Уикипедия

ФК „Ливърпул“

английски футболен отбор

ФК „Ливърпул“ (на английски: Liverpool Football Club) е английски професионален футболен клуб. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион „Анфийлд“, който се намира на около 5 км от центъра на града.

Ливърпул
Liverpool Football Club
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Червените“, "Най-добрите"
Основан3 юни 1892 г.;
преди 131 години (1892-06-03)[1]
ДържаваВеликобритания
СтадионАнфийлд
Капацитет53 394[2]
Собственик Джон Хенри
Fenway Sports Group
Президент Том Вегнер
Старши треньор Юрген Клоп
Първенство Висша лига
2022/231-о
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Ливърпул“ в Общомедия

„Ливърпул“ е най-титулуваният отбор в историята на английския футбол в международни състезания. Печелил е една Световна купа на ФИФА, четири Суперкупи на УЕФА, шест пъти Шампионска лига и три пъти Лига Европа (купа на УЕФА) – всички поотделно и заедно са рекордни постижения за английски клубове. „Ливърпул“ е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Състезава се в Английската висша лига и по броя на титлите си е вторият най-успешен английски футболен отбор. Печелил е 19 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на Футболната асоциация и рекордните осем пъти Купата на лигата.

Клубът е основан през 1892 г. и играе на Анфийлд от създаването си. На следващата година се присъединява към Футболната лига Ливърпул се утвърждава като основна сила в английския и европейския футбол през 70-те и 80-те години на миналия век, когато Бил Шенкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън и Кени Далглиш довеждат клуба до комбинирани единадесет титли от Лигата и четири европейски купи. Под ръководството на треньора Рафаел Бенитес и капитана Стивън Джерард Ливърпул става европейски шампион за пети път през 2005 г. Отборът на треньора Юрген Клоп, съставен от играчи като капитанаВърджил ван Дайк, Мохамед Салах и Алисон Бекар. През 2018 година е европейски вицешампион, а през 2019 печели шеста европейска шампионска титла, четвърта Суперкупа на УЕФА и за пръв път става световен клубен шампион.

Отборът, спечелил Суперкупата на УЕФА на 14 август 2019 г. От ляво на дясно, Прави: Фабиньо, Гомес, Матип, В. ван Дайк, Салах, Адриан; Клекнали: Мане, Чембърлейн, Милнър, Хендерсън, Робъртсън

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 „Ливърпул“ е на девето място в света с оборот от 195,2 млн. британски лири.[3] „Ливърпул“ е седмият най-печеливш футболен клуб в света през 2019 г., с годишен приход от 513,7 милиона евро,[4] и осмият най-ценен футболен клуб в света през 2019 г., оценен на 2,183 милиарда долара.[5] Клубът е един от най-подкрепяните отбори в света.[6] „Ливърпул“ има дългогодишно съперничество с „Манчестър Юнайтед“ и „Евертън“.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато „Ливърпул“ трябва да играе свои мачове – Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу „Ювентус“, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу „Нотингам Форест“ на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а „Ливърпул“ – за 6. Трагедията на Хилзбъро взима живота на 96 фенове на „Ливърпул“, това довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

Стадион „Анфийлд“
Джон Хоулдинг – основателят на „Ливърпул“

История редактиране

„Ливърпул“ е основан през 1892[1] г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от „Евертън“. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока стадион „Гудисън парк“. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така през 1892[1] г. се ражда футболен клуб „Ливърпул“. Оригиналното име на отбора било „Евертън Атлетик“, но е променено на „Ливърпул“ след като Футболната асоциация (ФА) отказва да приеме името „Евертън“. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893 – 94 отборът става член на Втора английска дивизия. През този сезон „Ливърпул“ не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната Първа дивизия.

