Уикипедия беседа:Администратори

Предложения за администратори редактиране

Предложенията и гласуванията за администратори се правят на страницата Уикипедия:Предложения за администратори.Борислав 08:24, 19 септември 2005 (UTC)Отговор

Минимален „стаж“ за администратори редактиране

Преместено от У:Р. --13:20, 14 август 2011 (UTC)

Колеги, дали имаме консенсус, че има поне един съвсем минимален „стаж“, който е необходим за да може редактор да се кандидатира за администратор? Не става дума за достатъчен, а за необходим. В момента се изискват известни приноси към енциклопедията и показана съпричастност, но това е много разтегливо понятие, поради което е трудно директно да се отказват кандидатури като тези:

Мисля, че е съвсем разумно редактор да не може въобще да се кандидатира за администратор преди да е получил право за гласуване, т.е. 400 редакции в основното ИП и 75 дни от първата редакция. Какво ще кажете? ЛъчезарБ/П 18:26, 17 юли 2011 (UTC)Отговор

Аз винаги съм изхождал, без да чета правилата, от предположението, че администраторите трябва да могат да гласуват. Считам брой редакции и брой дни от първата редакция в комбинация за правилен механизъм за определяне кой да получи правото да бъде избиран за администратор. Относно числата – според мен 1000 редакции и една година биха били по-подходящи, но това е вторичен въпрос. --Лорд Бъмбъри 19:46, 17 юли 2011 (UTC)Отговор
Да, знам, че стажът за гласуване изглежда малък когато говорим за администратори, но всеки един по-голям ще породи дълги дискусии какъв точно трябва да бъде (и затова е вторичен въпрос, както казваш). Както подчертах, търся консенсус просто за минимално необходим, така че автоматично да отсяваме кандидатури като горните. Някой може да каже, че common sense е достатъчен, но е факт, че когато има място за интерпретации на правилата, common sense-а също може да се окаже разтегливо понятие — в зависимост от гледната точка. Тнх за подкрепата! ЛъчезарБ/П 20:01, 17 юли 2011 (UTC)Отговор
Някакъв минимален ценз трябва да се изисква за кандидатите за администратори. Правото за гласуване е абсолютният минимум. Вносителят на кандидатурата също трябва да покрива изискванията за гласуване! Освен това в случаите когато кандидатът се самопредлага според мен критериите трябва да са значително по-високи. Примерно минимум 2 години стаж с поне 1000 редакции в последната година. --Сале 10:51, 18 юли 2011 (UTC)Отговор
Според мен наличието на минимален стаж е абсолютно задължително. От собствен опит: имам над десет хиляди редакции в друго уики, и то като администратор, но това почти не би ми помогнало да бъда добър администратор в Уикипедия. Стажът за гласуване според мен е недостатъчен за администраторство. -- Григор Гачев 22:19, 18 юли 2011 (UTC)Отговор
Не говоря за достатъчен, а за необходим, за да не се налага да увещаваме всеки ентусиаст с 5 редакции, че му е рано за администратор, и няма смисъл да си губим времето с гласуване. ЛъчезарБ/П 22:35, 18 юли 2011 (UTC)Отговор
В уики-условия едното така или иначе ще се третира като другото. Подкрепям идеята, както и да е точната формулировка. За мен 1000 редакции и 1 година стаж са ОК.
(Между другото, според мен редакциите в Шаблон и Категория е разумно също да се броят.) -- Григор Гачев 17:26, 19 юли 2011 (UTC)Отговор
Съзнателно не искам да коментираме достатъчен стаж, защото колкото хора, толкова и мнения за него. Има конкретен проблем, на който искам да намеря конкретно разрешение, без да го обвързвам с други, по-сложни проблеми. ЛъчезарБ/П 17:33, 19 юли 2011 (UTC)Отговор
Само да спомена, че аз съм избран с около 1 месец стаж.   Като се има предвид доста рестриктивната практика на гласуванията за администратори не виждам смисъл от предварителни условия по реалните гласувания. В същото време предложението на Лъчезар би отсяло неориентираните заявки (за мен основният смисъл от вписването на такова условие е коректното информиране на новодошлите, че без право на глас е изключено да бъдат избрани, а не толкова спестяване на наши усилия, тъй като досегашните случаи бяха отметнати сравнително бързо и без вътрешни разногласия). --Спас Колев 19:21, 19 юли 2011 (UTC)Отговор
Каза го по-добре от мен, благодаря. Точно затова си представям и на страницата за предложения да пише „За да можете да се кандидатирате, трябва първо бла-бла-бла.ЛъчезарБ/П 19:26, 19 юли 2011 (UTC)Отговор

Нека поясня: ако няма възражения, в информацията за администраторите ще пише Администраторски права може да получи всеки потребител, който е придобил право на глас, направил е известни приноси към енциклопедията и е показал своята съпричастност към проекта. Толкоз. По-нататък вече може да се мисли за по-усъвършенствани правила. ЛъчезарБ/П 17:39, 19 юли 2011 (UTC)Отговор

  За -- Григор Гачев 20:54, 20 юли 2011 (UTC)Отговор
  За --Сале 11:15, 21 юли 2011 (UTC)Отговор
  За --Лорд Бъмбъри 19:12, 29 юли 2011 (UTC)Отговор
  Коментар: Ако искате, ползвайте текста който ми е писала MayMay през 2008 г. на беседата - „Статутът на администратор се дава на познати членове на общността, които обикновено имат над три месеца участие и над 1000 редакции“. --Stanqo 12:07, 31 юли 2011 (UTC)Отговор

Понеже минаха три седмици от конкретното предложение, и няма възражения, ще направя корекцията в текста. Ако по-късно все пак има несъгласни, може отново да го обсъдим. ЛъчезарБ/П 10:53, 9 август 2011 (UTC)Отговор

Според У:РП „решенията се вземат с мнозинство В : 6 или повече гласа „за“ формиращи поне 3/4 от общия брой валидни гласове“--Stanqo 23:03, 21 август 2011 (UTC)Отговор
Никой не те спира да поставиш на гласуване премахването на въведеното от мен. ЛъчезарБ/П 10:26, 22 август 2011 (UTC)Отговор

Предложение на ново правило за приемане на администратори редактиране

Преместено от У:Р. --15:55, 16 февруари 2012 (UTC)

Първите 40 редактора с най-големи приноси, които на практика са и най-активните редактори. В сегашния списък „50 recently active wikipedians, excl. bots, ordered by number of contributions“ те са от Мико до StanProg. Основния довод за това предложение е, че сложните системи се управляват най-ефективно от добре подбрани прости принципи. Индивидуалните качества се доказват на практика без да са жертва на предварителни субективни предположения. Съответства на позитивния дух на Уикипедия за равноправен достъп до всички ресурси. Избягва се практиката администратори да се избират почти 100% от автопатрули и патрули и по този начин 140 човека да определят политиката в Уикипедия на останалите почти 100 000 потребители ограничавайки ги от възможността да влияят творчески на развитието на онлайн енциклопедията. Утвърждава принципа на Уикипедия „когато достатъчно много очи гледат, всички грешки се виждат“. Поощрява творческото развитие на проекта за по-широк кръг редактори и дава по-добър шанс за развитие на политиката спрямо новите редактори.

За редактиране

  1.   За, с гореупоменатите доводи. --Stanqo 05:00, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
  2.   За. Не виждам лошо в това най-активните потребители да имат повече права. Вярвам че най-активните потребители ще са добронамерени, тези които са недобронамерени се блокирват навреме. Иначе отделно от най-активните пак може да си се гласуват за администратори. Този които е сред най-активните потребители, но не желае да е администратор, не е задължително да се прави, да се запълва следващия в класацията. Иначе и аз съм против нагласените неща, на администраторска диктатура, двоен стандарт и прочие. Аз например в момента не желая да бъда администратор, но би ми се искало при многобройните създадени категории, понеже правя грешки понякога, да не се налага да питам някого дали може да изтрие дадена категория която съм създал, а директно аз да си я изтрия. Въпреки че при този двоен стандарт не смятам че ще ме изберат за администратор, ще започнат да ме намират като краен и т.н., а иначе може да има администратори които [...] :D. --Targovishtenec_bg 14:48, 26 януари 2012 (UTC)Отговор

Против редактиране

  1.   Против не съм запознат с простите принципи за които говориш, ако има такива, защо избра номинацията точно по този начин? Добрият администратор според мен не е задължително този, който има най-много приноси. Двете неща са различни, а ако се припокрият по-скоро зависи от човека. Наскоро правих сравнение между нашата Уикипедия и някои от останалите по брой администратори на активен потребител. В момента сме добре като се очертава да ни трябват още по-нататък. Разбира се това включва и неактивните ни администратори. Забележи обаче, че и в другите уикипедии може би някои от тях са неактивни, така че нещата вероятно се неутрализират. Точно в момента имаме администраторска диктатура тук и според мен трябва да се увеличат уикипедианците първо преди да направим още хора администратори. Това не означава, че ми харесва администраторския стил тук. Също бих казал, че има тенденция да се предлагат хора, които мислят по един и същи начин, което ограничава нашата Уикипедия. --Ванка5 05:56, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
  2.   Против, макар че това практически не е гласуване, защото не е на правилното място и при правилните условия. --Лорд Бъмбъри 10:28, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
  3.   Против прескачане на индивидуалната оценка. Но можеш да предложиш първите n, като използваш сегашната процедура, ако те са съгласни - лично аз бих подкрепил много голяма част от предложените. --Спас Колев 14:20, 26 януари 2012 (UTC)Отговор

Коментари редактиране

Съгласен съм напълно с твоята констатация за еднотипен стил на администриране. В този аспект предлагам принцип, който ще подчертае по-голяма представителност на различните стереотипи на мислене. Никой не може да претендира за монопол върху истината. --Stanqo 06:04, 25 януари 2012 (UTC)Отговор

Знаеш ли, сетих се за нещо от опита ми, което всъщност показва, че не е лошо да има все пак някакъв консенсус в случая на администраторско ниво. Ставаше въпрос за това как една фирма в САЩ взима важни решения и в крайна сметка се е взело с гласуване като победителите са наложили мнението си над победените, някакъв демократичен принцип, но в крайна сметка мнозинството печели и се продължава нататък. На мен въобще ни ми харесва администраторския стил на управление тук, но в крайна сметка ние сме ги избирали и те правят това, което смятат, че е правилно. Съгласен съм с това, което казваш за принципа за представителност, който предлагаш, но пак не виждам ясна връзка между броя приноси и дали някой ще бъде добър администратор базирайки се основно на този критерий. --Ванка5 06:17, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Разбира се когато се опитваме да подобрим работата на една сложна система всичко е в рамките на предположенията. Надявам се с мненията на достатъчно число редактори да вземем „най-мъдрото“ решение. --Stanqo 06:23, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Ами, тази „сложна“ система се навигира, като от време на време се номинира някой и се прави гласуване. Има си установени правила за гласуване, номиниране и т.н. А в случая ти си предложил нещо конкретно, което в момента се гласува. --Ванка5 06:29, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Уикипедия е жива сложна система и е естествено да се ревизират всички нейни аспекти ако водят до подобрена функционалност. --Stanqo 06:40, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
О, разбира се, поздравлявам те за предложението. Сега ми хрумна, че ако се приеме и хората с най-големи приноси станем администратори и се отвратим и откажем ще обезглавим БГ Уикипедия, макар някои от тези хора да са и сегашни админи. --Ванка5 06:46, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Надявам се, че хората с най-много положен труд върху енциклопедията ще я защитават и най-добре. --Stanqo 06:49, 25 януари 2012 (UTC)Отговор

Според мен броят редакции не е подходящ критерии за определянето на администраторите, защото той не дава представа за качествата на редактора и дава възможност за манипулации. Ако приемем, че Хензел реши да разбие Уикипедия може в рамките на няколко седмици да направи десет хиляди редакции, добавяйки десет хиляди пъти по един интервал, запетайка или препратка, след това да се позове на правилото за брой приноси, да стане администратор и да започне да прави зулуми, например да трие статии. Естествено някъде в процеса на правене на зулуми ще бъде спрян, но не е необходимо да се стига до там. Настоящата процедура с(ъс) (само-)номинация и гласуване си работи добре. При сегашната система голям брой редактори имат възможността да гласуват и по този начин да отразят мнението на общността. --Лорд Бъмбъри 10:28, 25 януари 2012 (UTC)Отговор

