Турие (дем Лерин)
Тази статия е за селото в Костурско, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Турие (община Дебърца).
Ту̀рие или Туре[1] или Ту̀рия (местното произношение на името е с палатализиран р, затова се срещат и днес неправилните изписвания Турье и Турйе, на гръцки: Κορυφή, Корифи, до 1927 година Τούρια, Турия[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
|
Турие Κορυφή |
|
|---|---|
| — село — | |
  Турие  Турие  Турие |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1517 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в югозападните склонове на Нередската планина, югозападно от демовия център Лерин.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Турие.[3] През XVI век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия.[4]
В XIX век Турие е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турия (Touria) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 220 жители българи и втори път като село в Костурска каза с 40 домакинства и 100 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Турья (Турье) има 325 жители българи християни.[6]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие (Tourié) има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
По време на Илинденското въстание в Турие на 21 септември са убити Танас Христов, Коста Ангелов, Петре Михаилов и Танас Младен.[8]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[1]
Според Георги Константинов Бистрицки Турье преди Балканската война има 120 български къщи.[9]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 5/4 ч. на югоизток от с. Търсье е разположено на един хълм българското село Турие с около 800 къщи. Селяните говорят на матерния си български язик. В селото си имаха българска църква, български свещеник и български учител. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. По-забележителни от първенците били: Спасе Л. Порчев, Лазар Павлев, братята Павле и Номо, по занятие колари, Темян Христов.[10] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Турие е обозначено като българско селище.[11]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Турия (Туриjа) има 80 къщи славяни християни.[12]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Трифонов, Христо Николов, Васил Николов, Лазо Константинов, Сотир Пенев, Иван Марков, Иван Делиов, Борис Лазаров, Дине Шишков, Зисе Спиров.[13]
- Преброявания
- 1940 - 443 жители
- 1951 - 198 жители
- 1961 - 219 жители
- 1971 - 115 жители
- 1981 - 112 жители
- 1991 - 0 жители
- 2001 - 5 жители
- 2011 - 0 жители
ЛичностиРедактиране
- Родени в Турие
Анастас Зиков (Αναστάσιος Σήκου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
Анастасия Киркова Манова (1900 - ?), ятачка на ЕЛАС (1943 - 1945), войник на ДАГ (1948 - 1949), изпратена е в Полша в 1949 г., в 1961 г. се установява във Варна, България, оставя спомени[15]- Анастас (Атанас) Лазаров, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сражението при Бигла и превземането на Клисура[16][17]
- Васил Дервишев (Βασίλειος Δερβίσης), гръцки андартски деец от трети клас, действа в Урумлъка и Ениджевардарското езеро[14]
- Георги Димитров Георгиев (1931 - ?), член на ЕПОН от 1946 г., участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 - 1949), след разгрома на ДАГ емигрира в СССР, а оттам се установява в България, автор на спомени[18]
- Козма Попдимулев (Κοσμάς Παπαδημούλης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
- Павле Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[19]
Стоян Кочов (р. 1930), историк от Северна Македония-
Христо Анастасов (1895 – 1986), български емигрантски деец и историк
- Български общински съвет в Турие в 1941 година
- Христо Трифонов
- Христо Николов
- Васил Николов
- Лазо Константинов
- Сотир Пенев
- Иван Марков
- Иван Делиов
- Борис Лазаров
- Дине Шишков
- Зисе Спиров[20]
Външни препраткиРедактиране
- "The Turie Village", от Христо Анастасов, St. Louis, Missouri, САЩ
БележкиРедактиране
- ↑ а б Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 345. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Prilozi: Contributions / Macedonian Academy of Sciences and arts. Section for Social Sciences, Volume 9, стр.93
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85 и 108-109.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 258. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 9.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.