През 1901 г. „Ливърпул“ печели първата си шампионска титла – подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 г. отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от „Бърнли“ с 0:1. Въпреки популярното мнение, „Ливърпул“ е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма; няколко души от ръководството на клуба, включително и самите Хоулдинг и Маккена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. „Ливърпул“ има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже [Working Men's Conservative Association (WMCA)] – политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

 
Статуя на Бил Шенкли извън Анфийлд. Шенкли спечелва с клуба титлата през 1947 г. като играч и окончателно връщане в Първа дивизия през 1962 г. като треньор.

През 1922 и 1923 г. „Ливърпул“ печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните „Ливърпул“ изглежда възкръснал след като през 1947 г. става отново шампион, но няколко години по-късно, през 1954, отборът изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 г. крета във Втора дивизия и няма успех в турнира за купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба – 1 – 9 от „Бирмингам Сити“.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща „Ливърпул“ в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на „Ливърпул“ Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така през 1962 г. клубът се завръща в Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

„Ливърпул“ посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 г. клубът печели своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу „Лийдс Юнайтед“ с 2:1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, „Ливърпул“ печели през 1973, побеждавайки на финала „Борусия Мьонхенгладбах“. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на „Ливърпул“ в ръцете на своя пръв помощник Боб Пейсли.

 
Барелеф на Боб Пейсли на вход на Анфийлд, носещ неговото име.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нийл, Кевин Кийгън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба, Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на „Ливърпул“, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където „Ливърпул“ побеждава отново „Борусия Мьонхенгладбах“. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли побеждава Клуб „Брюж“ с 1:0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1:0 над „Реал“ Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа – купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шенкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема „Ливърпул“ през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех – неговият „Ливърпул“ става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон – шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон – на стадион „Хейзел“. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион „Хейзел“. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. На 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище – умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и „Ливърпул“ губи с 0:1 с гол от несъществуваща дузпа (Бонек е спънат извън наказателното поле) на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а „Ливърпул“ – за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на „Ливърпул“, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на „Ливърпул“, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985 – 86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато „Ливърпул“ играе полуфинал срещу „Нотингам Форест“ за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама – няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от „Бристъл Сити“ Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Еванс. След неговото назначение формата на „Ливърпул“ се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Еванс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998 – 99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Еванс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Еванс напуска.

Сезонът 2000 – 2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на Лигата и купата на УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. „Ливърпул“ изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа – купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003 – 2004 Жерар Улие и „Ливърпул“ се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. „Ливърпул“ завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето „Ливърпул“ изостават с 0:3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така „Ливърпул“ достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005 – 06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак „Ливърпул“ печели трофей – купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2:1.

На старта на сезон 2006 – 07 „Ливърпул“ взима и Къмюнити шийлд побеждавайки „Челси“ с 2:1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15-и успех за тази купа (пет от тях „Ливърпул“ споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари в 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК „Ливърпул“, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51 % от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 „Ливърпул“ завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си. Постигат дубъл над „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“. Отборът е с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 – 14 точки.

През 2015 г. треньорското ръководство на отбора е поето от германския специалист Юрген Клоп. За 3 години той изгражда отбор, който достига до финала на Шампионската лига през 2018 г. и става европейски вицешампион. В класацията за Футболист на годината на ФИФА нападателят на „мърсисайдци“ Мохамед Салах е трети в света.

