Отваря главното меню
Тодор Луканов
български политик, народен представител
Роден: 1 декември 1874 г.
Починал: 17 февруари 1946 г. (71 г.)
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XX ОНС   

Тодор Станчев Луканов е политически деец на БРСДП и БКП, народен представител.

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 1 декември 1874 г. в Ловеч. Баща му е преселник от с. Българене в Ловеч след Кримската война (1853 – 1856), по професия ханджия[1][2], в чиято странноприемница, наречена Луканов хан, отсяда при обиколките си Васил Левски.

Тодор Луканов работи през 1896 г. като учител в Плевен, но е уволнен заради социалистическите му убеждения. Завършва „Право“ в Женева през 1900 г. и същата година се завръща в Плевен.

Политик в БългарияРедактиране

Луканов основава организацията на БРСДП в Плевен и е неин пръв ръководител. При разцеплението на партията на Русенския конгрес през 1903 г. застава на страната на „тесните социалисти“. От 1911 г. е член на Централната контролна комисия на БРСДП (т.с.) През 1913 г. е избран за народен представител в 16-то обикновено народно събрание. По време на Първата световна война е в затвор за агитация против участието на България, освободен е през есента на 1918 г.

При преобразуването на партията в БКП (т.с.) през 1919 г. е избран за член на Централния комитет. От 1922 г. е организационен секретар на ЦК на БКП. След Деветоюнския преврат от 1923 г. се обявява против въоръжената борба срещу режима на Народния сговор. Изпраща нареждане до плевенската организация, взела участие в Юнското въстание под ръководството на Асен Халачев, да се прекратят въоръжените действия. Обявява се против Септемврийското въстание.

Емигрант в СССРРедактиране

След разгрома на Септемврийското въстание емигрира в СССР. Става член на ВКП (б) в Съветския съюз.

В Съветския съюз Тодор Луканов продължава с критиките си срещу Георги Димитров и Васил Коларов, които обвинява в „ляво сектантство“. В писмо до Йосиф Сталин през октомври 1925 година той настоява за тяхното отстраняване от ръководството на БКП. В началото на 1930 година, с активното участие на Димитров, Луканов е изключен от БКП за „десен опортюнизъм“.[3]

Умира през 1946 г.

СемействоРедактиране

Тодор Луканов е женен за Констанца (Коца) Луканова (Башева), дъщеря на адвокат Андрея Башев; чрез нейната сестра сродени за рода Татарчеви[4]. Имат 3 сина – Андрей (лекар), Карло (политик), Алберт (лекар), и 2 дъщери – Вела (финансистка) и Соня (Софка)[5].

Синът им Карло Луканов е виден деец на БКП, вицепремиер (1952 – 1954, 1956 – 1957) и външен министър (1956 – 1962), чийто син Андрей Луканов, също виден деец на БКП, е премиер (1990), вицепремиер (1976 – 1987), министър (1987 – 1989). Дъщеря им Вела Луканова заема длъжността управител на БНБ (1955 – 1959).

ИзточнициРедактиране

  1. Луканов Тодор, За Василя Левски, БАН, 1958, притурка за автора
  2. Известия на Регионален исторически музей – Ловеч, т. IV; Луканов Петър, Възрожденският деец поп Лукан Лилов и неговият род, Вт., 1999, с. 204 – 206
  3. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 103, 115.
  4. Констанца (Коца) Луканова
  5. адв. Тодор Луканов