Случая с „провокацията на бота“ също съм го мислил преди да направя предложението, но както и ти си съгласен такова вандализиране също е предотвратимо и никой „враг на Уикипедия“ няма да използва този подход като „троянски кон“. Всъщност това ново правило запазва сегашните активни администратори и насърчава за работа останалите редактори. Ако случайно се появи „рецидив“ след приемане на неподходящ администратор си има също стандартни начини за неговото неутрализиране. --Stanqo 10:45, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
По същата логика бихме могли да правим администратори всички редактори, дори новодошлите, защото „след приемане на неподходящ администратор си има също стандартни начини за неговото неутрализиране“, както ти казваш. Разбирам смисъла на предложението ти, и смятам, че в него има някаква логика, но бих обърнал внимание и на следните скрити или не толкова скрити капани...
  • Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които вече не редактират.
  • Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които не желаят да бъдат администратори.
  • Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които са кавгаджии и/или неуравновесени.
Списъкът може да бъде продължен; най-важното е, че дори в момента да не би имало такива редактори, нищо не пречи в бъдеще те да се появят. Както казва Лорда, подобен критерий направо умолява да бъде злоупотребено с него. Има ли смисъл после всеки ден да сваляме правата на поредния „вмъкнал“ се като администратор, просто изпълнявайки „дневната норма кви-да-е редакции“?
Иначе, аз ще се въздържа от гласуване, за да не съм в конфликт с настоящата си кандидатура за администратор.
— Лъчезар • Б/П 12:58, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
  • Щом като не редактират е въпрос на време да отпаднат от първите 40.
  • Ако не желаят да администрират просто няма да администрират и с това не нанасят вреда.
  • Ако се проявят като кавгаджии и/или неуравновесени има стандартен начин да им се отнемат правата.
Аз лично вярвам в целесъобразността на „първите 40“. --Stanqo 13:10, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Не знам дали си наясно, че отнемането на администраторски права може да се прави само от стюардите. Но най-вече не виждам какво ще спечелим от твоето предложение спрямо сегашната ситуация. На останалите от „първите 40“, дето редактират активно, дето имат желание да администрират, и дето не са кавгаджии и неуравновесени, какво им пречи още сега да се кандидатират? — Лъчезар • Б/П 13:28, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Лъчезаре, бъди малко по-голям оптимист и вярвай в способностите и добрите намерения на хората. --Stanqo 15:30, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Това предложение е пълна глупост! Администраторите трябва да се ползват с доверието на общността а доверие не се гради с брой редакции нито пък с брой на каквото и да е. Самата идея да оценяваш доверието към даден човек с количествени критерии е меко казано странна. Да не говорим пък, че изискванията за редактиране и администриране са доста различни. Има добри редактори които изобщо не стават за администратори и администратори, които си тежат на мястото без да ги бива много за редактори. --Сале 13:54, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Напълно съм съгласен! Може от време на време да се спори за да се подържа форма, ама тоя спор я абсолютно безсмислен, а предложението абсурдно. Поздрави! --Габриел*б/п* 14:06, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Сале, самите редактори, щом са стигнали благополучно до тук и са показали съпричастност и сериозна способност да допринасят устойчиво за Уикипедия могат адекватно сами да преценят с какво ще са най-полезни. При необходимост корекция винаги е възможна - в това отношение Уикипедия е достатъчно прозрачна. Но както и да е - нека редакторите сами да преценят плюсовете и минусите. --Stanqo 15:26, 25 януари 2012 (UTC)Отговор
Абе така не става. Само поощряваш разни, дето и така правят по десетки редакции при едно редактиране на статия само и само за да се катерят в класацията. Мен класацията не ме притеснява, но лошото е че се затлачват историите на статиите. --V111P 15:43, 26 януари 2012 (UTC)Отговор
Лесно е да се провери, ако някой сред тези 40 човека (или който и да е друг) е правел нарочна генерация на изкуствени редакции, но не ми се вярва, че точно хората хвърлили най-много труд в енциклопедията биха си губили времето с празни манипулации. --Stanqo 16:18, 26 януари 2012 (UTC)Отговор
Не си уточнил, че предлагаш правилото да важи еднократно, а пък ако е така, Спас вече писа какво е далеч по-простото решение -- просто предложи всички тези хора, за които говориш, за администратори по обичайната процедура. — Лъчезар • Б/П 18:53, 26 януари 2012 (UTC)Отговор
Предлагам го като общ принцип, защото винаги ще има 40 човека с най-много приноси. Не е изключено да се използва като част от по-общо правило, ако редакторите се спрат на такова. --Stanqo 19:43, 26 януари 2012 (UTC)Отговор
След като го предлагаш като общ принцип, как си сигурен, че никога в бъдеще няма да има сред тези хора такива с изкуствено генерирани редакции? — Лъчезар • Б/П 20:00, 26 януари 2012 (UTC)Отговор
Прозрачната среда на Уикипедия не би го позволила. Трудно могат да се направят 20 нелогични редакции, а какво остава примерно за 20 хиляди. Такъв вандализъм не е възможен. --Stanqo 07:38, 27 януари 2012 (UTC)Отговор
Кой говори за вандализъм? Долната граница на 40-те в момента е 6133. Това са по 17 редакции на ден за една година. Ако не използваш Предварителен преглед и/или редактираш всяка секция по статиите самостоятелно и т.н. е постижимо за всеки. Дори и пак да е трудно ти при всички случаи поощряваш този вид редактиране, както и бройкаджийството като цяло. --V111P 07:53, 27 януари 2012 (UTC)Отговор
Не ти ли се струва, че ако човек не е вандалствал, а само допринасял ползотворно и последователно за такъв дълъг период от време, дори и да е започнал „на малки стъпки“, то с времето ще влезе в ритъма на оптимално редактиране ?:) --Stanqo 09:09, 27 януари 2012 (UTC)Отговор
Точно това трябва да е целта, а не максимален брой редакции. Затова твоето предложение е неприемливо. --V111P 10:47, 27 януари 2012 (UTC)Отговор
Поглеждайки нещата генерално в развитие имам вътрешното убеждение, че естествения достъп до пълноправно редактиране на активните редактори ще донесе само плюсове на българоезичната Уикипедия. Не случайно английската версия разполага с над 1500 пълноправни редактори. --Stanqo 12:40, 27 януари 2012 (UTC)Отговор

────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────Само че и там много ги критикуват админите. Виж en:Community of Wikipedia#Complaints_about_administrator_abuse. Според мене колкото повече администратори има, толкова повече злоупотреби ще има. Особено като няма ясни правила. И трудно ми е да нарека например възможността да блокираш друг потребител „равноправно редактиране“. --V111P 16:33, 27 януари 2012 (UTC)Отговор

Конфликтите, споровете и обсъжданията са очевидно неизбежни в процеса на натрупване и обработка на информация и противоречията могат да се разрешават с определен вид редакторска колегия. Едва ли някой обаче ще отрече предимството на това Уикипедия да е напълно прозрачна за по-голям брой доказали се сериозни редактори. --Stanqo 06:30, 28 януари 2012 (UTC)Отговор
Stanqo, ми много се извинявам, ама например ако си говорим за тебе, напук на големия брой твои редакции [1], аз лично не бих те определила като "доказал се сериозен редактор". Предложението ти е твърде глупаво [...]. Спири ··· - - - ··· 16:16, 28 януари 2012 (UTC)Отговор
Основният ми мотив за това предложение е да се избегне рутинността при взимането на решения, която неизбежно се оформя при всеки затворен колектив (в случая визирам групата на администраторите). Свежият и постоянен приток на нови идеи създава по-голяма представителност, а това от своя страна ще привлече по-широка маса от редактори. Мисля, че трябва да се изживее този мит, че активните редактори с достатъчно стаж като цяло не могат да имат и възможностите на администратори. Допълнителено, при това много важно предимство е допълнителното свободно време което ще остава на администраторите да си останат и пълноценни редактори.--Stanqo 11:32, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Седейки и четейки предложението ти за „механистичен подход“ към избора на администратори, ми щукна друго (близко по духа на твоето) предложение, което обаче дава много по-добри критерии от твоето. Например - редактор полу/автоматично (след декларирано съгласие) да става администратор, ако има над примерно 15 избрани статии (редактирани основно от него). Плюсове - избраната статия доказва, че е овладял инструментите на Уикипедия; знае как се пише в Уики и може да привлече и други хора да му помогнат в посиняването на червените препратки, не е индивидуалист; 15 пъти активните редактори на Уики са одобрили труда му; не е конфликтен, защото за статията му са гласували достатъчно много хора, на които не е сторил зло; мога да напиша и още плюсове. Минусът е само... ако някой мисли, че статията я е написал той, а всъщност той е направил микромъничето, допълнено от други. Но пък пак звучи по-разумно, отколкото за администратор да се сложи бот или редактор, който бълва "статии", след който трябва да вървят десетки редактори за да "забърсват", "дооправят", "наместват". А има поне 2-3 от настоящите редактори, които са в ТОП-50, които са точно такива! --Uroboros беседа 20:55, 13 март 2012 (UTC)Отговор
Предложението ти за количествен критерий по брой избрани статии наистина би бил много добър, ако редактора можеше сам отначало до край да направи всичко по работата на избрана статия. За съжаление колективното редактиране не допуска възможност за отделяне на напълно завършени самостоятелни статии. Колкото и добре да се е подготвил някой редактор със собствена статия, след като я запише, тя все едно става обект на редакции от други потребители. На мен лично не ми е известна такава статия, написана само от един редактор и отличена като избрана. Би могло да се направи специално проучване за изработването на по-специализирана количествена оценка на работата на отделните редактори, но все едно алгоритъма който ще се вложи, пак ще бъде с определена субективна намеса оспорвана от други редактори. Интересното е, че преди да предложа използването на количествения критерий за приносите, никой не говореше за евентуална заплаха от недобросъвестна работа сред първите 40, защото се предполага че дори и да са правили грешки, то тези грешки вече са оправени, независимо кой от тях е редактор и кой администратор. Все едно ще дойде момент, когато трябва да се измисли метод за неутрализиране на нежелателното капсулиране на администраторското тяло. --Stanqo (беседа) 12:43, 20 март 2012 (UTC)Отговор
Не съм давал предложение. Опитах се да покажа сериозните ЛИПСИ в твоето, но ти едно си знаеш и едно си баеш. „Капсулирането на администраторското тяло“ е само в главата ти. Евентуалната заплаха от недобросъвестна работа за мен не е заплаха. Заплаха е в администраторското тяло да влязат администратори, които не владеят инструментите на Уикипедия, не са чели правилата на Уикипедия, не са наясно що е то Уикипедия. Това (твоето предложение) е доста директен и бърз начин да се разруши българския клон на Уикипедия. Колега, пак ще ти напомня, че това не е мой или твой проект. Съобразявай се с авторите на проекта, със заложените от тях стълбове! Ох, с радиото съм говорил по-ползотворно. --Uroboros беседа 21:43, 20 март 2012 (UTC)Отговор
Идеалната цел на проекта е „да събере цялото познание на света“. Как точно ще става това - зависи от творческата воля на поколения активни редактори. Трябва добре да се разбира от всички, че администраторите не са „пазители на каноните“, а пазители или „библеотекари“ на познанието което ще се трупа през годините. Огромна отговорност е да не се поставят зидове и прегради, а да се култивира живо притегателно място за работа на максимален брой конструктивни редактори, защото от това зависи бъдещето на проекта. --Stanqo (беседа) 02:58, 1 май 2012 (UTC)Отговор

Относно свалянето на права на администратори редактиране

Преместено от У:Р. --15:59, 16 февруари 2012 (UTC)

Понеже няколко човека ми обърнаха внимание, вероятно наистина е добре да копирам това тук. След горното предложение за сваляне на правата на Шейд, се замислих, че липсата на правила в тази област създава една излишна несигурност -- както за тези, които се чувстват потиснати от администраторите (със или без основание), така и -- дори най-вече -- за самите администратори. Подчертавам, че това е съвсем грубо нахвърляна идея за допълнение към У:АДМ -- със сигурност има пропуски в детайлите, но може дори цялостната концепция да „не става“. По-скоро го споделям като „храна за размисъл“ и евентуална отправна точка за дискусия...

I. 1. Администраторските права може да бъдат свалени след гласуване, проведено по същите правила, както при избор на администратор, с изключение на срока за обсъждане и гласуване, който трябва да бъде 28 дни (672 часа).
2. Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила за поведение на администраторите или съзнателна злоупотреба с административните инструменти. Предложителят има право да изисква от останалите администратори да предоставят информация, за която е необходим административен достъп, като например история на изтрити страници, когато това е нужно за обосноваване на предложението. Предложения без конкретно посочени примери не подлежат на обсъждане и гласуване.
3. Предложението трябва задължително да бъде обявено най-малко на Уикипедия:Разговори, в Шаблон:Текущи съобщения/Информация и на беседата на съответния администратор, а когато няма обективни пречки също да се оставят съобщения на беседите на редакторите, гласували при избирането.
4. Предложението по точка 1 не може да бъде направено от редактор, който не е придобил право на глас.
5. Администраторът, за когото се иска сваляне на правата, не може да налага блокирания докато тече обсъждането и гласуването.
6. Ако предложителят е бил междувременно блокиран от съответния администратор, той самият анонимно или чрез друг редактор може да поиска блокирането да бъде премахнато за срока на обсъждане и гласуване. Останалите администратори са длъжни да изпълнят подобно искане при условие, че предложителят няма да се възползва от премахването на блокирането за да въвежда спорни редакции в статии или по друг начин да злоупотребява с него.
7. Правилото по точка 6 може да се приложи и за други редактори, които имат претенция, че са били блокирани неправомерно от същия администратор, при спазване на същото условие.
8. При злоупотреба по точки 6 и 7, останалите администратори могат да възстановят оригиналното блокиране или да наложат ново, съгласно установените правила.

