Отваря главното меню

Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.

German Open
Информация
Град Хамбург
Държава Flag of Germany.svg Германия
Настилка клей
Основан 1892
Уебсайт www.amrothenbaum.de
ATP Тур
Категория серии 500 на ATP
Състезатели 64 сингъл/16 квалификации
24 двойки
Награден фонд $ 1 000 000
German Open в Общомедия

Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.

ИсторияРедактиране

До 1938 г.Редактиране

Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.

През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.

Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.

По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-ми път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.

1948 – 1978Редактиране

През 1956 г. се състоява юбилейният 50-ти турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.

От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.

През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.

През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.

От 1979Редактиране

През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.

През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.

Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.

През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.

 
Подвижният покрив на централния корт
 
Централният корт
 
Момент от мача между Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.

През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.

От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.

Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.

Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.

Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.

Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.

От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.

Комплекс „Ам Ротенбаум“Редактиране

Тенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.

РекордиРедактиране

ПобедителиРедактиране

Година Победител Финалист Резултат
2014   Леонардо Майер   Давид Ферер 6 – 7(3), 6 – 1, 7 – 6(4)
2013   Фабио Фонини   Федерико Делбонис 4 – 6, 7 – 6(8), 6 – 2
2012   Хуан Монако   Томи Хаас 7 – 5, 6 – 4
2011   Жил Симон   Николас Алмагро 6 – 4, 4 – 6, 6 – 4
2010   Андрей Голубьов   Юрген Мелцер 6 – 3, 7 – 5
2009   Николай Давиденко   Пол-Анри Матийо 6 – 4, 6 – 2
2008   Рафаел Надал   Роджър Федерер 7:5, 6:7(3), 6:3
2007   Роджър Федерер   Рафаел Надал 2:6, 6:2, 6:0
2006   Томи Робредо   Радек Щепанек 6:1, 6:3, 6:3
2005   Роджър Федерер   Ришар Гаске 6:3, 7:5, 7:6
2004   Роджър Федерер   Гилермо Кория 4:6, 6:4, 6:2, 6:3
2003   Гилермо Кория   Аугустин Калери 6:3, 6:4, 6:4
2002   Роджър Федерер   Марат Сафин 6:1, 6:3, 6:4
2001   Алберт Портас   Хуан Карлос Фереро 4:6, 6:2, 0:6, 7:6, 7:5
2000   Густаво Кюртен   Марат Сафин 6:4, 5:7, 6:4, 5:7, 7:6
1999   Марсело Риос   Мариано Сабалета 6:7, 7:5, 5:7, 7:6, 6:2
1998   Алберт Коста   Алекс Кореча 6:2, 6:0, 1:0 (отк.)
1997   Андрей Медведев   Феликс Мантия 6:0, 6:4, 6:2
1996   Роберто Каретеро   Алекс Кореча 2:6, 6:4, 6:4, 6:4
1995   Андрей Медведев   Горан Иванишевич 6:3, 6:2, 6:1
1994   Андрей Медведев   Евгени Кафелников 6:4, 6:4, 3:6, 6:3
1993   Михаел Щих   Андрей Чесноков 6:3, 6:7, 7:6, 6:4
1992   Стефан Едберг   Михаел Щих 5:7, 6:4, 6:1
1991   Карел Новачек   Магнус Густафсон 6:3, 6:3, 5:7, 0:6, 6:1
1990   Хуан Агилера   Борис Бекер 6:1, 6:0, 7:6
1989   Иван Лендъл   Хорст Скоф 6:4, 6:1, 6:3
1988   Кент Карлсон   Анри Льоконт 6:2, 6:1, 6:4
1987   Иван Лендъл   Милослав Мечирж 6:1, 6:3, 6:3
1986   Анри Льоконт   Милослав Мечирж 6:2, 5:7, 6:4, 6:2
1985   Милослав Мечирж   Хенрик Сундстрьом 6:4, 6:1, 6:4
1984   Хуан Агилера   Хенрик Сундстрьом 6:4, 2:6, 2:6, 6:4, 6:4
1983   Яник Ноа   Хосе Игерас 3:6, 7:5, 6:2, 6:0
1982   Хосе Игерас   Питър Макнамара 6:4, 7:6, 6:7, 3:6, 7:6
1981   Питър Макнамара   Джими Конърс 7:5, 6:1, 4:6, 6:4
1980   Харълд Соломон   Гилермо Виляс 6:7, 6:2, 6:4, 2:6, 6:3
