Уест Вирджиния (линеен кораб, 1921)
Уест Вирджиния (на английски: USS West Virginia (BB-48), „Западна Вирджиния“) е линеен кораб на САЩ. Четвъртият, последен, кораб от типа „Колорадо“ (или тип „Мериленд“), които стават последните супердредноути на ВМС на САЩ, построени в хода на Първата световна война до сключването на Вашингтонския морски договор от 1922 г.. Става третият линкор на ВМС на САЩ в качеството на главен калибър на който се използват 406 мм морски оръдия 16"/45 Mark 1. „Уест Вирджиния“ е вторият кораб във ВМС на САЩ, който е наречен в чест на 35-ия щат.
| „Уест Вирджиния“ USS West Virginia (BB-48) | |
 Линейният кораб „Уест Вирджиния“ през 1934 г. | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Колорадо“ |
| Производител | Newport News Shipbuilding в Нюпорт Нюз, САЩ. |
| Служба | |
| Поръчан | 5 декември 1916 г. |
| Заложен | 12 април 1920 г. |
| Спуснат на вода | 19 ноември 1921 г. |
| Влиза в строй | 1 декември 1923 г. |
| Изведен от експлоатация | 9 януари 1947 г., утилизиран през 1959 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 32 693 t (нормална); 34 130 t (пълна) |
| Дължина | 182,9 m (по КВЛ) 190,27 m (максимална) |
| Ширина | 29,7 m |
| Газене | 9,2 m |
| Броня | пояс: до 343 mm; палуба: 89 mm; барбети: 320 mm; кули ГК: до 457 mm; траверси: 203 – 343 mm; бойна рубка: 406 mm |
| Задвижване | Турбоелектрическо с 2 турбогенератора General Electric; 8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 28 900 к.с. (на турбините) |
| Скорост | 21 възела (39 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 морски мили при 10 възела ход (при пълен запас гориво)[1] |
| Екипаж | 1080 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 406 mm; 12x1 127 mm Зенитна артилерия: 8x1 76 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x1 533 mm ТА |
| „Уест Вирджиния“ в Общомедия | |
Неговият кил е заложен на 12 април 1920 г. в Newport News Shipbuilding and Drydock Company of Newport News, щата Вирджиния. Корабът е спуснат на вода на 19 ноември 1921 г. Линкорът влиза в експлоатация на 1 декември 1923 г., за негов първи капитан е назначен Томас Дж. Сен.
„Уест Вирджиния“ става последния „супердредноут“ въведен в строй до сключването на Вашингтонското морско съглашение. „Западна Вирджиния“ към този момент въплъщава най-новите тенденции във военноморската архитектура; водонепроницаеми прегради на корпуса, мащаб на броневата защита, като линейният кораб е проектиран преди Ютландското сражение.
В хода на атаката над Пърл Харбър, на 7 декември 1941 г., получава попадения от 9 торпеда и 2 авиобомби след което ляга на грунта на равен кил. Командирът на линкора, Марвин Бениън, е тежко ранен и скоро след това умира.
_1944_7.jpg)
Източници редактиране
- ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921 с.118
Литература редактиране
- Сергей Сулига. «Большая пятёрка». Москва, 1997, 68 с.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press, 1986. ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки редактиране
- COLORADO battleships (1921 – 1923) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-09-22 в Wayback Machine. ((ru))
- Photo gallery of West Virginia at NavSource Naval History ((en))
- MaritimeQuest USS West Virginia BB-48 Photo Gallery ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Уест Вирджиния (линеен кораб, 1921)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS West Virginia (BB-48) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |