Отваря главното меню

Умножението е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно с изваждане, събиране и деление). Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число. Обратното действие на умножение се нарича деление.

Съдържание

НаименованияРедактиране

МножителРедактиране

Тъй като умножението е асоциативна операция, т.е. резултатът не зависи от мястото на участниците в нея, всички участници се наричат еднакво – множители.

ПроизведениеРедактиране

Резултатът от умножението се нарича произведение.

ОзначениеРедактиране

Като знак за умножение се използват знаците:

• – средна точка
× – средно кръстче (да не се бърка с буквата x)
✱ – средна звездичка

В математиката обикновено се използва средна точка, по-рядко кръстче, а в електронни таблици и езици за програмиране – звездичка.

В математически означения, където единият множител е цифра (т.нар. коефициент), а другият – буква/букви (неизвестно или константа), се пропуска знака за умножение, например: 3y, 2π, 8ab, като условието е коефицентът (цифровата стойност) да е преди буквите.

ПравилаРедактиране

Пример
 ,

което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава

 

или

 .

Умножението (респ. делението) е винаги преди действията събиране и изваждане.

Пример
  – вярно;   – грешно!
  – вярно;   – грешно!

Изключение са случаите, когато се използват скоби или други символи, даващи предимство на действията събиране/изваждане.

Пример
 

Резултатът от умножение с 0 (нула) винаги е 0, а умножението на число с 1 (единица) дава същото число.

Вижте същоРедактиране