Отваря главното меню

Топчиево или Топчиово (на гръцки: Γέφυρα, Гефира, до 1926 година Τοψίν, Топсин[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3052 жители (2011).[2]

Топчиево
Γέφυρα
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Музеят на Балканските войни в Топчиево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 40 m
Население 3052 души (2011)
Топчиево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 25 километра северозападно от Солун и на 2 километра западно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

 
Македонска гробница, югоизточно от Топчиево

Археологическите находки свидетелстват за съществуването на крайморско селище с високо културно ниво и търговски връзки с Южна Гърция и Егейските острови. В селищната могила в югоизточната част на съвременното селище са открити много монети, три важни гробници и 30 гроба, датиращи VI - II век пр. Хр. Според археолозите Михалис Тивериос и Мария Цимбиду-Авлонити смята, че това е мястото на античния град Халастра.[3]

В Османската империяРедактиране

Първото споменаване на селото е от XV век под името Топчи Ибрахим – селото е споменато два пъти, което явно говори, че още тогава е имало две махали Горна и Долна. В друг документ от същия период Топчилар е споменато като тимар на солунски бей. През XVII – XVIII век Топчи е чифлик в Солунска кааза и принадлежи към ханекешанските села, тоест тези, които плащат допълнителен данък на домакинство (хане).[4]

Около 1854 година е построена църквата „Свети Георги“ в Долно Топчиево.[5]

През 1861 г., по думите на англосаксонски пътешественик, работниците, построили главния мост над Вардар „започнали от двата бряга и работили докъм средата, тогава на мястото, където течението е най-дълбоко, те спрели и прехвърлили на празнината дъски, които можели да махат по желание. Когато се появявал пътник, тези дъски се махали, докато той не платял каквото му поискат работниците“.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Попчиево (Poptchievo) е показано като село с 52 домакинства и 256 жители българи.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Топчиево живеят 266 българи християни.[8] През юни 1904 година цялото село с изключение на семейството на патриаршиста Божин минава под върховенството на Българската екзархия. През септември 1904 година трима четници на Апостол Петков раняват Божин при опит да го заведат при войводата и убиват жена му, което води да задържането от турските власти на седем селяни, както и на местния свещеник.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тончиево (Tontchievo) има 184 българи екзархисти.[10]

През 1904 година селото е чифлик на солунския богаташ Жако Модиано.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Топсин (Τοψἱν) е славяногласно село в Поленинската епископия, собственост на солунския евреин Саул Модиляно, със 178 жители с гръцко съзнание и 64 турски цигани. В селото работя гръцко начално смесено училище с 27 ученици (25 мъже и 2 жени) и 1 учител.[11][4] Училището на селото е малка килия в притвора на църквата „Свети Георги“.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Топчиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

 
Гарата в Топчиево по време на Първата световна война
 
Музеят на Балканските войни в Топчиево
 
Железопътната линия при Топчиево.

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи и предизвикват заплаха от глад.[13] В Топчиево престолонаследникът Константинос договаря предаването на Солун от османските войски. В сградата днес е разположен Музеят на Балканските войни.

В 1913 година, след Междусъюзническата война Топчиево остава в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Чаталджа в Източна Тракия и Созопол, България.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Гефира. В 1928 година в селото са настанени власи от Мецово и Сирако.[14] В същата година Топчиево е бежанско село с 468 бежански семейства и 1649 жители бежанци.[15] В 1928 година Топчиево става община, а от 1978 година в селото работи средно училище.[2]

В 2001 година Топчиево има 3258 жители, а в 2011 година - 3052.[2]

Енорийската църква е „Света Богородица Ревматокуста и Апостол Тома“, част от Гумендженската митрополия. В храма се пазят ценната икона на Богородица и дървеният иконостас, който бежанците от Чаталджа донасят със себе си, заедно с цялото църковно оборудване, икони, книги, полилеи и свещници от стария храм. Останалите църква са „Свети Трифон и Свети Зосим“, „Св. св. Константин и Елена“ и параклисите „Свети Фанурий“ и „Свети Георги“.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Топчиево
  •   Атанас Милошев (Милушев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Трета солунска дружина[16]
  •   Божин Гърка (Божинос Грекос, Μποζίνος Γραικός), гръцки андартски деец, агент от трети ред, жена му и детото му са убити при атентат срещу него от страна на членове на ВМОРО[17]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τοψίν -- Γέφυρα
  2. а б в г д Γέφυρα. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  3. Τσιμπίδου-Αυλωνίτη, Μαρία. Οι ταφικοί τύμβοι της περιοχής Αγίου Αθανασίου Θεσσαλονίκης (1992-97). // Δέκα χρόνια αρχαιολογικό έργο στη Μακεδονία και Θράκη. Αρχαιολογική συνάντηση. Θεσσαλονίκη, Υπουργείο Πολιτισμού. Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 1997. σ. 78. (на гръцки)
  4. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVII.
  5. 20. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Κάτω Γέφυρας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.
  6. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 108 – 109.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 154 - 155.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  9. а б Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, стр. 44-45.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  11. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439 и 883.
  13. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 114.
  14. Сайт на училището в Топчиево
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 439.
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)