1979   Хосе Игерас   Харълд Соломон 3:6, 6:1, 6:4, 6:1
1978   Гилермо Виляс   Войтек Фибак 6:2, 6:4, 6:2
1977   Паоло Бертолучи   Мануел Орантес 6:3, 4:6, 6:2, 6:3
1976   Еди Дибс   Мануел Орантес 6:1, 4:6, 6:1, 2:6 6:1
1975   Мануел Орантес   Ян Кодеш 3:6, 6:2, 6:2, 4:6, 6:1
1974   Еди Дибс   Ханс-Йоахим Пльоц 6:2, 6:2, 6:3
1973   Еди Дибс   Карл Майлер 6:1, 3:6, 7:6, 6:3
1972   Мануел Орантес   Адриано Паната 6:2, 9:7, 6:0
1971   Андрес Химено   Петер Сьоке 6:3, 6:2, 6:2
1970   Том Окер   Илие Настасе 4:6, 6:3, 6:3, 6:4
1969   Тони Роуч   Том Окер 6:1, 5:7, 7:5, 8:6
1968   Джон Нюкъмб   Клиф Драйсдейл 6:3, 6:2, 6:4
1967   Рой Емерсън   Мануел Сантана 6:3, 6:3, 6:1
1966   Фред Стол   Ищван Гуляс 2:6, 7:5, 6:1, 6:2
1965   Клиф Драйсдейл   Боро Йованович 6:2, 6:4, 3:6, 6:3
1964   Вилхелм Бунгерт   Кристиан Кунке 0:6, 6:4, 7:5, 6:2
1963   Мартин Мълиган   Боб Хюит 6:0, 0:6, 8:6, 6:2
1962   Род Лейвър   Мануел Сантана 8:6, 7:5, 6:4
1961   Род Лейвър   Луис Аяла 6:2, 6:8, 5:7, 6:1, 6:2
1960   Никола Пиетранджели   Ян-Ерик Лундквист 6:3, 2:6, 6:4, 6:2
1959   Уилям Найт   Ян Вермаак 4:6, 6:4, 4:6, 6:3, 8:6
1958   Свен Давидсон   Жак Бришан 5:7, 6:4, 0:6, 9:7, 6:3
1957   Мервин Роуз   Пиер Дармон 6:3, 6:0, 6:1
1956   Лю Хоуд   Орландо Сирола 6:2, 5:7, 6:4, 8:6
1955   Артър Ларсен   Владислав Сконечки 3:6, 6:3, 7:5, 6:8, 6:3
1954   Бъдж Пати   Свен Давидсон 6:1, 6:1, 7:5
1953   Бъдж Пати   Фаусто Гардини 6:3, 6:2, 6:3
1952   Ерик Стърджис   Ярослав Дробни 6:3, 6:2, 6:3
1951   Ленарт Бергелин   Свен Давидсон 4:6, 6:3, 4:6, 6:4, 7:5
1950   Ярослав Дробни   Готфрид фон Крам 6:3, 6:4, 6:4
1949   Готфрид фон Крам   Ернст Буххолц 7:5, 6:1, 6:0
1948   Готфрид фон Крам   Хелмут Гулч 6:4, 6:1, 4:6, 6:3
1939   Хенер Хенкел   Родерих Менцел 4:6, 6:4, 6:0, 6:1
1938   О. Сигети   Бертран Дестрамо 8:6, 6:8, 6:3, 6:3
1937   Хенер Хенкел   Вивиан Макграт 1:6, 6:3, 8:6, 3:6, 6:1
1935   Готфрид фон Крам   О. Сигети 6:3, 6:3, 6:3
1934   Готфрид фон Крам Бъруел 6:2, 6:1, 6:4
1933   Готфрид фон Крам   Родерих Менцел 7:5, 2:6, 4:6, 6:3, 6:4
1932   Готфрид фон Крам   Родерих Менцел 3:6, 6:2, 6:2, 6:3
1931   Родерих Менцел   Густав Йенеке 6:2, 6:2, 6:1
1930   Кристиан Бусу И. Охта 1:6, 8:6, 2:6, 6:4, 6:4
1929   Кристиан Бусу   Ото Фройцхайм 6:1, 4:6, 6:1, 6:8, 6:1
1928   Даниел Прен   Ханс Молденхауер 6:1, 6:4, 6:3
1927   Ханс Молденхауер   В. Ханеман 6:2, 4:6, 6:4, 6:4
1926   Ханс Молденхауер   Валтер Десарт 6:2, 6:2, 6:1
1925   Ото Фройцхайм   Бела фон Керлинг 6:4, 6:1, 4:6, 6:1
1924   Бела фон Керлинг И. М. Хейдън 8:6, 6:1, 9:7
1923   Хайнц Ландман И. М. Хейдън 6:2, 6:3, 7:5
1922   Ото Фройцхайм   Фридрих Рае 2:6, 6:0, 8:6, 6:1
1921   Ото Фройцхайм Р. Клайншрот 6:4, 8:6 (отк.)
1920   Оскар Кройцер И. М. Хейдън 6:0, 6:0, 6:2
1913   Хайнрих Шомбурк   Ото фон Мюлер 6:2, 6:4, 7:5
1912   Ото фон Мюлер   Хайнрих Шомбурк 2:6, 6:1, 6:4, 6:2
1911   Ото Фройцхайм   Ф. Пайпс 6:3, 6:2, 6:1
1910   Ото Фройцхайм   К. Бергман без игра
1909   Ото Фройцхайм   Фридрих Рае 6:0, 6:2, 6:3
1908   Джосая Ричи Г. Лоджи 6:1, 6:1, 6:3
1907   Ото Фройцхайм   Джосая Ричи 7:5, 6:3, 6:4
1906   Джосая Ричи   Фридрих Рае 6:2, 6:2, 6:0
1905   Джосая Ричи   Антъни Уилдинг 8:6, 7:5, 8:6
1904   Джосая Ричи К. фон Весели 6:4, 6:0, 10:8
1903   Джосая Ричи   Макс Декюжи без игра
1902   Макс Декюжи Флавел 4:6, 2:6, 7;5, 7:5, 6:0
1901   Макс Декюжи Ф. Пийн 6:4, 6:4, 4:6, 6:2
1900   Джордж Хилярд   Хю Дохърти без игра
1899   Кларънс Хоубърт   Херълд Меъни 8:6, 8:10, 6:0, 6:8, 8:6
1898   Херълд Меъни   Джошуа Пим 6:4, 6:3, 6:4
1897   Джордж Хилярд Б. Грийн 6:1, 6:2, 6:3
1896   Граф Виктор Фос   Г. Ванцелиус 6:1, 6:0, 6:1
1895   Граф Виктор Фос   Кристиан Винцер 6:2, 6:1, 6:2
1894   Граф Виктор Фос   Кристиан Винцер 6:1, 6:4, 11:9
1893   Кристиан Винцер   Валтер Боне 6:4, 6:0, 3:6, 6:3
1892   Валтер Боне Р. А. Леерс 7:5, 6:3

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране