Тодор Ненов
Тази статия е за българския офицер. За просветния деец вижте Тодор Ненов (учител).
Тодор Ненов Ненов е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18-и пехотен етърски полк (1922 – 1923), 5-и пехотен дунавски полк (1928 – 1930) и 27-и пехотен чепински полк (1930 и 1932).
| Тодор Ненов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1906 – 1934 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 20-и пехотен добруджански полк 2-ри пехотен полк |
| Командвания | 18-а пехотна дружина 5-и пехотен полк 27-и пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1973 г.
София |
Биография
редактиранеТодор Ненов е роден на 19 януари 1885 г. във Велико Търново. През 1906 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 26-и випуск и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. През 1909 като младши офицер от 20-и пехотен добруджански полк подпоручик Ненов е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик, на 2 август 1913 в чин капитан и на 20 юли 1917 в чин майор.
Тодор Ненов служи в като командир на дружина от 2-ри пехотен искърски полк, помощник-началник на 7-и пограничен сектор и като командир на рота от 5-а допълваща част. На 28 август 1920 е произведен в чин подполковник и на 28 август 1922 е назначен за командир на 18-а пехотна етърска дружина, на която длъжност е до 8 март 1923 г. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а две години по-късно на 14 юли 1928 с Министерска заповед №172а е назначен за командир на 5-и пехотен дунавски полк. На тази длъжност е до 16 април 1930 г., когато поема командването на 27-и пехотен чепински полк.
През 1931 г. полковник Тодор Ненов е назначен за началник на 5-и пограничен сектор, а през 1932 е назначен обратно за командир на 27-и полк. През 1933 г. е началник на 7-и пограничен сектор, а през 1934 г. излиза е уволнен от служба и преминава в запаса.[1]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (19 септември 1906)
- Поручик (22 септември 1909)
- Капитан (2 август 1913)
- Майор (20 юли 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
Награди
редактиране- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1913)
- Знак „За 10 години отлична служба“ (1917)
Източници
редактиране- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 324.
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 165
