Отваря главното меню

Сър Уилям Рамзи (на английски: William Ramsay) е шотландски химик, който открива благородните газове и получава Нобелова награда за химия през 1904 г. като признание за приноса му при откриването на инертните газови елементи във въздуха (заедно с колегата си Джон Уилям Стрът, който получава Нобелова награда за физика същата година за откритието на аргона). След като аргонът е идентифициран, Рамзи започва да изследва други атмосферни газове. Работата му по изолирането на аргона, хелия, неона, криптона и ксенона водят водят до развиването на нова секция в периодичната система.[1]

Уилям Рамзи
William Ramsay

Роден
Починал
23 юли 1916 г. (63 г.)
Научна дейност
Област химия
Образование Глазгоуски университет (1866 – 1869)
Тюбингенски университет (PhD, 1873)
Работил в Глазгоуски университет (1874 – 80)
Бристолски университетски колеж (1880 – 87)
Лондонски университетски колеж (1887 – 1913)
Видни студенти Ярослав Хейровски
Известен с благородни газове
Награди Медал Дейви (1895)
Нобелова награда за химия (1904)
Медал Матеучи (1907)
Медал Елиът Кресън (1913)
Повлиял Ото Хан
Уилям Рамзи в Общомедия

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Рамзи е роден в Глазгоу на 2 октомври 1852 г., син на строителен инженер.[2] Племенник е на геолога сър Андрю Рамзи. Получава образование в Глазгоуската академия, след което става чирак на Робърт Напиър, корабостроител в квартала Гован.[3] Уви, решава да учи химия в Глазгоуския университет и след като е приет през 1866 г., завършва през 1869 г. След това кара практическо обучение с химика Томас Андерсън, а по-късно заминава да учи в Германия в Тюбингенския университет, където защитава докторска дисертация, озаглавена „Проучвания на толуеновите и нитротолуеновите киселини“.[4]

След това се завръща в Гласгоу, за да бъде асистент на Андерсън в университета Стратклайд. Назначен е за професор по химия в Бристолския университетски колеж през 1879 г. и се жени за Маргарет Бучанън през 1881 г. Същата година става директор на колежа и успява да съвместява професия си с активни изследвания както в областта на органичната химия, така и на газовете.

КариераРедактиране

 
Рамзи работи в лабораторията си.

През 1887 г. той наследява Александър Уилям Уилямсън като ръководител на факултета по химия в Лондонския университетски колеж. Именно в този колеж той прави повечето си известни открития. Още в периода 1885 – 1890 г. той публикува няколко значими труда за оксидите на азота, като така разработва нужните умения за последващата му работа.

Вечерта на 19 април 1894 г. Рамзи присъства на лекция, изнасяна от лорд Джон Уилям Стрът. Стрът е забелязал несъответствие между плътността на азота, добит чрез химичен синтез, и азота, изолиран от въздуха чрез премахването на другите компоненти. След кратък разговор той и Рамзи решават да разследват този феномен. През август Рамзи казва на Стрът, че е успял да изолира нова, тежка съставка на въздуха, която няма никаква химическа реактивност. Той наименува този инертен газ „аргон“ – от гръцката дума, значеща „мързелив“.[1] През следващите години, работейки с Морис Траверс, той открива неона, криптона и ксенона. Той успява да изолира и хелия, който към този момент е наблюдаван единствено в спектъра на Слънцето, но не и на Земята. През 1910 г. изолира и характеризира радона.[5]

През 1893 – 1902 г. Рамзи си сътрудничи с Емили Астън, британска химичка, в опити с минерален анализ и определяне на атомната маса. Тяхната работа включва публикации относно молекулните повърхностни енергии на смеси от неасоциативни течности.[6]

През 1904 г. Рамзи получава Нобелова награда за химия. Неговото име сред учените му спечелва ролята на съветник на Индийския научен институт.

В периода 1911 – 1912 г. Рамзи е президент на Британска асоциация за напредък на науката.[7]

Личен животРедактиране

През 1881 г. Рамзи се жени за Маргарет Маршал (родена Бучанън), дъщеря на Джордж Стивънсън Бучанън. Те имат дъщеря, Катрин Елизабет, и син, Уилям Джордж, който почива на 40-годишна възраст.

Рамзи живее в Хейзълмиър, Бъкингамшър до смъртта си. Почива в Хай Уикъмб на 23 юли 1916 г. от назофарингеален карцином на 63 години и е погребан в енорийската църква в Хейзълмиър.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Wood, Margaret E.. A Tale of Two Knights. // Chemical Heritage Magazine 28 (1). 2010. Посетен на 22 март 2018.
  2. Waterston, Charles D, Macmillan Shearer, A. Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002: Biographical Index. Т. II. Edinburgh, The Royal Society of Edinburgh, July 2006. ISBN 978-0-902198-84-5. Посетен на 25 ноември 2011.
  3. Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, July 2006. ISBN 0 902 198 84 X.
  4. Ramsay, William. Investigations on the Toluic, and Nitrotoluic Acids. Print. by Fues, 1872.
  5. W. Ramsay and R. W. Gray. La densité de l’emanation du radium. // C. R. Acad. Sci. Paris 151. 1910. с. 126 – 128.
  6. Creese, M. R. S.. Ladies in the Laboratory? American and British Women in Science, 1800 – 1900: A survey of their contributions to research.. Lanham, MD, Scarecrow, 1998. с. 265.
  7. Presidential Address to the British Association Meeting, held at Portsmouth in 1911