През следващия сезон възходът на „Ливърпул“ продължава и отборът показва зрялост и умение в решаващи двубои да побеждава равностойни противници. На полуфинала в Шампионската лига през 2019 г. той се изправя в най-трудния двубой от турнира срещу „Барселона“ с Меси. Като гост губи с 0:3 от именития си съперник, но в мача-реванш като домакин след отлична игра на Садио Мане успява да постигне пълен обрат и побеждава с 4:0. На финала „Ливърпул“ преодолява „Тотнъм“ с 2:0 и така за шести път става европейски шампион. На 14 август спечелва Суперкупата на УЕФА с победа над „Челси“ с 2:2 в редовното време и след продължения и 5:4 след дузпи. През декември 2019 г. на финала на Световното клубно първенство побеждава бразилския „Фламенго“ с 1:0 с гол в продълженията на бразилския нападател на „Ливърпул“ Роберто Фирмино. Така за пръв път в историята „Ливърпул“ става световен шампион и е първият и единствен английски клуб, печелил най-високото отличие в света. Лидерът на отбраната на тима Върджил ван Дайк е втори в класацията на годината за Златната топка в достойна конкуренция на световния фаворит Лионел Меси и става първият защитник, попаднал в челната тройка от 14 години. Хегемонията и рекордите на „Ливърпул“ продължават. На 3 януари 2020 г. той навършва 1 година без загубен мач, достига до 13 точки аванс пред втория в английското първенство „Лестър“ след като го разгромява като гост с 4:0, а на 11 януари с победата като гост над „Тотнъм“ с 1:0 става първият отбор с 20 победи от първите си 21 мача в топ 5 първенствата в Европа.[7] На 19 януари 2020 г. във вечното английско дерби отново не допуска гол и преодолява „Манчестър Юнайтед“ с 2:0, с което увеличава преднината пред втория отбор в класирането на рекордните 16 точки.[8] На 24 февруари 2020 г. с победата над „Уест Хям“ с 3:2 „Ливърпул“ подобрява собствените си рекорди: 22 точки пред втория в класирането и първият отбор с 26 победи от първите си 27 мача в топ 5 първенствата в Европа.[9]

През пролетта на 2022 г. Ливърпул постига вторият дубъл в историята на английския футбол, при който спечелва последователно Купата на футболната асоциация и Купата на лигата с еднакъв резултат в директни двубои срещу един и същ противник: и в двата финала 0:0 срещу Челси след продължения, като след дузпи спечелва с 11:10 купата на лигата и с 6:5 купата на Англия. [10]

Значими футболисти редактиране

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за „Ливърпул“.

Преди Втората световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за „Ливърпул“ цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хеттрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира „Ливърпул“ в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича „колос“, Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат „Кинг Кени“. През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на „Ливърпул“ са „собствено производство“. През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, капитанът Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.

Анкета от 13 ноември 2006 г. определя 100-те най-значими футболисти на Ливърпул дотогава, сред които са:[11]

 
Кени Далглиш
(1977 – 1990)
 
Стивън Джерард
(1987 – 2015)
 
Йън Ръш (1980 – 1987 и 1988 – 1996)
 
Роби Фаулър (1993 – 2001 и 2006 – 2007)

1. Кени Далглиш
2. Стивън Джерард
3. Иън Ръш
4. Роби Фаулър
5. Джон Барнс
6. Били Лидъл
7. Джейми Карагър
8. Кевин Кийгън
9. Греъм Сунес
10. Емлин Хюз
11. Рей Клемънс
12. Алан Хансен
13. Роджър Хънт
14. Майкъл Оуен
15. Иън Калахан
16. Ян Молби
17. Брус Гробелар
18. Дейвид Феърклоу
19. Питър Биърдсли
20. Фил Нийл и др.

Цветове и отличителни знаци редактиране

Традиционните цветове на „Ливърпул“ са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато „Ливърпул“ измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на „карамелите“ – син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на „Ливърпул“' е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шенкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на „Ливърпул“ – 1991 – 92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече не е използван до настъпването на сезон 2008 – 2009. През сезон 2007 – 2008 екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на „Ливърпул“ са производство на Ню Баланс.

Емблемата на клуба е базирана на традиционния Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Срещи с български отбори редактиране

„Ливърпул“ се е срещал с български отбори в официални срещи.

ЦСКА редактиране

Отборът на ЦСКА среща „Ливърпул“ в четвъртфиналите за КЕШ през 1982 и в квалификациите за Шампионската лига през 2004 г.

