Тази статия е за селото в Костурско, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Турие (община Дебърца).

Ту̀рие или Туре[1] или Ту̀рия (местното произношение на името е с палатализиран р, затова се срещат и днес неправилните изписвания Турье и Турйе, на гръцки: Κορυφή, Корифи, до 1927 година Τούρια, Турия[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Турие
Κορυφή
— село —
Икона на Свети Наум Охридски в църквата „Свети Николай“ в Турие
Икона на Свети Наум Охридски в църквата „Свети Николай“ в Турие
Гърция
40.705° с. ш. 21.3017° и. д.
Турие
Западна Македония
40.705° с. ш. 21.3017° и. д.
Турие
Леринско
40.705° с. ш. 21.3017° и. д.
Турие
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областКореща
Надм. височина1517 m
Население0 души (2011 г.)

География редактиране

Селото се намира в югозападните склонове на Нередската планина, югозападно от демовия център Лерин.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Турие.[3] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия.[4]

В XIX век Турие е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Турия (Touria) е показано два пъти – веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 220 жители българи и втори път като село в Костурска каза с 40 домакинства и 100 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Турья (Турье) има 325 жители българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Турие е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[7]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие (Tourié) има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

По време на Илинденското въстание в Турие на 21 септември са убити Танас Христов, Коста Ангелов, Петре Михаилов и Танас Младен.[9]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[1]

Според Георги Константинов Бистрицки Турье преди Балканската война има 120 български къщи.[10]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

5/4 ч. на югоизток от с. Търсье е разположено на един хълм българското село Турие с около 800 къщи. Селяните говорят на матерния си български язик. В селото си имаха българска църква, български свещеник и български учител. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. По-забележителни от първенците били: Спасе Л. Порчев, Лазар Павлев, братята Павле и Номо, по занятие колари, Темян Христов.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Турие е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Турия (Турија) има 80 къщи славяни християни.[13]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Трифонов, Христо Николов, Васил Николов, Лазо Константинов, Сотир Пенев, Иван Марков, Иван Делиов, Борис Лазаров, Дине Шишков, Зисе Спиров.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Турие на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Каменик[15] Κάμενικ Антиполохагу Панайоту Йоану Άνθυπολοχαγού Παναγιώτου Ίωάννου[16] връх във Вич на СЗ над Турие и на И от Горна Статица (1594,7 m)[15]
Тумбите[15] Τούμπιτε Македономаху Пирза Μακεδονομάχου Πύρζα[16] връх във Вич на З над Турие и на И над Статица (1591 m)[15]
Киселица Κισέλετσα Кинитрес Ξινήθρες[16]
Чаулчето[15] Τσαούλτσετο Андисиндагматарху Скиадопулу Άντισυνταγματάρχου Σκιαδοπούλου[16] връх във Вич на И над Турие (1685 m)[15]
Плочите[15] Πλότσιτε Антиполохагу Иоаниди Кенофондас Άνθυπολοχαγού Ίωαννίδη Ξενοφώντος[16] връх във Вич на ЮЮИ от Турие (1564,5 m)[15]
Турянска река[15] Τουργιάντσικα Корифиотико Κορυφιώτικο[16] реката на Турие, част от басейна на Рулската река[15]
Преброявания
  • 1940 – 443 жители
  • 1951 – 198 жители
  • 1961 – 219 жители
  • 1971 – 115 жители
  • 1981 – 112 жители
  • 1991 – 0 жители
  • 2001 – 5 жители
  • 2011 – 0 жители

Личности редактиране

Родени в Турие
  •   Анастас Зиков (Αναστάσιος Σήκου), гръцки андартски деец от трети клас[17]
  •   Анастасия Киркова Манова (1900 – ?), ятачка на ЕЛАС (1943 – 1945), войник на ДАГ (1948 – 1949), изпратена е в Полша в 1949 г., в 1961 г. се установява във Варна, България, оставя спомени[18]
  •   Анастас (Атанас) Лазаров, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сражението при Бигла и превземането на Клисура[19][20]
  •   Васил Дервишев (Βασίλειος Δερβίσης), гръцки андартски деец от трети клас, действа в Урумлъка и Ениджевардарското езеро[17]
  •   Георги Димитров Георгиев (1931 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ емигрира в СССР, а оттам се установява в България, автор на спомени[21]
  •   Козма Попдимулев (Κοσμάς Παπαδημούλης), гръцки андартски деец от трети клас[17]
  •   Павле Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[22]
  •   Стоян Кочов (1930 – 2023), историк от Северна Македония
  •     Христо Анастасов (1895 – 1986), български емигрантски деец и историк
Български общински съвет в Турие в 1941 година
  •   Христо Трифонов
  •   Христо Николов
  •   Васил Николов
  •   Лазо Константинов
  •   Сотир Пенев
  •   Иван Марков
  •   Иван Делиов
  •   Борис Лазаров
  •   Дине Шишков
  •   Зисе Спиров[23]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 345. ISBN 2-283-60452-4.
  4. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85 и 108 – 109.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  11. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  14. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  15. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  17. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 258. Посетен на 2 септември 2015.
  19. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 9.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015.
  22. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  23. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.