II. 1. Правата на администратор, който няма редакции повече от две години, може да бъдат временно свалени без гласуване, като предложението бъде направено на Уикипедия:Разговори. Ако до 28 дни съответният администратор не възрази, предложението се отнася до стюардите в Метауики.
2. Администраторите могат доброволно да се отказват от административните си права.
3. В случаите по точки 1 и 2, съответният администратор може да поиска възвръщане на правата си директно от бюрократите, без гласуване.
4. Администратор, чийто права са били отнети чрез гласуване поради нарушаване на правилата или злоупотреба с административните инструменти, може да се кандидатира по общата процедура след изтичане на едногодишен период от датата на отнемане на правата.

— Лъчезар • Б/П 12:15, 31 януари 2012 (UTC)Отговор

Ама ти наистина обичаш да пишеш разточително повече дори и от мен (да не се приема като лична нападка)! Принципно съм съгласен, единствено изречението „Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила за поведение на администраторите или съзнателна злоупотреба с административните инструменти.“ ме притеснява и най-вече частта „по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила“. Тук имам два въпроса:
  • 1/ кой определя яснотата и недвусмислеността на начина и
  • 2/ защо нееднократно, т.е. многократно?
Според мен яснотата и недвусмислеността биха следвали да се решат от гласуващите, сиреч това директно да отпадне. Усещам, че мъката е, че някой може да предложи отнемането на администраторски права ей така, от яд, но тогава по-добре да получи резултат 100:8 против отнемането, отколкото да се водят тримесечни дискусии на тема „яснота и недвусмисленост“. Освен това „нееднократността“ е твърде рядко. Ако администратор направи някоя голяма гадост еднократно следва да подлежи на отнемане на администраторските права. Ако смея да направя аналогия със законите на страната — никой не би казал, че еднократното пречукване на съсед не бива да е наказуемо.
За мен всички тези неща са научна фантастика, тъй като идеализмът ми не позволява да си представя, че някой администратор ще прави мизерии, но намирам идеята за регулиране на процедурата за отнемане на права за добра. --Лорд Бъмбъри 13:44, 31 януари 2012 (UTC)Отговор
По т.ІІ.1 трябва да уточним типа на редакция. Редакция изобщо или такава свързана с администраторските задължения. За мен втория вариант е по-приемлив. --Izvora 13:47, 31 януари 2012 (UTC)Отговор
Съгласен съм с Лорда. В общи линии не смятам, че трябва да се оплитаме в сложни правила - това гласуване както вече казах беше блестящ вот на доверие - жалко, че се прекрати, защото така можеше да служи за още по-добър пример. --Мико 13:53, 31 януари 2012 (UTC)Отговор
И на мен не ми допада прекаленото усложняване. Всъщност, в първоначалния си вид привилата бяха само четири, в духа на: 1. Отнемане на права може да става чрез гласуване, като предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, 2. Права може да се отнемат временно при неактивност. 3. Администраторите могат доброволно да се отказват от правата си. 4. В последните два случая правата може да бъдат възстановени директно от бюрократ без гласуване. Иначе виждам интересни коментари по конкретни детайли, например предложеното от V111P по-долу изискване да има поне трима подкрепящи предложение за отнемане на права. Но може би като начало е най-важно да преценим дали въобще имаме нужда от подобни правила, и ако да, то колко детайлни да бъдат. Например, иначе минималното уточнение, че за администратори могат да се кандидатират само редактори с право на глас, изглежда работещо и полезно.
Като цяло, желанието ми е както администраторите да се чувстват по-уверени при изпълнението на своите задачи в Уикипедия, така и останалите редактори -- особено по-начинаещите -- да усещат достатъчна защита срещу евентуален (дори само въображаем) произвол. Впрочем, пътят към решаването на тези два проблема може да минава и от съвсем друго място. Защото, както и друг път съм споменавал, при нас на администраторите са им вменени отговорности, които не би трябвало да са техни -- най-вече на арбитри. В този смисъл, Станко е донякъде прав за АрбКом -- не чак 11-членен, но трима или петима уважавани, опитни редактори, може би дори избирани с консенсус, а не с мнозинство. Така би могло да се въведе някакво „разделение на властите“, което ще е успокояващо не само за „обикновените“ редактори, но и за самите администратори, защото всеки ще знае, че при необходимост има „по-горна инстанция“.
— Лъчезар • Б/П 20:35, 31 януари 2012 (UTC)Отговор
Тези четири точки могат още да се съкратят, като се махне това, без което е възможно да се оцелее. Тоест, да се махнат точките 2, 3 и 4, както и от точка 1 всичко след първата запетая.   --Петко 14:01, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Хех, всъщност, по точки 1 и 2 очевидно може просто да се правят гласувания с необходимо мнозинство „В“. Точка 3 е излишна, доколкото това е вече наложена практика. За точка 4 пък имаме вече поне един прецедент. Но взех все повече да се замислям нещо, особено четейки У:РП. Предложението за сваляне на правата на Шейд на практика не издържаше на тези изисквания, защото не беше аргументирано (поне не сериозно), още повече пък нямаше обсъждане (дори не беше обявено никъде през първия ден). Та, за да не усложняваме излишно правилата, защо не кажем просто, че тази същата процедура (от две изречения) се ползва и по всички въпроси, които не са изрично уредени с правила -- де факто, това, което ти казваш, но самото то вече разписано като правило.
Единствено се колебая дали все пак не е хубаво дори за самите решения за политиката да има или по-дълъг срок за гласуване или пък задължителен срок за обсъждане ПРЕДИ гласуването. Струва ми се разумно да се даде на хората време да си поговорят, да поспорят, да помислят най-вече, преди още да се юрнат да си дават гласовете. Нещо като „ден за размисъл“, който в случая съответно би бил „две седмици за размисъл“. Освен всичко друго, това ще даде възможност и на хора, които по принцип са по-заети извън У, да намерят все пак време да се включат пълноценно в обсъждането или поне да вникнат по-добре в темата преди да гласуват.
— Лъчезар • Б/П 17:00, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Относно "Хех...", защо въобще да казваме нещо? То вече е така. Излишно е да се разписва правило, което е излишно или очевидно, повечето от нас си имаме други неща за правене. Относно срока за размисъл също е излишно усложняване и бюрокрация - първо може да се наложи дадено решение да се вземе бързо; второ, ако сметнеш, че не е достатъчно обсъдено, гласуваш "против, има нужда да се дообсъди". Няколко такива гласа връщат предложението на поправителен. --Петко 00:55, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор
Хмммм, трябва да помисля повече, наистина, но нещата, които казваш, поне на пръв поглед ми звучат доста точно. Може би най-силният аргумент в случая е, че няма смисъл да се създават правила „за всеки случай“, а само когато практиката ги наложи. И в този смисъл вече съм съвсем склонен напълно да се съглася с теб. В крайна сметка, ако злонамерените или безотговорни редактори станат достатъчно много, никакви правила няма да спасят Уикипедия. — Лъчезар • Б/П 10:28, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор
  • Т. I. 1. - за да запази правата си, администраторът по-скоро трябва да има същата голяма подкрепа която се изисква за избирането му, а не да трябва 2/3 или 3/4 (каквото там беше изискваното мнозинство) да са против него за да могат да му се махнат правата. Този проблем може да се преодолее ако гласуването за премахване на правата се формулира като гласуване за запазване на правата.
  • По т. 3: Да се оставя съобщение на хората гласували при избирането е излишно.
  • Против т. 5: администратора да не може да налага блокирания докато тече гласуването -- не виждам причина това да се прави, освен ако няма конкретно искане за това.
  • По т. 6 и 7: Ако предложителят е бил блокиран... Ако е бил несправедливо блокиран би трябвало да има начин да поиска от другите администратори да го отблокират. Ако е бил справедливо блокиран няма какво да търси в У. да иска сваляне на нечии администраторски права докато му трае наказанието.
  • По II т. 3: Нека да има максимален период след отказа в рамките на който да може да поиска възстановяване.
  • Колкото до това да не се злоупотребява, по-добре да се изисква поне трима подкрепящи предложението, например предварително обявили това на Разговори, преди то да бъде направено официално. Макар че така разискването ще се поразкъса на две места.
  • т. II. 1. е добър начин да се премахнат тези админи от списъците без да бъдат обидени. --V111P 18:30, 31 януари 2012 (UTC)Отговор
Твоето „*Т. I. 1. за да запази правата си, администраторът по-скоро трябва да има същата голяма подкрепа която се изисква за избирането му“ ми звучи като вот на доверие към администратор а това доста се различава от искане за сваляне на права. Не казвам, че няма смисъл от вот на доверие просто принципно е различно. --Сале 06:04, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Вот на доверие да, добре го каза. --V111P 18:43, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Точки 6,7 и 8 според мен са излишни и донякъде опасни защото могат да мотивират недобросъвестни потребители да искат отблокиране само на базата на това право. Не съм убеден и в необходимостта от точка II. 1. за сваляне на права без гласуване. Правата неактивен администратор могат да бъдат сваляни по общия ред.
Предлагам да опростим текста на Лъчезар до:
I. 1. Администраторските права може да бъдат свалени след гласуване, проведено по същите правила, както при избор на администратор, с изключение на срока за обсъждане и гласуване, който трябва да бъде 28 дни (672 часа).
2. Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи съзнателна злоупотреба с административните права. Предложения без конкретно посочени примери не подлежат на обсъждане и гласуване.
3. Предложението трябва задължително да бъде обявено на Уикипедия:Разговори, в Шаблон:Текущи съобщения/Информация и на беседата на съответния администратор.
4. Предложението по точка 1 не може да бъде направено от редактор, който не е придобил право на глас.

II. 1. Администраторите могат доброволно да се отказват от административните си права.
2. В случаите по точка 1, съответният администратор може да поиска възвръщане на правата си директно от бюрократите, без гласуване.
3. Администратор, чийто права са били отнети чрез гласуване поради нарушаване на правилата или злоупотреба с административните инструменти, може да се кандидатира по общата процедура след изтичане на едногодишен период от датата на отнемане на правата.

--Сале 06:29, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор


Абсурдно е нова процедура, за каквото и да е, да е по-сложна и бавна от процедурата за приемане на Решения за политиката. Сегашната процедура е достатъчно добра, за да ни предпази от злоупотреби и от грешки. Ако ще се прави специална процедура, то тя трябва да е по-проста или по-лесна, с напомняне какво се цели, а не с добавяне на бюрокрация. Това е потенциал за спорове по процедурата, а не по същество. Примерно, паралелното гласуване за даване на права не е "подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин" приносите (поне 10 десет) и добронамереността на кандидата, и никой не протестира. То може да е ясно за всички, но ако не е ясно и ако не е обосновано, предложението ще бъде отхвърлено, или просто няма да бъде прието. Ако тук не бяхте гласували "против", пак нямаше да се приеме, поради липса на 6 гласа "за". Отново, правилата трябва да са ясни, прости и лесни за прилагане, с ясно посочени цели (примерно: предпазване на енциклопедията и общността), и с много по-малко бюрокрация. --Петко 08:15, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Относно мнозинството, в традицията на Уикипедия е да не може да се промени статуквото с един единствен глас, който преди е бил за, а сега против (или обратно). Неслучайно в Уикипедия има мнозинства от 2/3 и от 3/4, за да не стават случайни неща, а само тези, за които в общността има приблизителен консенсус. Липсата на съгласие не може да доведе до промяна, трябва да има съгласие на общността за промяна. Уикипедия е изградена и съществува на основата на тези принципи за търсене на консенсус на общността. --Петко 08:37, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Относно срока за гласуване, не сте обосновали недвусмислено защо трябва да се удължава и защо точно 28 дни, а не примерно 45 или 90 дни. Двете седмици са достатъчни за приемане на какво да е решение от страна на общността, включително и за сваляне на администратори. Още повече, ако има реални злоупотреби, трябва моментално да се поиска временно сваляне на правата до изясняване на положението. --Петко 08:48, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Сериозно ви казвам, ако дадена процедура е по-сложна, бавна и трудна от Уикипедия:Решения за политиката, по-логично е да се ползва У:РП отколкото другата. С У:РП общността може да вземе какво да е решение за каквото и да е. Ако аз трябва да поискам мнението на общността за дадена промяна, ще ползвам точно У:РП, ако другата е по-сложна. --Петко 08:53, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Тези неща звучат доста разумно. Всъщност, не се бях замислил, че понеже няма възприета политика за сваляне на администраторски права, то решенията по този въпрос (като например сваляне на нечии права конкретно) трябва да се взимат с мнозинство „В“. Хмммм, интересно, нека ми отлежи известно време преди да коментирам пак... — Лъчезар • Б/П 09:10, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Хех, а всъщност въобще не е ясно, защо съм си мислил, че мнозинството може да е различно... Но тези дни нещо са ме налегнали разни извън-уики неща, и всъщност това беше причината това предложение за Шейд да ме ядоса като излишно губене на време. — Лъчезар • Б/П 09:17, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Вероятно си си мислел така, защото администраторите не би трябвало да са диктатори, които, веднъж избрани, да могат да бъдат държани „на власт“ от едно крайно ограничено малцинство. --V111P 18:43, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
Много си прав, но също си мисля, че не бива да ги превръщаме и в „мазни“ политици, които, вместо да бъдат принципни в действията си, да се стараят да се харесват на „уикимасите“, щото да не вземат случайно пък да загубят следващи избори. Все си мисля за този мини-АрбКом -- хора, в които общността има доверие, че биха се намесили, ако нещата „загрубеят“. Но никак не съм сигурен, че ще е лесно да се изберат такива хора (ако въобще се намерят кандидати), нито пък съм сигурен, че това решение би работело в малка общност като нашата... — Лъчезар • Б/П 19:05, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор
+1 за принципността на действията. Чудя се дали да не преименуваме термина - вместо администратор, примерно чистач, така няма да изглежда като диктатор. Защото то не е -- хората ги харесваме или не харесваме заради редакциите и репликите им, а не по това дали злоупотребяват с функциите по чистотата (те не злоупотребяват). --Петко 01:10, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор
Прегледах набързо как е на различните езици. Където можах да се ориентирам, коренът често идва от „администратор“, но не винаги. Най-интересен пример вероятно е испанският, където администраторите са наречени библиотекари. В увода всъщност си пише, че навремето и при тях администраторите са били „администратори“, но понеже това наименование е давало поводи за обърквания, са го сменили с „библиотекари“.   — Лъчезар • Б/П 10:45, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор
Че къде има несменяеми чистачи?? И я дай източник за това, че администратор по дефиниция не може да злоупотребява. --V111P 17:06, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор
Спокойно. Нито съм казал, че са несменяеми, нито съм давал дефиниции. --Петко 23:13, 2 февруари 2012 (UTC)Отговор

За ентусиастите, които мислят по нови правила и процедури, ето две полезни четива: en:Wikipedia:How to create policy и en:Wikipedia:Avoid instruction creep. --Петко 09:30, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Полезно, благодаря... Сега си давам сметка, че откакто се „преместих“ тук, престанах въобще да чета тези есета, което преди беше едно от основните ми занимания в ен:У -- а жалко. — Лъчезар • Б/П 10:58, 1 февруари 2012 (UTC)Отговор

Активни администратори редактиране

Преместено от У:Р. --12:55, 22 февруари 2012 (UTC)

Тъй като напоследък много хора се оплакват от неактивността на администраторите, днес си направих труда да проверя колко от тях фигурират в дневника на изтриванията от началото на февруари. Според тази проста проверка имаме 16 активни администратори :) --Nadina 13:50, 18 февруари 2012 (UTC)Отговор

Списъкът на активните излиза автоматично тук. --Stanqo 20:44, 18 февруари 2012 (UTC)Отговор
В грешка си, това е ръчно актуализиран списък --Nadina 20:54, 18 февруари 2012 (UTC)Отговор
Важно е да се отбележи какво значи активни. За мен хора, които липсват по 15-20 дни не бих нарекъл от най-активните. Няма значение, че пак се появяват, но има една такава разлика от половин месец или почти месец, която показва тази разлика. Това е по дневниците на изтриванията и аз не ги погледнах само от началото на февруари, а от началото на годината.--Ilikeliljon 08:34, 19 февруари 2012 (UTC)Отговор
Лил Джон, колко според теб трябва да е кратък периода между две изтрити статии на админ, че да не се приеме за неактивен? --Izvora 18:06, 19 февруари 2012 (UTC)Отговор
Вижте какво. Губите си времето. Активен админ е този, който редовно следи Уикипедия и е лесно и бързо откриваем за да може да се намеси когато е необходимо. Броят административни действия не означава нищо в случая. Все едно да оценявате колко активен е един пожарникар по броя на пожарите които е изгасил. --Сале 18:22, 19 февруари 2012 (UTC)Отговор
Съгласен съм сък Сале, за това казах, че хората, които отсъстват по 15-20 дни не са бързо и лесно откриваеми, нито пък може да се каже, че редовно следят уикипедия. Аз не се наемам да давам срокове между две изтрити статии, но все пак админството е отговорно нещо, независимо дали е доброволно или не, ако човек се заеме с него трябва да бъде активен и отсъствия от по 15-20 дни са много. Все пак това е доброволна работа и никой не кара никого насила да я върши, ако външните му ангажименти не позволяват да бъде активен и в същото време той прецени, че са му по-важни е свободен да се откаже.--Ilikeliljon 20:40, 19 февруари 2012 (UTC)Отговор
Или сме тук, защото имаме ентусиазъм и ни доставя удоволствие да помагаме доброволно на Уикипедия -- колкото и когато можем -- или, ако ще ставаме някаква организация с работно време, обедна почивка, болнични, графици за отпуски и прочие бюрократщини, да си пускам „молбата за напускане“ пред стюардите в „Личен състав“. И щом ще уволняваме администратори за неактивност, защо да не уволняваме и редактори за същото? Редактирането също е отговорна дейност, доброволна е, и никой не е каран насила да я върши. Щом редактор не може да отделя необходимото време на Уикипедия, нека се откаже -- винаги може да редактира анонимно „от време на време“.
Надявам се тоя пример да илюстрира добре колко е неуместно да се държи прецизна сметка за доброволна работа. Ако администратор отсъства с месеци и години, защото е загубил интерес към Уикипедия и „не му пука“ за нея, това наистина би могло да бъде укоримо. Но да бъде упрекван, че просто е решил, например, да отиде на почивка със семейството си и -- о, ужас! -- не се е погрижил да следи какво става през това време в Уикипедия -- вече е леко цинично. Знам, че Айлайк не е имал предвид същото, но отстрани погледнато може да се тълкува и по този начин.
— Лъчезар • Б/П 21:45, 19 февруари 2012 (UTC)Отговор
Няма човек, който да е длъжен да седи 365 дена по 12-14 часа дневно в Уикипедия и да я пази от вандали. Първо защото е нечовешко, второ както вече се изтъкна, работата по проекта е доброволна. Т.е. всички редактори (администратори) имат и личен живот и работа, която осигурява хранителните ресурси, необходими за администрирането и редактирането на Уикипедия. И това дали редактор или недай си боже администратор е далеч за две седмици не бива да е наказуемо и вменявано на администраторите като дълбоко неетично. Според мен това е недопустимо, защото Уикипедия не е моето семейство, не е и единствения начин по-който си уплътнявам времето. Повечето от администраторите отделят от своето време и ангажименти с единствената награда да бъдат хулени, а от скоро и преследвани за график и изпълнение на петилетния план. Уикипедия функционира на принципа на динамично равновесие на активните редактори (администратори) в даден момент и стационано състояние между броя на напускащи и новопостъпили редактори (администратори). По-простичко казано винаги има напускащи и новопристигащи до постоянна бройка която наричаме активни редактори, а тази постоянна бройка не е онлайн-едновременно, а на смени. Няма график, няма заповеди от началника, няма работно време. Кой колкото иска, толкова. И да, ако не може да се поддържа динамичното равновесие, то редакторите (или администраторите) са малко. Ако ви се струват малко, предлагайте нови, общо взето успеваемостта на кандидатите е близка до 100%. Това дали имаме някакъв списък, в който делим хората на активни, слабо-активни, много-активни и патологични случаи и съответните наказания и поощрения няма да помогне за нищо, камо ли за атмосферата. Това, което помага е да има по-голям запас от активни редактори (администратори), за да се очаква, че в даден момент ще има повече от един на линия (свободен да отдели от своето време за свободното познание).
Писна ми да ми се натяква колко малко работя в Уикипедия, и видиш ли, че броя статии ни пада щото администраторите ни не работят, името ни в поредната класация е назад щото администраторите ни не работят, имали сме някакви статии за оправяне и положението било под всякаква критика, щото администраторите ни не работят, и най-вече имало залежала с един-два дена административна работа по приключване на гласувания и 4 страници за бързо изтриване, като абсолютно доказателство, че администраторите ни не работят. За нито една от тези дейности не се изисква администратор (с единственото изключение за изтриване, което смея да твърдя е достатъчно бързо и лесно). Не са и чак толкова много вандалите, които не са обгрижени от администратори. Сега има и ново десет - да се отчитам за това какво правя и защо не съм на работа в Уикипедия. BloodIce 08:57, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
А на коментара по-долу ще кажа, че на 7 септември 2007 година (да, преди 4,5 години), си бях сложил на личната страница в Уикипедия т.нар. статус бутон, който отбелязваше дали съм на линия или не. Всеки ден си го променях, някога и по няколко пъти в зависимост от това дали съм около компютъра или не. Практическа полза от това - не забелязах никаква за месеците, които го ползвах. Практическо неудобство - разхищава излишно време на човек и излишни ресурси на Уикипедия. Единствената полза от фелдфебелщината е да отвращава повече и повече хора. BloodIce 08:57, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Не съм се изразила правилно, колега. Въобще не става дума да се дават обяснения, а да не се нарушава работния процес и то по начин, който не създава излишна работа за вас. Навремето като бях "пожарникар" в нашия екип бяхме профилирани по тематика и всеки си имаше заместник, а когато и двамата специалисти ги нямаше си имаше процедура кое да се поема от някой друг и кое да чака. В крайна сметка уики-проектите за групови проекти и изискват екипна работа. Това исках да кажа. --Skl1750 11:01, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Заместниците са малко, но съществуват такива. Необходимо е да са повече, да. Едиствено решение на проблема със заетостта е откриването на пост на човек, който да следи изпълнението на графика и работния процес. Такъв пост е необходим, за да се проследи кой е на линия и кой не си върши задълженията и съответно да бъде подменен. Аз лично бих се включил и с превеждане на пари по сметка за тази благородна кауза. Тъй като ангажиментите ми тук не се заплащат и съответно финансирането е под сякаква критика, съответния старши пъдар, би могъл да получи дарение от мен в размер на 12 монголски тугрика на година. Тогава всичко ще е наред и работата ще кипи. BloodIce 11:32, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Виждам, че темата е деликатна, но не мисля, че трябва да се приема лично. Все пак всички сме тук за удоволствие и за каузата, което предполага, че имаме повече допирни точки, отколкото различия. :) Но като сме си дошли на думата, трябва статия за монголския тугрик, иначе не мога да преценя атрактивността на предложението ти. При всички случаи на старшия пъдар трябва да се дават поне по няколко бири на ден, за да бъде той, а и ние покрай него, опиянени от работата. --Skl1750 21:44, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Едва ли някой визира отсъствие по семейни/лични причини - било то почивка, здравословни проблеми или дори платена работа (в крайна сметка повечето от нас имат и такава). Но ми се струва, че може да се измисли система, при която админите да предупреждават, че няма да ги има, защото все пак има разлика между отсъстващ редактор и отсъстващ админ. Като гледам някои от вас работят в IT, значи знаете как се правят тези неща. --Skl1750 08:22, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Разбира се че е абсурдно да се търси сметка кой колко редактира в Уикипедия, след като това е напълно доброволен проект. Според мен редакторите разискват като цяло темата как да се популяризира работата по проекта, без въобще да се държи сметка персонално на когото и да е. А иначе воденето на различни видове статистики е част от концепцията за прозрачност на проекта за да се следи неговото развитие. --Stanqo 09:24, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
При поискване мога да представя детайлна справка колко пъти на ден изследвам стехиометрията на волфрамовия карбид, с какви методи и с каква продължителност. Надявам се, че това би допринесло за прозрачността на проекта. BloodIce 10:03, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор

Стига бе хора - какъв е тоя безсмислен дискурс. Администраторите са малко малко - просто трябват още и добри това е. Ако това на Надя е неква защита - по моите представи никой от наличните не би могъл да бъде наречен „лош“, просто понякога не стигат.   --Мико 10:10, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор

