Отваря главното меню

Улрих Пленцдорф

германски белетрист и драматург

Улрих Пленцдорф (на немски: Ulrich Plenzdorf) е германски белетрист и драматург. Най-известната му творба е пиесата „Новите страдания на младия В.“, поставена за първи път в Хале през 1972 г.

Улрих Пленцдорф
Ulrich Plenzdorf
Улрих Пленцдорф през 1993 г.
Улрих Пленцдорф през 1993 г.
Роден 26 октомври 1934 г.
Починал 9 август 2007 г. (72 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, пиеса, есе
Уебсайт
Улрих Пленцдорф в Общомедия

БиографияРедактиране

Улрих Пленцдорф е роден през 1934 г. като син на машинен инженер в берлинския квартал „Кройцберг“. Родителите му членуват в Комунистическата партия на Германия и по време на националсоциализма са арестувани многократно.

От 1949 до 1952 г. Улрих учи в интерната на бранденбургския курорт „Химелпфорт“. През 1950 г. семейството се мести от Западен в Източен Берлин, където момчето полага матура.

Пленцдорф следва Марксизъм-ленинизъм и философия в Лайпцигския университет „Карл Маркс“, но напуска, без да завърши.

Успоредно със следването си работи от 1955 до 1958 г. като сценичен работник. От 1958 до 1959 г. служи като войник в Националната народна армия на ГДР.

От 1959 г. се обучава във Висшето училище по киноизкуство в Потсдам-Бабелсберг. От 1963 г. работи като сценарист и драматург в студиота на ДЕФА.

Пленцдорф си спечелва известност и във ФРГ с публикуваната през 1972 г. в сп. Зин унд форм общественокритична новела „Новите страдания на младия В.“. Създадена първоначално като киносценарий за ДЕФА, новелата излиза през 1973 г. като книга и оттогава е преведена на повече от 30 езика.[1] Поставената през 1072 г. в Хале сценична версия става през театралния сезон 1974/1975 най-много играната по сцените на ФРГ съвременна пиеса. През 1976 г. е екранизирана от западногермански екип.

С младежкия жаргон в ГДР от 70-те години Пленцдорф разказва трагичната история на младеж, който се опитва да избяга от дребнобуржоазния окръжаващ го свят и докато чете романа на Гьоте Страданията на младия Вертер (1774) постоянно намира паралели към собствения си живот.

От 1992 г. Улрих Пленцдорф е член на Академията на изкуствата в Берлин. През 2004 г. е гост-доцент в Немския литературен институт към Лайпцигския университет

Писателят е женен от 1955 г. и има три деца. Умира на 9 август 2007 г. след продължително боледуване.

Библиография (подбор)Редактиране

  • Die neuen Leiden des jungen W., Bühnenstück, 1972
  • Die neuen Leiden des jungen W., Roman, 1973
  • Buridans Esel, Bühnenstück, 1975 (по романа на Гюнтер де Бройн)
  • Auszug, 1977
  • kein runter kein fern, Erzählung, 1984, 1978
  • Legende vom Glück ohne Ende, Roman, 1979
  • Gutenachtgeschichte, 1980
  • Ein Tag länger als ein Leben, Drama, 1986)
  • Zeit der Wölfe, Drama, 1989
  • Freiheitsberaubung, Drama, 1987 (по новелата на Гюнтер де Бройн)
  • Vater Mutter Mörderkind, Bühnenstück, 1993/94
  • Berliner Geschichten. Eine Autoren-Anthologie, wie sie entstand und von der Stasi verhindert wurde, 1995
  • Eins und Eins ist Uneins, 1999
  • Dreckige Engel, 2004
  • Ich sehn mich so nach Unterdrückung: Songs, Chansons, Moritaten – gebrauchte Lieder, 2004

Награди и отличияРедактиране

  • 1971: Kunstpreis des Freien Deutschen Gewerkschaftsbundes für Kennen Sie Urban?
  • 1971: Heinrich-Greif-Preis I. Klasse für Kennen Sie Urban?
  • 1973: Награда Хайнрих Ман
  • 1978: Награда Ингеборг Бахман für kein runter kein fern
  • 1991: Fernsehfilmpreis der Deutschen Akademie der Darstellenden Künste für Hüpf, Häschen, hüpf
  • 1995: Adolf-Grimme-Preis mit Bronze für Liebling Kreuzberg

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране