Тит Лукреций Кар (на латински: Titus Lucretius Carus, * около 99 г. пр.н.е., † 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ. Последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. Автор на обемистата философска поема „За природата на нещата“ (De rerum natura) в 6 книги, общо над 7000 стиха, издадена от Марк Тулий Цицерон.[1][2]

Тит Лукреций Кар
Titus Lucretius Carus
древноримски философ
Роден
94 г. пр.н.е.
Починал
55 г. пр.н.е. (39 г.)
Рим, Римска република
Религияатеизъм
Философия
ЕпохаЕлинистична философия
ШколаЕпикурейство
ИнтересиМетафизика, Етика
Идеиатараксия, клинамен, материалност на душата
ТекстовеЗа природата на нещата
ПовлиянЕмпедокъл, Епикур
Повлиял
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
Тит Лукреций Кар в Общомедия
Титулна страница на За природата на нещата в издание от 1675 г.

Предполага се, че е принадлежал към знатния род Лукреции; бил е добре образован и запознат с живота на римския елит. Оказал е осезаемо влияние върху поети като Вергилий и Хораций. През ХV в., след близо хилядолетно отсъствие, книгата му е преоткрита и изложеното в нея става съществен елемент от разгръщането на Ренесанса. Тъй като отхвърля идеите за божия промисъл и безсмъртие на душата, Лукреций остава неприемлив за множество хора с религиозни възгледи[3].

Издания на български

редактиране
  • Лукреций Кар, Тит, За природата на нещата; Прев. от лат. Марко Марков, София: Наука и изкуство, 1950 (2-ро изд. 1971), 239 с.

Източници

редактиране
  1. ((de)) Lukrez, Zeno.org.
  2. Антична литература, съст. Богдан Богданов и Анна Николова, София: Петър Берон, 1988.
  3. Така Йероним Блажени, няколко века по-късно, без да посочва източници, пръв пише, че Лукреций страдал от пристъпи на умопомрачение и се самоубил.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за