Откак се помня в БГ Уикипедия (лято 2006), дефиницията за неактивност беше "Неактивни (повече от 6 месеца)". Съвсем разумна предвид общностната ни динамиката. Неотдавна обаче Спас (малко колебливо, ако съдим по резюмето) е пренесъл дефиницията за неактивност от английската У "Администратори с по-малко от 30 редакции за последните 2 месеца" en:Wikipedia:List of administrators. Не е лошо когато се пренасят подобни мерки и теглилки обаче да се отчитат и размерите в общността и динамиката. А факт е, че общността там е много по-динамична и бройките администратори са чувствително различни от нашите: 744 активни + 528 полуактивни + 234 неактивни. Понеже съм админ и на Общомедия веднага бих цитирала за сравнение и тамошното разбиране -- "по-малко от 5 административни действия в Общомедия през последните 6 месеца" (commons:Commons:Administrators/De-adminship). Съответно и бройката на активните администратори е 263 (за неактивните правата автоматично се свалят, и съответно се възстановяват при активизирането на потребителя). За мен тъкмо тази дефиниция, бидейки релаксирана и отчитаща натоварването на хората и извън уики-проекта, е много по-справедлива от англоезичната и малко по-конкретна от нашата стара, която смятам, че трябва да се върне. Мнения като това, че "хората, които отсъстват по 15-20 дни не са бързо и лесно откриваеми, нито пък може да се каже, че редовно следят уикипедия" (Ilikeliljohn) поставят непосилно и необяснимо високо летвата, и е съмнително, че който и да е може да се ангажира за дълъг период от време да изпълнява подобно, хм, изискване. И го казвам преди всичко от чисто човешка гледна точка, а чак после като администратор (ерго заинтересована страна). Спири ··· - - - ··· 10:24, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
И в отговор на казаното на Мико (конфл. ред). Да, нужни са още администратори. Но е добре да се преценяват по достойнства, а не по целесъобразност. Мисля, че и всеки който оттук нататък бъде номиниран за администратор, ще предпочита да знае, че предложението идва по-скоро като признание на личните му качества, а не толкова от нуждата спешно да се пълнят някви дупки или да се гасят някакви пожари.   Спири ··· - - - ··· 10:28, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Напълно съм съгласен. Съвсем не исках да кажа, че примерно подкрепям предлаганото скоро даване на администраторски права на първите N по редакции, водено от някакъв квази утилитаризъм. --Мико 10:31, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор
Целият спор ми се струва едно голямо недоразумение. Както и отчитането на активността на администраторите въобще. Работата е доброволна, всеки влиза и върши нещо когато иска и ако иска. Това е едно много ценно качество на Уикипедия и не би трябвало да се стремим да го променяме. И админите са хора, да им оставим свободата, която имаме ние, редакторите. Същественото е, че винаги има поне един администратор на линия и ако някой има спешна нужда, може да се обърне към него. А ако чак толкова не ни достигат админи, предложете още десетина, не виждам проблем с избирането им. Но за мен това е излишно натоварване на нови хора, от което просто няма нужда. А пък избирането на първите от някакъв списък е сериозно недомислие, не всички биха имали качествата да поемат някои специфични отговорности. --Молли 10:41, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор

Аз лично не разбирам нуждата от повече администратори в българската Уикипедия. Администраторите не са нищо повече от потребители, които могат да трият и блокират. Триенето винаги може да изчака ден два, да се появи някой, а блокирането не се налага често според мен. Проблемът е, че се очаква от администраторите да решат проблемите при споровете не само да блокират, а това не е тяхна работа. Ако погледнете реално, ще видите, че тези, които искат да има постоянно администратор на линия е точно за това, да се блокира някой, защото някой друг не е доволен от редакциите му. В общи линии, да станеш администратор е чудесен начин да се откажеш от Уикипедия (личен опит  )--ikonact 13:40, 20 февруари 2012 (UTC)Отговор

А не ти ли се струва, че ограниченият брой администратори не дава достатъчно шанс да се разгърне политиката спрямо новите редактори, които на практика са основата за бъдещото развитие на Уикипедия ? --Stanqo 23:06, 26 февруари 2012 (UTC)Отговор
Искаш да кажеш, че според теб, за да се "разгърне политиката спрямо новите редактори", има нужда от повече блокирания, изтривания на страници и отмяна на редакции?! --Спас Колев 14:02, 29 февруари 2012 (UTC)Отговор
Повечето администратори дават по-голяма представителност на цялата редакторска колегия в Уикипедия. Статистиката отчита пряка зависимост между броят на администраторите и активността в разноезичните Уикипедии. --Stanqo (беседа) 04:29, 6 юни 2012 (UTC)Отговор
Stanqo, този въпрос е обсъждан и гласуван, стига си спамил! Ако имаш да предлагаш конкретно някого за администратор, знаеш къде и как. --Uroboros беседа 16:55, 6 юни 2012 (UTC)Отговор

Дарси редактиране

За сведение: прочетох en:WP:DWG и поисках сваляне на администраторските права на Дарси: meta:Steward requests/Permissions#Darsie@bgwiki. --Спас Колев (беседа) 20:12, 4 юни 2012 (UTC)Отговор

OTRS редактиране

Hi. I don't speak Bulgarian and you don't seem to have an OTRS queue and I have no idea where to post this, but ticket:2012071110010031 needs attention from someone who speaks both Bulgarian and English. Nard the Bard (беседа) 16:13, 14 юли 2012 (UTC)Отговор

Сваляне на права на администратори редактиране

Преместено от У:Р. --13:58, 15 август 2012 (UTC)

Без да искам да предизвиквам каквито и да е конфликти искам да обърна внимание на общността, че за трети път имаме неуспешно гласуване за сваляне на права на неактивни администратори. Боя се, че тази тенденция на мен лично не ми харесва и ме кара доста да мисля. Отделно при последното гласуване от 8 гласували "против" сваляне на права, петима са администратори. Няма как да не си задам въпроса, защо толкова много администратори са поискали да не бъдат сваляни правата на друг, който е на техния ранг в техническо и отговорно отношение. Задавам си и въпроса защо след като е неактивен. Това че няма правила ми се струва само извинение за гласуване "против". Имаме нужда от админи, а не от списък на неактивни такива. За всеки, който малко помисли е ясно, че Горан няма да се върне, пък и да се върне голяма част от общността не го познава и му няма доверие (в това число най вече аз), а така не става. Администратор се става, когато общността ти гласува доверие. Тази общност, която е гласувала доверие тогава на Горан вече почти я няма или ако я има може сега да прецени (при положение че той се върне), че вече му няма доверие. Но да се гласува против, защото няма правило или защото можело един ден да се върне не е аргумент. Няма да коментирам гласуванията против, които са напук само. Благодаря, който иска може да коментира и всъщност се надявам, защото това е един важен въпрос.--Ilikeliljon (беседа) 16:30, 25 юли 2012 (UTC)Отговор

И намери ли отговор на въпроса защо толкова администратори не искат да се свалят правата на друг? Ако администраторите бяха толкова лоши, нямаше ли по-скоро те самите да искат да има по-малко администратори, още повече да се премахнат от списъка тези, които не познават? Ти кое смяташ за по-удачно: да се свалят правата единствено на Горан, защото не ги е ползвал, или по общо правило да се свалят правата на всички неактивни админи? От думите ти не проличава да правиш разлика между гласуване „на инат“ и принципна позиция. —PetaRZ ¬ 16:44, 25 юли 2012 (UTC)Отговор
Нищо от това, което говориш не го твърдя. Казах какво ми прави впечатление, не съм наричал никого лош. От друга страна не говоря само за Горан, но той е единствения за когото три пъти има гласувания за сваляне за права и нито едно не е довело до положителен резултат (свалянето на правата му е положителен резултат за мен). Не съм много сигурен, че ако се определят правилата нещо ще се промени, но съм готов да участвам в едно такова обсъждане за правилата и ако такова правило за сваляне на права при неактивност се излъчи, то да действа със задна дата.--Ilikeliljon (беседа) 16:52, 25 юли 2012 (UTC)Отговор
О, нэ тука нэ става дума за някое мнозинство, тука става дума за администраторско мнозинсво, защото текущите правила са такива, че при 8-14 пак нэ се приема! А в момента Петър Петров иска да го задълбочи - при плаващото мнозинсво за тези важни теми при 4 гласа против на админи и един том писания трябват 50 за на други редактори за да се приеме. Затова нищо никога нэ се приема с Б и В. Визирам най вече предложението на ЛилДжон за админ, на който съжалявам, че нэ гласувах. Нэ мога и да си обясня това "отоворно" може би мнение на голяма част на админитэ, но нэ е само за сваляне на права, но например и отхвърлената политика за несвободите изключения. Откровенно глупави с извинение мнения има! User:The TV Boy
Аз съм абсолютно за въвеждане на някакво правило - първо най-накрая ще има такова, а и ще избегне двоен стандарт. Например могат да се отнемат правата на администраторите, неактивни от 6 месеца или година, а да се възстановяват по тяхна заявка например. --Toniotonito (беседа) 18:15, 26 юли 2012 (UTC)Отговор
Аз също мисля, че е добре да има гласувано правило. Една година за мен е разумен срок. --Молли (беседа) 19:58, 26 юли 2012 (UTC)Отговор
+1, дори дойдох на тази страница с намерението да го предложа. Последното гласуване, включително коментарите към част от гласовете „против“, показва, че много хора виждат нужда от подобна процедура. А и е излишно да се създава напрежение по въпрос, който няма никакви практически последствия. --Спас Колев (беседа) 12:52, 27 юли 2012 (UTC)Отговор
  За С две ръце подкрепям. В испанската и италианската това го има, защо и тук да не го въведем? По същата логика на починалите админи се свалят и би трябвало и на отдавна напусналите. Още повече, че Горан е заявил на личната, че не е активен. Може би в бъдеще трябва да се обсъди възможността свалянето да става локално от тук, вместо постоянно да се пише до стюардите в Мета, мисля че rollbacker се казваше тази група която трябва да въведем, поправете ме ако грешафонс Морхаузен 13:02, 27 юли 2012 (UTC)Отговор
Да и в английската имаше такова решение. Аргументацията е преобладаващо за такова правило. Аз вярвам, че такова правило ще се отрази положително върху прегледността и отчетността. --dimi_z (беседа) 16:38, 27 юли 2012 (UTC)Отговор
Тогава някой да инициира гласуване по темата. Бих го направила, но не зная как става. --Молли (беседа) 08:47, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Не е лошо обаче да се уточнят подробностите преди да се инициира гласуване, защото лоша формулировка може да затрудни гласуването. Аз също смятам, че подобно правило ще е по-скоро полезно, но смятам, че една година е малко. Нито общността, нито политиката, нито практиките се променят толкова за една година, че завръщането на администратор след една година да е проблематично.--Алиса Селезньова (беседа) 09:04, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Функциита на администраторите (както аз ги разбирам) са да изпълняват решения от обсъждания и гласувания, за които са нужни администраторски права, да трият ненужни страници (стари микромъничете, глупости, нарушения на АП) и да спират злоумите в зародиш, за да е по лесно въстановяването на страниците в предишния им вид. За първите две неща е достатъчен един администратор, който минава веднъж в седмицата, а за последното – колкото повече, толкова по-добре, за да не остават последните промени дълго без надзор. Като цяло продължителната неактивност на някой администратор (или редактор) не е болка за умиране. Участието в проекта не носи със себе си никакви задължения, а е доброволно. От това, което прочетох тук и на гласуването преди това, единственият проблем е, че се създава илюзията за повече администратори. Нали за това беше променена тази страница. Тя може да се актуализира и ден за ден, ако на някой му се занимава. Колкото до Горан, кому точно пречи като си седи в списъка на неактивните. Ако се върне – върне, ако ли не – какво толкова. Аз поне не виждам причина да се създава излишна работа на някой, защото друг не се е вяснал една година или друг период от време. Поздрави, Методи Колев 09:39, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Доброволно поетият ангажимент си е задължение и човек, който държи на себе си, се старае да го спазва. Конкретно Горан не пречи на никого. Но е дразнещо списъкът на администраторите да е доста по-дълъг от списъка на тези, които вършат работа. Един администратор, който е отсъствал продължително време, не би имал уважението и доверието на днешните редактори, които просто не го познават. Дори да е най-прекрасната личност, ще трябва да ги спечели отново, а това изисква време. Независимо от това какви са функциите на администраторите, това са хора, спечелили уважението на общността, което е изразено в процеса на гласуване. Освен това, нищо не пречи, ако един завърнал се след продължително отсъствие бивш администратор, да бъде предложен и гласуван отново за такъв. --Молли (беседа) 09:57, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Подкрепям Молли. Може би трябва да гласуваме предложение администратор, който в продължение на два месеца няма една редакция автоматично да се изключва от групата на администраторите. Когато стане активен да подава отново молба както направи два пъти Спири. Същото да важи и за бюрократите. --Stanqo (беседа) 10:33, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Общността, правилата и практиките не се променят толкова за година, камо ли за два месеца. Отделно не смятам, че това дали списъкът дразни някой е реален аргумент. Администраторски права не се дават като награда за брой написани статии или защото някой е прекрасна личност, а за по-лесна борба с вандализмите. Иначе съм съгласна, че на администраторите е гласувано доверие, но то и сега винаги може да бъде свалено - на Горан явно още достатъчно хора му имат доверие като администратор. Според мен правило за давност ще има смисъл, а няма да е само разхищаване на ресурси, ако се обмисли срок, който реално да отговаря на случай, в който неактивен администратор би загубил реална преценка за общността, а и общността за него.--Алиса Селезньова (беседа) 10:48, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Мисълта ми е, че промените в общността не са от значение за изпълняване на функциите на администраторите. Няма особена креативност в задачите на администраторите. Ако някой администратор вреди, процедура за сваляне на права съществува. Колкото до продължителната неактивност, вероятно някои по-съществени промени в правилата биха се отразили (критерии за значимост и пр.), но това, че някой не познава хората, които са по-активни в последно време, аз поне не виждам как би се отразило на преценката му при триене на нечии упражнения, блокиране на вандал или защита на страница. Ако все пак има такъв проблем, имаме повече от 1 администратор и всичко е поправимо  . --Методи Колев 11:07, 28 юли 2012 (UTC)Отговор