Четвъртфинали за КЕШ 1982 редактиране

„Ливърпул“ – ЦСКА 1:0, 3 март 1982 г.
Първата среща на стадион „Анфийлд“ в Ливърпул завършва успешно за отбора на „Ливърпул“, който атакува неспирно по време на мача. Англичаните обаче срещат много добре подредената защита на Аспарух Никодимов и успяват да реализират едва едно попадение дело на Роланд Уилън в 65-а минута. Точните удари във вратата са 5:1 за Ливърпул, като единственото положение за ЦСКА е пропуснато от Стойчо Младенов в 50-а минута.

ЦСКА – „Ливърпул“ 2:0, 17 март 1982 г.
Реваншът е на националния стадион „Васил Левски“ в София, напълнен докрай от близо 70 000 зрители. В началото на срещата инициативата е на страната на „Ливърпул“ които изпускат чисто положение спасено от Георги Велинов. С течение на мача силите се изравняват. Първото полувреме завърши 0:0. Почти отчаяли се от резултата и неуспеха футболистите на ЦСКА се хвърлят в атака. В 77-ата минута вратарят на Ливърпул Браян Гробелар излиза неразчетено при едно центриране и Стойчо Младенов с глава вкарва на опразнената врата. Редовното време завършва при този резултат. По правилник трябва да се играят 2 продължения по 15 минути. В 100-тната минута Уилън се разминава с автогол, а в следващата атака след центриране на Никола Велков Стойчо Младенов с воле вкарва топката във вратата. „Ливърпул“ започват да атакуват настървено, но Марк Лауренсън е изгонен с червен картон, Велинов успява да спаси всички положения пред вратата му. Мача завършва при резултат 2:0 за ЦСКА, а зрителите на стадиона избухват в овации и възгласи. Заради победата футболистите на армейците са повишени в чин и им е предоставена парична награда от 130 лева, а Стойчо Младенов печели прозвището си „Екзекуторът на Ливърпул“.

Шампионска лига 2005/2006 редактиране

Отборът на ЦСКА сътворява футбол от най-висока класа и неочаквано побеждава като гост с 1:0 настоящия шампион в турнира „Ливърпул“. Загубата с 1:3 от първия мач изхвърля „армейците“ от квалификациите на Шампионската лига. Единственото попадение в двубоя нанизва Валентин Илиев още в 15-а минута на мача. Тогава след нарушение срещу Забавник, националът праща топката зад Скот Карсън след асистенция от Йордан Юруков.

„Левски“ редактиране

„Левски“ и „Ливърпул“ играят 2 срещи от третия кръг за Купата на УЕФА през сезон 2003/2004 година.

Първият мач е на 26 февруари 2004 г. в Ливърпул и завършва 2:0 за домакините. Головете отбелязват Стивън Джерард в 65-а и Хари Кюъл в 69-а минута.[12]

Вторият мач е на 3 март 2004 г. в София на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ пред 42 281 зрители. „Левски“ играе много силно и вдъхновено и до средата на срещата поддържа равенство в играта и в резултата – 2:2. През второто полувреме гостите показват опита и класата си и „Ливърпул“ побеждава с 4:2. Голмайстори са: 0:1 Стивън Джерард 7', 0:2 Майкъл Оуен 11', 1:2 Георги Иванов 28', 2:2 Саша Симонович 40', 2:3 Дитмар Хаман 44', 2:4 Сами Хюупия 67'.[13]

