисовската река, Мождян дере), близо до границата с България срещу гоцеделчевските села Бръщен и Туховища. Срещу него от другата страна на по-малко от един километър от реката се намира село Почан. Тисово се състои от две махали - Парпѐлската - по-нова и Циро̀пската, по-старата, в която според едно предание е живял Мехмед Синап. Циропската махала е разположена на главния римски път от Тракия за Драма и Солун и край нея има стар римски мост. Развалини от стара крепост има и в местността Слѝвено.[3] Парпѐлската махала се намира на около 300 метра на североизток от Циро̀пската, на едно възвишение край реката. От западната и от източната страна на селото има два върха, високи 1282 и 1343 метра.

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от тис, taxus beacata.[4]

В Османската империя

редактиране
 
Руините на сграда, построена от гръцките заселници - вероятно църква.

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година. Записано е като Тисина заедно с Папелова (Горно и Долно Пепелово са изчезнали села южно от Тисово). Регистрирани са 1 мюсюлманско и 31 немюсюлмански домакинства, както и 6 неженени немюсюлмани и 4 вдовици.[5] В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Тисово (Тисова) и Папил, съответно: 85 немюсюлмани, 6 неженени и 4 вдовици - общо 95 ханета.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Тисово (Тисова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 46 домакинства, неженени - 9, вдовици - 5.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херсек, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Тисово (Тишова) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 37 домакинства, неженени - 6; вдовици - 4.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Тисово както следва: мюсюлмани - 3 семейства; немюсюлмани - 141 семейства, 92 неженени и 5 вдовици. Отбелязано е също така наличието на леярна за желязо в селото.[9] В списък на селищата и броя на джизие ханетата във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Тисово (Тисова) е посочено като село, в което броят им е 15.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Тисово (Тисова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[11]

Население на Тисово 1464 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464 31 6 4 1 - 42
1478 85 6 4 - - 95
1519 46 9 5 - - 60
1530 37 6 4 2 1 50
1569 141 92 5 3 - 231
1723 - 16 16

В XIX век Тисово е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тисово (Tissovo) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[12] Според Васил Кънчов Тисово е село с 200 къщи, най-голямото в Чеч, в което става еженеделен пазар. Населението се занимава с лозарство в плодородната долина на Тисовската река и абаджийство.[13] Към 1900 година населението на Тисово се състои от 400 жители българи мохамедани.[14] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тисово има помашко мъжко население 162 души, което живее в 50 къщи.[15] По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Тисово живеят 148 семейства или общо 791 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Тисово (Τίσοβα, Тисова) живеят 682 души.[16]

 
Почанските скали на заден план.

След Междусъюзническата война през 1913 година Тисово попада в Гърция. Към 1920 година в селото живеят 405 души.[2] През 1923 година жителите на Тисово като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой). През 1924 година в селото са заселени гръцки бежанци от Турция, като до 1928 година техният брой достига 15 семейства или 47 души.[17] На 1 април 1927 година селото е преименувано на Маврохорион, в превод черно село.[18] Към 1928 година в селото живеят 187 души (в това число влизат и около 40 войници от пограничната застава). През 1940 година в Тисово живеят 87 души (включително и около 20 войници). Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[2]

Край селото има кравеферма и малка база за дърводобив. Останали са основите на десетки къщи, а по-новите сгради, строени от гръцките заселници след 1923 година (църква, училище и казарма), се познават по високите си стени, бетонните отливки и специфичната декоративна зидария на основите им. От гръцките заселници е останал и един християнски гроб от 1934 година. Мюсюлманското гробище се познава по плоските камъни от двете страни на вдлъбнатините край селото. Селската чешма е разрушена, а от извора ѝ се снабдява с вода кравефермата.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 682[2] 405[2] 187[2] 87[2]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 15.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
  5. Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопjе, Архива на Македониjа, 1978. OCLC 165435293. с. 90.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 51-52.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  9. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 418-421.
  10. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 240.
  12. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  13. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
  14. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  15. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012