Явно не дразни само мен, след като тази тема съществува и по нея се разисква. Когато повече хора се дразнят от едно и също нещо, то се превръща в аргумент. Съгласна съм, че "администраторски права не се дават като награда за брой написани статии или защото някой е прекрасна личност". Те се получават като израз на доверие и уважение и именно затова държа на необходимостта да се вземе решение за давност. Съгласна съм, че периодът на тази давност трябва да бъде дискутиран. --Молли (беседа) 13:21, 28 юли 2012 (UTC)Отговор

С всичко съм съгласен, просто трябва да се обсъди в детайл какъв срок на давност да се избере и също кой ще е отговорен да го след и дали не може да се направи автоматично в системата. Колкото за срока - два месеца ми се струват страшно кратко. Еми едно пътешествие и малко стрес в работата и са минали. Според мен 12 месеца са най-приемливи но бих гласувал "за" и при предложение от 5-6 месеца неактивност. Всичко под това според мен създава повече ненуждна работа и стрес за всички. --dimi_z (беседа) 20:32, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Както казах, според мен година е страшно кратко. Не виждам аргументи защо един администратор, отсъствал една година, да не може да се завърне към нормалните си администраторски дейности - с какво би навредило това? Между другото аз лично съм на кантар - смятам, че Методи донякъде е прав в заключенията си и искам да разбера какви са обективните аргументи в другата позиция.--Алиса Селезньова (беседа) 20:40, 28 юли 2012 (UTC)Отговор
Точно това е идеята, че като му се махнат правата след една (или половин) година неактивност, човекът изпада от списъка с администраторите и дава реална оценка на броя им. Спокойно може да му се върнат правата след това, със или без гласуване също трябва да се обсъди. --Toniotonito (беседа) 22:09, 28 юли 2012 (UTC)Отговор

Моите скромни две стотинки по темата: Опитвам се да си представя как заявявам на някой от своите приятели, че — понеже не сме се виждали вече толкова години — давността на доверието и уважението ми към нея или него е изтекла. И веднага се запитвам: ако е достатъчно просто да мине известно време, за да престана да се доверявам, как тогава въобще съм дал доверието си на този човек? Защото, ако съм дал някому доверието си, тя или той действително са го заслужили, и единственият начин да го загубят, е като го предадат, и то не веднъж. В същото време разбирам прагматичните аргументи. Проблемът за мен е, че твърде многото прагматизъм рано или късно се изражда в бездушен цинизъм: нещо, с което никак не мога да съвместя идеалите на Уикипедия. Ако тръгнем по този път, рано или късно ще започнем да блокираме и редактори, защото не са редактирали достатъчно активно. Знаете с какво е постлан пътят към Ада. — Лъчезар • Б/П 19:17, 29 юли 2012 (UTC)Отговор

Лъчо, Лъчо ще дам пак пример с Горан. Горан не ми е приятел първо и второто, което е не го познавам и му нямам доверие. Аз лично говоря за хора, които не съм ги виждал никога, а и по-голямата част от общността също. Така че в този случай нямаш право за тези неща. За останалите случаи може и да имаш. За блокирането на редактори аз не мисля, че ще се получи, защото такива правила няма за редактори, а както е видно за админите в много уикипедии си има правила и никой там не е почнал да блокира редактори за неактивност. --Ilikeliljon (беседа) 19:51, 29 юли 2012 (UTC)Отговор
За кой ли път...показваш неразбиране на принципите на Уикипедия. У:ДОБРО. —PetaRZ ¬ 21:21, 29 юли 2012 (UTC)Отговор
Примерът, който даваш със себе си, важи за всеки нов потребител. Излиза, че въобще не трябва да избираме администратори, защото всеки новодошъл в Уикипедия ще може да иска да се свалят правата на администраторите, избрани без неговия глас, понеже не ги познавал. Според мен е редно да уважаваме решенията, които са взели нашите по-стари колеги, стига да нямаме конкретни основания за недоволство. Имаме ли поне една злоупотреба от страна на такъв администратор? Имаме ли поне една сметка, която е била използвана неправомерно? И дори да имаше, нима нямаме процедура, с която се свалят правата на администратор? Нека не превръщаме Уикипедия в бюрокрация. Помислете, най-малкото, върху това колко лесно се заобикаля едно подобно правило: достатъчно е всеки такъв администратор да прави примерно по една редакция в годината, и ще избегне свалянето на правата. Бихме могли, разбира се, да приложим още по-сложни изчисления на активността... и точно така още повече ще попаднем в капана на бюрокрацията. Много по-разумно е да се решава всеки казус индивидуално, и то по съществуващата процедура, а не на базата на някакви абстрактни изчисления. — Лъчезар • Б/П 21:48, 29 юли 2012 (UTC)Отговор
Ама Петре ти защо така лично го обръщаш бе, приятелю, не може така. За кой ли път се заяждаш..., при това без никаква логика. Изобщо нямам идея защо ми сочиш страницата, но от друга страна бих казал ти да си я прочетеш добре предвид някои твои действия в беседата на Блаватска, където громиш ли, громиш невидими врагове и идеологии, но стига толкова, че не мисля да си губя времето да си говоря с теб след като нямаш какво толкова по същество да кажеш. Лъчо наречи ме глупак, ама аз лично нямам абсолютно никаква идея за каква бюрокрация говориш. Това, което виждам обаче е впечатляващ списък от администратори и не толкова впечатляваща активност.--Ilikeliljon (беседа) 21:54, 29 юли 2012 (UTC)Отговор
Ако това ще се превърне в поредната караница между нас, аз се отказвам от всякакви претенции за гласуване. А и дали ще има някаква давност или не, всъщност няма да промени съществено нищо. --Молли (беседа) 22:23, 29 юли 2012 (UTC)Отговор
Само да ви обърна вниманието на гласуването, с което Горан е избран за админ Уикипедия:Предложения за администратори/Горан - 4 гласа от 2004г., ОК че тогава са били "тъмните години" - едва е прохождал проекта, но оттогава той е използвал правата си само веднъж, и то за да изтрие пренасочка, която той е създал по грешка. Очевидно той е нямал желанието, пък и сериозното намерение да става админ, просто е бил избран защото е нямало никакви други потребители. Други в черния списък: Daggerstab, Ема - без никакви признаци от 1 година, Хари има по 1 редакция през 2 месеца, SilentShout и Webkid се събуждат през 2 месеца за продължително редактиране, а Борислав е със "особени" права в проекта, така че не се брои. --Предният неподписан коментар е направен от The TV Boy (беседа • приноси) 05:55, 30 юли 2012‎ (UTC).Отговор
Идеята ми е ако админът не е активен изобщо през 1 година да му се свалят правата и ако се върне, по негова заявка или след запитване на беседата да му се върнат. Мисля, че така е честно спрямо всички към общността.--фонс Морхаузен 05:55, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
По-скоро бих подкрепила някакъв разумен срок, но една година не е такъв. Така и не видях отговор на горния си въпрос. Не виждам аргументи защо един администратор, отсъствал една година, да не може да се завърне към нормалните си администраторски дейности - с какво би навредило това? За една година нищо съществено не се променя.--Алиса Селезньова (беседа) 08:36, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
Доколкото аз ги разбирам, аргументите не са свързани с потенциални злоупотреби с права, а с естетическото оформление на Специални:Потребители/sysop. За мен въпросът е безсмислен (за да стигнеш изобщо дотам, вероятно вече си наясно и за какво става дума в списъка), но явно доста хора му отдават значение. --Спас Колев (беседа) 11:10, 30 юли 2012 (UTC)Отговор

Ето примерен текст на правилото:

Администраторските права на даден администратор могат да бъдат временно отнети, когато той не е направил нито една редакция в Уикипедия на български в продължение на повече от 1 година. Той може да възстанови правата си, като подаде заявка за това на Уикипедия:Заявки към бюрократите.

Спас Колев (беседа) 11:10, 30 юли 2012 (UTC)Отговор

Ако това ще спомогне да има мир и разбирателство и да се върши работа, подкрепям напълно. — Лъчезар • Б/П 11:41, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
Все още смятам, че една година е малко и нищо не се променя за толкова време, че да наруши естетиката в Специални:Потребители/sysop, т.е. по-скоро не бих подкрепила този срок. Единствено ще се бюрократизира допълнително една не особено наложителна практика и ще се създаде излишно допълнителна работа - все някой трябва да ги сваля и връща тези права.--Алиса Селезньова (беседа) 12:00, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
То пък ще е една сериозна работа да се свалят и връщат тези права на максимум 24-мата администратори…
Шегата настрана, мисля, че консенсус означава всеки да поотстъпи от исканията си и например администраторските права да се замразяват след две години (не една, но не и да не се замразяват въобще). --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:08, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
Окей, бих се съгласил на две години. Това би махнало хората от т.нар. "тъмни години", които нямат редакции. Все пак трябва да се разбереме за някакъв срок, нали Уикипедия се надяваме да я има още дълги години и да ни надживее - трябва да има политика за чистенето на неактивни сметки. Ако някой му се остава админ, мисля че една редакция за 24 месеца не е прекалено високо изискване. --dimi_z (беседа) 14:34, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
Аз си мисля, че наистина 1 година е кратък срок, но 2 години вече е една разумна граница и също подкрепям такъв срок.--Ilikeliljon (беседа) 17:21, 30 юли 2012 (UTC)Отговор
Предлагам да се гласуват няколко варианта за интервала от неактивно време и резултата с най-много гласове да се постави в правилото формулирано от Спас. --Stanqo (беседа) 11:50, 31 юли 2012 (UTC)Отговор
Аз съм си направил сметката, че за свалянето трябва заявка в мета:, а до възстановяване няма да се стигне.  
Дотук има ли някой, който да не харесва срока от 2 години? --Спас Колев (беседа) 11:46, 1 август 2012 (UTC)Отговор
Колективна и тотална оставка би свършила чудесна работа.--Luxferuer (беседа) 19:25, 3 август 2012 (UTC)Отговор
Ами да се разплатите тогава и да си ходим. --Izvora (беседа) 19:31, 3 август 2012 (UTC)Отговор
На мен нещо ми се губи логиката - ако проблемът е загубеното доверие на общността, как това би се поправило при положение, че ще се връщат права само със заявка. Ако би се наложило прегласуване или поне някакви гласове за (както при даване на флаг за бот), според мен 2 години са малък период, тъй като общността не се обновява на такъв кратък период, а и това поставя изискване към администраторите да са активни, което не ми се вижда много в духа на У. По мои наблюдения администратори са се връщали към нормални дейности в У след по-голямо отсъствие (ако не се бъркам). Аз продължавам да съм на кантар, защото не виждам реални контрааргументи на написаното горе от Методи.--Алиса Селезньова (беседа) 07:49, 4 август 2012 (UTC)Отговор
  Подкрепям да е 2 години пак може при нулева активност. А имали ли вариант свалянията да станат от тук чрез някаква друга потребителска група? The TV Boy 14:36, 6 август 2012 (UTC)Отговор

Важни промени в правата на администраторите редактиране

Преместено от У:Р. --11:00, 16 август 2018 (UTC)


В идните седмици ще има важна промяна в правата на администраторите: те вече няма да имат право да редактират JS и CSS страниците. На практика, това означава, че вече няма да имаме възможност да поддържаме:

  • лентата с допълнителни бутони (вж, код и т.н.);
  • падащите менюта с елементи от статията, тематични и работни шаблони;
  • Съветника (Advisor);
  • Категорийния майстор;
  • бързото патрулиране;
  • Бързолик;
  • бързи връзки;
  • всички останали джаджи (и може би други наши допълнения, които пропускам);
  • фоновете в шаблоните за личности (в някакъв момент това ще е достъпно за всички редактори чрез TemplateStyles, но те още не са реализирани, а и се отнасят само до CSS).

