Удмуртите (самоназвание удмурт, на руски: вотяки (старо), на марийски: одо марий, на татарски: арлар, на чувашки: арсем) са народ, който живее в руската република Удмуртия и съседните ѝ области. Обособяват се като народ през 12 - 13 век. Говорят на удмуртски език от групата на угро-финските езици.

Удмурти
удмурт
Общ брой570 000
РазселениеFlag of Russia.svg Русия: 636 906 (2002)
Удмуртия: 460 584 (2002)
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан: 5824 (2009)
Flag of Ukraine.svg Украйна: 4712 (2001)
Flag of Estonia.svg Естония: 193 (2011)
Езикудмуртски, руски
Религияправославие, шаманизъм
Сродни групикоми, коми-пермяки
Удмурти в Общомедия

Запазили са голяма част от традиционните си вярвания, макар че част от тях са покръстени.

Произход на наименованиетоРедактиране

Названието удмурт се състои според единодушното мнение на много учени и съгласно разбирането на носителите на удмуртския език от две съставни части: уд + мурт. Етимологията на втората съставка е свързана с удм. мурт, коми морт „човек, чужденец“, и други сродни лексеми в съседните фински езици, които произлизат от индоиран. *mṛta- (сравни авест. marta „човек, смъртен“, перс. mard „човек“)[1]. По въпроса за първата съставка има предложени няколко хипотези:

  • свързва се с названието на реки Уд, Уда (притоци на Ангара), Уда (влива се в Охотско море),
  • свързва се с названието на тунгусо-манджурски народности: удэге (самоназвание на малоброен сибирски народ), удынкан (название на нанайски род) [2]
  • свързва се с названието на река Вяткаа, оттук *ват-мурт „човек от басейна на река Вятка“ > уд-мурт[3]
  • от иранско словосъчетание *anta-marta „пограничен жител“, заето в староудм. *odo-mort[4] (сравни названието украинец)

Празници и обичаиРедактиране

Празничният календар на удмуртите е построен върху юлианския календар на руската православна църква. Народните празници са:

  • Толсур – зимно слънцестоене (вожодыр), когато се провеждат сватби.
  • Гырыны потон или акашка – Великден, начало на земеделския сезон.
  • Гербер – Петровден.
  • Выль ӝук – приготвяне на каша и хляб от новата реколта.
  • Сӥзьыл юон – край на жътвата.
  • Выль шуд, сӥль сиӗн – начало на клане на добитъка.

Празнуват се също така топенето на леда по реките (йёкелян) и топенето на снега (гуждор шыд).

Езически вярванияРедактиране

Митологията на удмуртите е близка до митологията на други угро-фински народи. Характеризира се с дуалистическа космогония и тройно деление на света. В света според удмуртите съществуват две начала: добро и зло, три сфери — горна, средна, долна, откъдето са и тримата главни богове: Инмар, бог на горния свят, Керемет или Шайтан, творец на злото, и Килдисин (Кылдысин), бог на земеделето и урожая. Освен богове се почитат и много духове. Удмуртският национален епос се нарича „Дорвижи“.

Духовете на долния свят се наричат мурты, пери, кузё, кутӥси (выкидыши). Вумурт е воден дух, вукузё – господар на водите, гидмурт – дух на обора, нюлэсмурт – дух на гората, тӧлпери – дух на вятъра, тэлькузё – господар на гората, ягпери – дух на бора и други. Почита се и свещената гора Луд, а някои дървета имат свещено значение (бреза, ела, бор, офика).

В традиционната обществена организация на удмуртите голяма роля играят жрецът (вӧсясь), знахарят (туно) и тэро/тӧро (уважаем човек, който присъства на всички церемонии).

БележкиРедактиране

  1. UEW 702.
  2. Генинг 1970: 206.
  3. Гордеев 1965: 26.
  4. Белых, Напольских 1994.

ЛитератураРедактиране

  • Белых С.К., Напольских В.В. Этноним удмурт: исчерпаны ли альтернативы? В Linguistica Uralica. T. 30, 4. Tallinn, 1994.
  • Генинг В. Ф. История населения удмуртского Прикамья в пьяноборскую эпоху, часть I. Чегандинская культура. Ижевск, 1970.
  • Гордеев Ф. И. Ирано-тюркские заимствования в марийском языке. Тезисы научной сессии по этногенезу марийского народа (брой 25-29). Йошкар-Ола, 1965.