Статистиката от участието на „Ливърпул“ в европейските турнири показва, че след победа с 2:0 в първата среща отборът винаги е ставал краен победител. Той отстранява „Петролул“ (Румъния) през сезон 1966/1967 за КЕШ, „Малмьо“ (Швеция) през 1967/1968 за Купата на Панаирните градове, „Айнтрахт“ (ФРГ) и „Динамо“ Дрезден (ГДР) за Купата на УЕФА през 1972/1973, „Крусейдърс“ (Северна Ирландия) за КЕШ през 1976/1977, „Тирол“ (Австрия) през 1991 г. за Купата на УЕФА, „Рома“ за Купата на УЕФА през 2001 г., „ГАК“ (Австрия) през 2004 г. в квалификациите на Шампионската лига, „Интер“ Милано през 2008 г. отново в Шампионската лига, „Работнички“ (Северна Македония) през 2010 г. в квалификациите в Лига Европа и „Манчестър Юнайтед“ в Лига Европа през 2016 г.[14]

„Лудогорец“ редактиране

„Ливърпул“ се е срещал с „Лудогорец“ два пъти в официални срещи в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2014/15 г.

Първата среща е на 16 септември 2014 г. в Ливърпул и завършва 2:1 за „Ливърпул“.[15]

Втората среща е на 26 ноември 2014 г. в София и завършва 2:2.[16]

 
Трофеят на Шампионската лига през 2005 г., спечелен от „Ливърпул“ и взет в музея на Анфийлд на 5 юли 2005 г.

Отличия редактиране

Международни редактиране

Национални редактиране

  •   Носител на английската суперкупа Къмюнити Шийлд/Чарити Шийлд – 15 пъти
    • 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06, 2022
    • 1963/64, 1964/65, 1976/77, 1985/86 – поделена
  •   Шампион на Англия (Първа дивизия, след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) – 19 пъти
    • 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90, 2019/2020
 
Четирите КЕШ, спечелени от Ливърпул през 1977, 1978, 1981 и 1984 г., в музея на Анфийлд
 
Отборът на Ливърпул със Суперкупата на УЕФА, 14 август 2019 г.

Мултиотличия редактиране

Четворен победител (квадрипъл) редактиране

Троен победител (трипъл) редактиране

Двоен победител (дубъл) редактиране

Любопитни факти редактиране

  • „Ливърпул“ държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
  • „Ливърпул“ e първият отбор с 26 победи от първите си 27 мача в петте най-силни национални първенства в Европа. Рекорда установява от 9 август 2019 до 29 февруари 2020 г., когато в 28 кръга допуска загуба от „Уотфорд“, като гост и има само един равен мач на 20 октомври 2019 г. – 1:1 като гост на „Манчестър Юнайтед“.[9]
  • На Ливърпул принадлежи рекорда за най-голям аванс на лидера пред втория в класирането в английското първенство – 22 точки пред „Манчестър Сити“ от 24 до 29 февруари 2020 г.[17]
  • „Ливърпул“ и „Манчестър Сити“ притежават рекорда за най-много поредни победи в шампионата на Англия – 18. Мърсисайдци ги постигат през периода 27 октомври 2019 – 24 февруари 2020 г. от X до XXVII кръг на Висшата лига.[9][17]
  • „Ливърпул“ има втората най-дълга серия без загуба в английската история – 44 мача без загубена среща от 4 януари 2019 до 28 февруари 2020 г.[17]
  • Само 14 играчи са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
  • „Ливърпул“ играе срещу „Блекбърн Роувърс“ на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
  • Първият мач на „Ливърпул“ е срещу „Хайър Уолтън“ (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. „Ливърпул“ печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
  • Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу „Мидълзбро“. „Ливърпул“ печели с 2:0.
  • Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу „Нантуич“ (Nantwich). „Ливърпул“ печели с 4:0.
  • Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9:0 срещу „Кристъл Палас“ и 27 август 2022 г. с 9:0 срещу „Борнемут“.
  • Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу „Стрьомсгодсе ИФ“. „Ливърпул“ печели с 11:0.
  • Най-големи загуби: срещу „Хъдърсфийлд“ с 0:8 през 10 ноември 1935 г., срещу „Бирмингам Сити“ с 1:9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
  • Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
  • Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу „Рейкявик“, Исландия, за КЕШ. „Ливърпул“ печели с 5:0.
  • Иън Ръш държи рекорда в „Ливърпул“ за най-много голове през целия сезон във всички състезания – през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
  • От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на „Ливърпул“ с най-много голове за лигата в един сезон – той отбелязва 41 гола през сезон 1961/62.
  • Химнът на „Ливърпул“ е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