Причината за тази промяна е, че JS (CSS донякъде също) представлява значителна потенциална опасност за потребителите. JS (JavaScript) е програмен код, който се изпълнява на нашите браузъри. Редактирането на този код без нужните познания или пък небрежно може да наруши работата на сайта и дори да доведе до забиване на браузърите ни. Още по-сериозна е опасността недобросъвестен администратор да използва JS за злонамерени действия. Чрез JS може да бъдат деанонимизирани потребители, на компютрите им да се инсталира зловреден код, да се имперсонират други потребители и прочие. Вече има един подобен случай, в който администратор (не в нашите проекти) е използвал правата си, за да инсталира код, чрез който компютрите на потребителите тайно да „копаят“ криптовалути за негова изгода.

Рискът не е само от немарливи и недобросъвестни администратори. Рискът е също, че сметките на добросъвестни администратори може да бъдат хакнати.

Право да редактират JS и CSS страниците вече ще има само нова, специална група потребители, включването в която ще се извършва отново от бюрократите. Нужно е да решим каква процедура ще използваме за даване на тези права, като имаме пълна свобода. Ето няколко примерни варианта, които по никакъв начин не изчерпват възможните:

  • всеки настоящ и избран в бъдеще администратор директно получава и членство в новата група, т.е. запазваме сегашното положение, при което всеки администратор има право да редактира JS/CSS;
  • членството в новата група се дава на избрани за администратори при поискване (евентуално може да се изисква минимален натрупан администраторски стаж);
  • членството се дава при поискване, но при задължително изчакване за определен период за евентуални възражения (подобно на У:ПЧГА);
  • членството се дава след проведено допълнително гласуване: по правилата за избор на администратори или по нови правила.

Моля пишете какво мислите по въпроса. Засега не е ясно колко скоро ще бъдат направени промените, но се говори за едва двуседмично предварително уведомление, така че е желателно да имаме готова процедура възможно най-скоро.

— Luchesar • Б/П 20:56, 10 юли 2018 (UTC)Отговор

Аз съм за запазване на текущото положение. Това нововъведение има смисъл за по-големите езикови версии на Уикипедия. Тук 4-5 човека само пипаме по този код и няма смисъл да се усложняват нещата с процедури и гласувания. Ако някой злоупотреби или чупи прекалено много неща (в което много дълбоко се съмнявам) се решава как да се постъпи с дискусия и ако е необходимо с гласуване. Достатъчно добре се разбираме с думи. Интересно ми е дали с това право няма да можем да позволим и на не-администратори да редактират тези файлове? По този начин е възможно утвърдени редактори, които не са администратори, но са добри в CSS/JS да получат това право след като го заявят (след определен срок/процедура, ако има консенсус по въпроса). Ако имаме тази информация и има консенсус по въпроса можем да разпишем как ще се процедира. --Стан (беседа) 22:17, 10 юли 2018 (UTC)Отговор
Съгласен съм напълно със Стан - на администраторите се дава автоматично и на пожелалите също с гласуване. --Мико (беседа) 06:19, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Да проявяваме недоверие към администраторите, на които всъщност сме го гласували, е най-малкото нелогично. А и не всеки може да редактира JS и CSS страниците. Аз например не мога. Затова съм за първото предложение - всеки настоящ и избран в бъдеще администратор директно получава и членство в новата група, ако е задължително създаването на такава група. --Молли (беседа) 07:04, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Пропуснах нещо важно: рискът не се заключава само в немарливи и недобросъвестни администратори. Немалък е рискът от хакване на администраторски сметки. Например аз получавам редовно съобщения, че са правени опити да бъде проникнато в моята сметка. Явно има хора - които може въобще и да не са редактори - активно пробващи да влязат в чужди сметки. В тоя смисъл бих предложил правата все пак да се дават само при поискване, а получилите ги да се грижат добре за опазването на сметки си. Някой път може да си направим семинар (или уебинар) на тема двуфакторна аутентикация, която значително подобрява защитата на сметките.
— Luchesar • Б/П 07:29, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Предвид че всеки потребител може да си изпробва CSS или JS промени или добавки в личното си пространство, а после да го съобщи и някой с права да го провери и въведе, вероятно няма нужда всички да могат да редактират интерфейса. Може права да се дадат на тези, които вече успешно са подобрявали общите CSS и JS, примерно в последната година. --Петко 08:33, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
На мен от самото начало ми се струваше, че са смесени две роли: една по санкциониране на съдържанието и разрушително поведение, друга – чисто техническа по поправки на js и css кода, както и в MediaWiki: ИП по поправки на превода на интерфейса. Приветствам новата промяна, макар и да не е толкова релевантна за bgwiki, както отбеляза Стан по-горе. И още нещо: това значи ли, че злонамерени промени в ИП Модул: не могат да доведат до XSS атаки, де-анонимизиране или друго освен DoS? --Поздрави, Петър Петров 09:13, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Струва ми се, че рискът с ИП Модул е доста по-нисък. Първо, за разлика от JS кода, който се изпълнява от браузърите на компютрите на потребителите, Lua кодът се изпълнява на сървърите на ФУ. Второ, докато JS кодът от Common.js, джаджите и други подобни страници се зарежда директно, без какъвто и да е sanitization, Lua кодът, обратно, се изпълнява в силно ограничена система: Scribunto се изпълнява в sandbox, от който са премахнати всички „опасни“ функции, а потребителският код се изпълнява в отделен sandbox, вътре в предишния. Най-сетне, изходът на кода, който се връща при #invoke, също се обработва: минава през tostring() и от него се премахват всякакви потенциално опасни неща. Разбира се, това не пречи понякога да стават грешки. Идеята на TemplateStyles всъщност е подобна: да се даде възможност на обикновените редактори да добавят CSS, като се гарантира, че няма да бъде позволено добавянето на опасен код.
— Luchesar • Б/П 14:42, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Може би наистина е по-добре администраторите изрично да изискат това право, за да им бъде дадено. Така ще предпазим повече неща при хакване на профил на администратор. Накратко: за придобиване на правото за редактиране на глобални JavaScript и CSS файлове се изисква заявка до бюрократите. Една заявка няма да ни натовари. Добре ще е на страницата описваща процедурата да обясним и за двукомпонентното удостоверяване. --Стан (беседа) 10:18, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Заявка в смисъл без обсъждане ли? Според мен добре е да се посочи конкретна нужда от редактиране. А отделно да си изработим практика редактирането да се случва след обсъждане. --Поздрави, Петър Петров 12:30, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
За пореден път се подсещам да пусна наш си Фабрикатор. Ако сме големи ентусиасти, можем дори въобще да не редактираме ръчно JS-а, а да го актуализираме примерно през Jenkins, а пък до Дженкинса нещата да отиват след като са минали през code review във Фабрикатора. Това почти сигурно смятам да го направя когато най-сетне ми остане време за PSS 9 v2, така че не пречи да го ползваме и за други неща.
— Luchesar • Б/П 14:46, 11 юли 2018 (UTC)Отговор
Според мен е добре настоящите администратори да могат да получат правото при изявено желание, а ако не изявят желание явно не им трябва и рискът от разваляне на лейаута от хакната администраторска сметка ще е намален. За бюрократите това няма да е никакъв проблем, защото има общо 26 администратори, сиреч е пет минути кликане за даване на права. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:02, 20 юли 2018 (UTC)Отговор
Рискът е далеч по-голям от „разваляне на лейаута“. Случаят с използване на компютрите на потребители за копаене на криптовалута е направо безобиден в сравнение с потенциалните възможности за злоупотреба. В комбинация с налични на потребителските компютри уязвимости – каквито почти винаги може да се намерят, ако не веднага, то в определен момент от време – може на практика да се получи пълен достъп до тези компютри.
— Luchesar • Б/П 11:54, 24 юли 2018 (UTC)Отговор
Давам си сметка, че това трябва да бъде изяснено. Ако даването на права ще става просто при поискване, отговорност на бюрократите ще бъде да се уверят, че сметката не е компрометирана. Виждал съм механично даване на други права, защото „процедурата е такава“, макар кандидатът да е очевидно неподходящ. Тук говорим за несравнимо по-големи рискове и съответна отговорност. Ако например някой администратор, който никога не е проявявал интерес към JS и въобще не е редактирал от месеци, изведнъж поиска подобни права, това трябва да бъде огромна червена лампа, която да подтикне бюрократите да поискат допълнителна информация: за какво са нужни правата, кое е мотивирало изведнъж кандидата - и въобще в един разговор да преценят дали зад сметката действително стои този, който някога е бил гласуван за администратор. Пак е възможно да бъдат заблудени, но поне ще са положили „грижата на добър стопанин“.
— Luchesar • Б/П 12:26, 24 юли 2018 (UTC)Отговор
Според мен не бива да се дават права „при поискване“, а при поискване с конкретна нужда и за конкретен период. Интерфейсът не се променя чак толкова често. Доколкото разбрах бюрократите ще си запазят тези права, нали? Значи още повече намаляват случаите, когато непременно някой конкретен човек (администратор или не) ще трябва да пипа. Отделно, първо да бъдат обсъдени и одобрени конкретните промени и тогава да бъдат нанасяни. --Поздрави, Петър Петров 15:25, 24 юли 2018 (UTC)Отговор
Право да редактират JS/CSS ще имат само членовете на групата interfaceadmin. Бюрократите ще имат право да включват редактори в тази група, но, също като администраторите, няма да могат да редактират JS/CSS (естествено, технически нищо не им пречи сами да се включат в групата, без да питат когото и да е).
— Luchesar • Б/П 08:37, 25 юли 2018 (UTC)Отговор

Следващи стъпки редактиране

  • Новата група ще се нарича interfaceadmin. Трябва да измислим име на български: може би „администратор на интерфейса“ или „интерфейс-администратор“? Желателно е да е кратко.
  • На 30 юли тази нова група ще бъде създадена, а на бюрократите ще бъде дадено съответното право да включват и изключват потребители.
  • На 27 август правото на администраторите да редактират JS/CSS ще бъде отнето.

Струва ми се, че също се оформи консенсус около „членството в новата група се дава на избрани за администратори при поискване“? Ако е така, в идните дни ще допълня страницата У:АДМ със съответната информация.
— Luchesar • Б/П 11:30, 24 юли 2018 (UTC)Отговор

Относно името, вариант е и „интерфейсен администратор“. --Стан (беседа) 11:42, 24 юли 2018 (UTC)Отговор
  — Luchesar • Б/П 11:55, 24 юли 2018 (UTC)Отговор
Според мен е по-добре да се дават права при поискване с конкретна цел и за конкретен период. Отделно промените първо да бъдат прегледани и одобрени от поне още един човек и тогава да бъдат нанасяни. --Поздрави, Петър Петров 15:25, 24 юли 2018 (UTC)Отговор

Горното също се отнася за останалите проекти, където имаме бюрократи (Уикиречник, Уикицитат). В тая връзка, Боби, Спири, моля ви, гледайте да не си загубите правата. Там, където нямаме бюрократи (Уикиизточник, Уикикниги), очевидно ще трябва да продължим с периодичните гласувания – сега също и за новата група: главно в Уикиизточник, където имаме по-голяма активност и нужда.
— Luchesar • Б/П 11:40, 24 юли 2018 (UTC)Отговор

Новата група вече е създадена, а бюрократите би трябвало да имат правото да включват потребители в нея.  Borislav, Nk: когато имате време, бихте ли проверили, моля ви? Въведох и преводите в trasnlatewiki по варианта на
Стан – „интерфейсен администратор“. Между другото, позволих си да въведа и „интерфейсна администраторка“ за администратори, указали женски пол в настройките си – евентуално очаквам мнения. :)
— Luchesar • Б/П 13:51, 30 юли 2018 (UTC)Отговор

Да, функцията е активна. Бюрократите не се включват по подразбиране в групата. Също локалните бюрократи не могат да изваждат от нея. Това е добре да се има предвид при обсъждане на правилата по-горе. --Спас Колев (беседа) 18:03, 30 юли 2018 (UTC)Отговор
 Nk: Благодаря ти! А можеш ли да даваш правото за определен срок, освен безсрочно - това беше едно от нововъведенията при даване на права преди време?
— Luchesar • Б/П 21:04, 30 юли 2018 (UTC)Отговор
Членството в новата група е без срок. В момента срок може да се указва само за следните групи:
  • изключение от блокирането по IP адрес
  • автопатрульор
  • патрульор
Борислав 05:43, 31 юли 2018 (UTC)Отговор
Мерси, Боби! Това наистина изглежда важно. Писах в Bureaucrat revoke techadmin и най-вече Temporary membership.
— Luchesar • Б/П 07:57, 31 юли 2018 (UTC)Отговор
Извини ме, объркал съм се. При всички членства е възможно да се посочи ограничителен срок. Заблудил съм се, защото съответните полета се показват едва след избирането/чекването на полетата. — Борислав 10:49, 31 юли 2018 (UTC)Отговор
Даа, това е подвеждащо—и аз не го бях забелязал. Супер! Струва ми се, че явно се ориентираме към варианта с временно даване на права за конкретни неща—ако наистина не направим code review система, при която специален (и добре защитен) бот не внася промените, след като получат нужното одобрение.
— Luchesar • Б/П 11:27, 31 юли 2018 (UTC)Отговор
Това би бил идеалния вариант. :-) — Борислав 11:58, 31 юли 2018 (UTC)Отговор

Слагам тук превода на официалното съобщение от тези дни (уточненията в квадратни скоби са мои):

За да подобрим сигурността на нашите читатели и редактори, променихме правата, отнасящи се до JS/CSS страниците (това са страници като МедияУики:Common.js и МедияУики:Vector.css, които съдържат програмен код, изпълняван на браузърите на посетителите на сайта). Създадена беше нова група, „интерфейсни администратори“. След четири седмици, само членовете на тази група ще имат правото да редактират JS/CSS страници, които не са техни собствени (това ще рече всяка страница, завършваща с .js или .css, която е в ИП МедияУики, или е подстраница на потребителската страница на друг потребител).