Състав редактиране

Настоящ състав редактиране

Към 11 септември 2023 г.[18]

Вратари
01   Алисон
13   Адриан
62   Каоимин Келъхър
Защитници
04   Върджил ван Дайк  
05   Ибрахима Конате
02   Джо Гомес
21   Константинос Цимикас
26   Андрю Робъртсън
32   Жоел Матип
66   Трент Александър-Арнолд
Халфове
03   Ватару Ендо
06   Тиаго
08   Доминик Собослай
10   Алексис МакАлистър
17   Къртис Джоунс
19   Харви Елиът
38   Райън Гравенберх
Нападатели
11   Мохамед Салах
20   Диого Жота
07   Луис Диаз
09   Дарвин Нунес
18   Коди Гакпо
 
Сегашният треньор Юрген Клоп.

Персонал редактиране

Към 5 юли 2011[19]

Име Длъжност
 Юрген Клоп Мениджър
  Колин Паско Помощник-треньор
  Майк Марш Треньор на първия отбор
  Йон Ахтерберг Треньор на вратарите
  Родолфо Борел Мениджър на резервите
  Майк Макглин Помощник-главен скаут
  Питър Брукнер Началник на отдел спортна медицина и спортна наука
  Заф Икбал Лекар на отбора
  Даран Бърджис Началник на отдел фитнес и диагностика
  Фил Коус Началник на отдел физиотерапия
  Джордан Милсъм Фитнес инструктор (рехабилитация)
  Бари Дръст Спортно-научен консултант
  Роб Прайс Физиотерапевт
  Андрю Нийлън Физиотерапевт
  Крис Морган Физиотерапевт
  Мат Конопински Физиотерапевт на резервния състав
  Алан Маккол Спортен учен
  Иван Ортега Спортен терапевт
  Пол Смол Масажист
  Силвен Ричардсън Масажист
 
Знаме на привържениците на „Ливърпул“ с треньорите Бил Шенкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън, Кени Далглиш и Рафаел Бенитес по време на мача в Лига Европа срещу СК Брага, 17 март 2011
 
Собственикът Джон Хенри (NESV)

Мениджъри редактиране

Управа редактиране

Статистика редактиране

Обща статистика за участия редактиране

Актуална към 26 юни 2013

# Играч Години Висша лига Купата на Англия Купата на лигата Европейски турнири Други Общо
1   Калахан, ИънИън Калахан 1960 – 1978 640 79 42 89 7 857
2   Карагър, ДжеймиДжейми Карагър 1997 – 2013 508 40 35 150 4 737
3 Стивън Джерард 1998 – 2015 504 42 30 129 3 708
4  Клемънс, РейРей Клемънс 1968 – 1981 470 54 55 80 6 665
4   Хюз, ЕмлинЕмлин Хюз 1967 – 1979 474 62 46 79 4 665
5   Ръш, ИънИън Ръш 1980 – 1987
1988 – 1996 		469 61 78 38 14 660
6   Нийл, ФилФил Нийл 1974 – 1985 455 45 66 74 10 650
7   Смит, ТомиТоми Смит 1963 – 1978 467 52 30 85 4 638
8   Гробелар, БрусБрус Гробелар 1981 – 1994 440 62 70 38 18 628
9   Хансен, АланАлан Хансен 1977 – 1990 434 58 68 46 14 620
10   Лоулър, КрисКрис Лоулър 1963 – 1975 406 47 27 66 3 549
11   Лидъл, БилиБили Лидъл 1946 – 1960 492 42 0 0 0 534
12   Далглиш, КениКени Далглиш 1977 – 1990 355 37 59 51 13 515
13   Уилан, РониРони Уилан 1981 – 1994 362 41 50 24 16 493
14   Хънт, РоджърРоджър Хънт 1959 – 1969 404 44 10 31 3 492
15   Томпсън, ФилФил Томпсън 1972 – 1983 340 36 43 50 8 477
16   Хайуей, СтийвСтийв Хайуей 1970 – 1981 331 36 38 67 3 475
17   Никъл, СтийвСтийв Никъл 1982 – 1994 343 50 42 20 13 468
17   Скот, ЕлишаЕлиша Скот 1913 – 1915
1920 – 1934 		430 37 0 0 1 468
18   Хюупия, СамиСами Хюупия 1999 – 2009 318 29 19 94 4 464
 