Можете да прочетете повече за мотивите за това решение тук.

Моля добавете потребителите, които имат нужда да редактират JS/CSS страници, към новата група (това може да бъде извършено по същия начин, както биват добавяни нови администратори – от стюарди или от местните бюрократи). Това е опасно право: злонамерен потребител или хакер, завладял сметката на небрежен интерфейсен администратор, може да злоупотреби с нея по много по-лоши начини, отколкото би могъл с обикновените администраторски права. Моля давайте тези права само на потребители, които имат нужда от тях, на които общността има доверие, които спазват основни добри практики, свързани с паролите и сигурността като цяло (използват [криптографски] силни пароли, не използват повторно пароли [(стари или от други сайтове)], използват по възможност двуфакторна аутентикация, не инсталират програми със съмнителен произход на своя компютър, използват антивирусен софтуер, когато това е стандартна практика в съответната среда).

— Luchesar • Б/П 11:26, 2 август 2018 (UTC)Отговор

Финализиране редактиране

Борислав, Петър Петров, Спас Колев, в понеделник изтича крайния срок. Ако все още имаме интерес от Фабрикатор за code review, искам да прехвърля там Common.js и останалите страници с историята в съответни Git репота, както вече направих за проба със Spam-blacklist. Не съм решил обаче дали да бъдат файлове в общо репо или отделни репота. Прехвърлянето ще е малко по-лесно, а историята може би донякъде по-прегледна, ако са отделни репота. Общо репо обаче ще прави свързаните промени много по-лесни - например прехвърляне на код от Common.js в джаджа или свързани JS и CSS промени. Пишете, моля ви, какво мислите. След това ще е добре да направим и автоматично къмитване на одобрени промени, включително и диплойването им тук - на първо време може би просто от периодично вървящ скрипт през нова бот сметка, на която да се дадат нужните права.
— Luchesar • Б/П 16:22, 24 август 2018 (UTC)Отговор

Аз, признавам, не съм отделил все още достатъчно време за това. Но мога да споделя от опит какво ми се струва най-удачно: всичкия js + css в едно repo, spam blacklist – в отделно. Ако сложим и blacklist-а за потребителски имена и заглавия на статии – също в отделно (трето). Така ги разделяме по функционалност – UI, spam, username+title policy. Джаджите – в първото, UI. И според мен засега нищо да не отива наникъде автоматично; да се цъкне копчето за транспорт на промените когато е нужно. Поне в началото да е така, като го направим 20 пъти и е безмислено упражнение можем да го пуснем автоманично. Мисълта ми е да не се намаже нещо при евентуална грешка при началните настройки на цялата система и процес. Всичко това е мое мнение, чувствай се свободен да го направиш както прецениш, поради простата причина, че ти всъщност вършиш работата. --Поздрави, Петър Петров 20:31, 26 август 2018 (UTC)Отговор
Благодаря ти много! Всичко това звучи съвсем разумно и в голяма степен описва собствените ми размисли. Ще продължа едно по едно да ги правя нещата.
— Luchesar • Б/П 20:43, 26 август 2018 (UTC)Отговор
Аз ти благодаря, че вършиш цялата работа. --Поздрави, Петър Петров 09:44, 27 август 2018 (UTC)Отговор

Репотата са готови. Моля прегледайте ги дали ви изглеждат смислено и коректно (имаше малко игра с особени знаци в резюметата, преобразуване на потребителски имена, та може и нещо да съм пропуснал).

Един от проблемите бяха подстраниците. Понеже няма как страница да бъде едновременно и директория, там където страница е част от пътя, добавих след името ѝ „.d“, например Common.js.d/Edit tools data.d/Без източници. Очевидно, че когато се настройва синхронизацията, това ще трябва да бъде обратно преобразувано. Иначе, едва ли особено ще ви изненада, но има удобства като например лесно се вижда кой ред в Common.js от кого и кога е бил добавен.

За момента е това. Може би трябва да обсъдим процедурата за code review – независимо дали ще го правим във Фабрикатор или на беседите тук – колко човека трябва да одобрят промяна, срокове, спешни промени и т.н.
— Luchesar • Б/П 21:01, 27 август 2018 (UTC)Отговор

Между другото, когато се регистрирате, къмитите ще се закачат към потребителите ви, но ще трябва да пусна ръчно да парсне отново историята.
— Luchesar • Б/П 21:03, 27 август 2018 (UTC)Отговор
В UI репото включих JS и CSS линтърите. Реален ефект това би имало, когато се почне с предложенията за промени през Differential и Arcanist.
— Luchesar • Б/П 22:04, 27 август 2018 (UTC)Отговор
Къмитите в репотата в момента са по реда на импортиране от скрипта, т.е. commit date, макар author date да е настроена да е оригиналната от историята на страниците. Ще ги преработя, така че да са в истински хронологичен ред.
— Luchesar • Б/П 08:56, 28 август 2018 (UTC)Отговор
  Готово — Luchesar • Б/П 12:21, 28 август 2018 (UTC)Отговор
В UI репото са само страници с разширение .js или .css, както и техните подстраници, но сега се сетих, че май е добре там да бъде също МедияУики:Gadgets-definition, както и всичките страници от типа „MediaWiki:GADGET_NAME“, например МедияУики:Gadget-Advisor. Сещате ли се за други липсващи страници? Заради нагласяването на хронологията, първоначалното импортиране на всички тези страници в репото ще е желателно да стане наведнъж.
— Luchesar • Б/П 12:27, 28 август 2018 (UTC)Отговор
Еми всичко свързано, документация, неща в падащите менюта и т.н. Причините за бързо изтриване? Може би. Едва ли ще имаме изчерпателен списък, давай така. Ако по-късно се появи нещо може да преработиш историята наново (force push) или да го внесеш като промени от отделен branch (със старите дати) и merge накрая. --Поздрави, Петър Петров 12:38, 28 август 2018 (UTC)Отговор
Да, точно с force push го правя. Ще се постарая да го автоматизирам още повече - сега последно имаше една-две ръчни стъпки при подреждането на хронологията. Мерси!
— Luchesar • Б/П 12:54, 28 август 2018 (UTC)Отговор

Преработих изцяло кода си за импортиране, като вече е изцяло на Питон и по-елегантен (няма междинни репота, къмитите се подреждат хронологично още в паметта). Това е важен напредък и в работата за автоматично двупосочно синхронизиране между репото и Уикипедия. Добавих пропуснатите файлове в репотата, като също направих и репо за ИП Модул. В момента все още се импортират, но скоро трябва да са готови. Както обикновено, ще се радвам на коментари.

Междувременно, до края на седмицата ще гледам да довърша синхронизацията и да направя първи тестове.
— Luchesar • Б/П 22:59, 28 август 2018 (UTC)Отговор

Има проблем с имената на кирилица в diff-овете, но ще го оправям по-нататък.
— Luchesar • Б/П 23:16, 28 август 2018 (UTC)Отговор
  Готово — Luchesar • Б/П 07:52, 29 август 2018 (UTC)Отговор

Написах скрипта за синхронизация, засега само в посока от Уикипедия към Фабрикатор (в обратната посока искам да го тествам по-внимателно). Надявам се (този път наистина) тези дни да успея да довърша всичко, и след като, надявам се, ботът JSS 9 получи нужните права, да започнем да ползваме системата.
— Luchesar • Б/П 17:59, 11 септември 2018 (UTC)Отговор

аВт редактиране

Казва се „аВтентикация”, ако изобщо трябва да се използва тази чуждица. Преводно се свързва с „автентичност”. Както имаме пък „оторизация”, което идва от друг корен, но е почти същото, а и е прието вече като заемка. Може да помислите кое е по-подходящо, но тези аУ-кания са признак за много голяма неграмотност. Имаме, разбира се, и аВтоматизация... :) 85.130.11.75 22:24, 27 март 2021 (UTC)Отговор

Прав(а) сте за автентикацията, макар аз нерядко по навик да продължавам да го пиша често аутентикация. Любопитно ми е, обаче, след като го смятате за чуждица, каква смятате, че е еквивалентната българска дума? Именно дума, не словосъчетание като „удостоверяване на идентичността“. За оторизацията, „която е почти същото“, грешите. Оторизацията е отделна и принципно различна, макар и свързана стъпка в цялостния процес по предоставяне на достъп. В технически план понятията са съвсем ясно дефинирани. Така че нека бъдем малко по-снизходителни един към друг по отношение на „грамотността“. Благодаря Ви, че обръщате внимание на тези неща. Мнения винаги са добре дошли.
— Luchesar • Б/П 12:34, 28 март 2021 (UTC)Отговор
Между другото, не забравяйте, че всеки може да редактира Уикипедия. Някои страници са защитени, но тази не е. Разбира се, правилно постъпвате, като първо повдигате въпроса на беседата.
— Luchesar • Б/П 12:38, 28 март 2021 (UTC)Отговор
Е, айде сега :) остава да тръгна да редактирам и страниците с правилата... Ами праВ съм, да :) и не искам да обиждам, ама някои неща правят силно неграмотно впечатление и не знам как да го нарека, НО не наричам човека, а действието - човекът може иначе да е съвсем грамотен, но да си има някои области, в които да го водят стари грешни навици. Затова винаги се замислям: А как би било/звучало: естествено, интуитивно, според традицията и как са наричали това или подобни понятия преди в специализираната лит.? И честно, не виждам реална причина някой да го пише по инерция с У :) И ето го и решението, както съм го казал - да го напишем аВтентикация, докато не се сетим или открием още по-подходяща дума. Така беше преподавано и в ТУ още през 90-те, когато тези понятия тепърва навлизаха...
И дано бг-Уикито да се излекува скоро от принципа на личните реакции към всичко,тогава може и да се регистрирам и да пиша повече. Засега оставам на старата си пасивно-обзервативна позиция :) 85.130.11.75 15:39, 28 март 2021 (UTC)Отговор
Съгласен съм с Вас. Но мисля, че това за ученето може да се отнася не само за Уикипедия. Работата ми ме е научила да не търся виновни за проблемите, а решения на проблемите. На Ваше място вероятно просто бих написал „колеги, мисля, че е правилно автентикация, а не аутентикация“. Обясненията за неграмотност – поне в случая – с нищо не допринасят към решението, не мислите ли? Човек би могъл, разбира се, да си чеше егото с разсъждения колко неграмотни били другите, но всеки си има своите трески за дялане. Затова и меренето на егота е една от най-големите загуби на време. Виждате ми се доста интелигентен човек, затова съм сигурен, че ме разбирате добре.
— Luchesar • Б/П 08:32, 29 март 2021 (UTC)Отговор

Добавяне на символът на администраторите редактиране

Във всички проекти на Уикимедия символът на администраторите е парцалът за чистене. Според мен трябва да се добави Картинка:Admin mop.PNG с описание. Не виждам защо не. — Явор ( беседа) 17:38, 18 май 2021 (UTC)Отговор

Назад към проектната страница „Администратори“.