Гордън Ходжсън (1915 – 1928)
 
Гордън Ходжсън (1925 – 1936) е с най-много хеттрикове от всички играчи на Ливърпул.
 
Мат Бъзби
(1936 – 1941)
 
Били Лидъл
(1938 – 1961) е най-възрастният голмайстор на Ливърпул и капитан от 1955 до 1958 г.
 
Джери Бърн
(1957 – 1969)
 
Роджър Хънт
(1958 – 1969) е с най-много голове в лигата
 
Иън Калахан е с най-много мачове за Ливърпул (1960 – 1978)
 
Томи Смит
(1962 – 1978)
 
Емлин Хюз
(1967 – 1979)
 
Рей Клемънс
(1967 – 1981)
 
Джон Тошак
(1970 – 1978)
 
Греъм Сунес (1978 – 1984)
и Фил Нийл (1974 – 1985)
 
Алан Хансeн
(1977 – 1991)
 
Джон Барнс
(1987 – 1997) е признат за едно от най-добрите леви крила в английския футбол [20]
 
Стивън Макманамън
(1990 – 1999)
 
Майкъл Оуен
(1991 – 2004)
 
Джейми Карагър
(1990 – 2013)
 
Дирк Каут
(2006 – 2012)
 
Фернандо Торес
(2007 – 2011)
 
Луис Суарес
(2011 – 2014)

Мачове за лигата редактиране

Място Играч Години Брой мачове общо Брой мачове на сезон
1 Иън Калахан (1959 – 1978) 640 33,68
2 Стивън Джерард (1998 – 2015) 504
2 Били Лидъл (1945 – 1961) 495 30,94
3 Емлин Хюз (1966 – 1979) 474 36,46
4 Рей Клемънс (1968 – 1981) 470 36,15
5 Иън Ръш (1980 – 1996) 468 29,25
6 Томи Смит (1962 – 1978) 467 29,19
7 Фил Нийл (1974 – 1986) 455 37,92
8 Брус Гробелар (1981 – 1994) 440 33,85
9 Алан Хансен (1977 – 1990) 436 33,54
10 Илайша Скот (1912 – 1934) 430 19,55
11 Крис Лоулър (1962 – 1976) 406 29
12 Роджър Хънт (1959 – 1970) 404 36,73
13 Доналд Маккинли (1909 – 1929) 393 19,65
14 Артър Годард (1901 – 1914) 388 29,85
15 Рони Уилан (1980 – 1994) 363 25,93
16 Гордън Ходжсън (1925 – 1936) 359 32,64
17 Рон Йейтс (1961 – 1971) 358 35,8
18 Алан а'Корт (1952 – 1965) 355 27,31
18 Кени Далглиш (1977 – 1990) 355 27,31
19 Рони Моран (1952 – 1965) 343 26,38
20 Ифриъм Лонгуърт (1910 – 1928) 342 19

Мачове за всички състезания редактиране

Място Играч Години Брой мачове общо Брой мачове на сезон
1 Иън Калахан (1959 – 1978) 848 44,63
2 Стивън Джерард (1998 – 2015) 708
2 Емлин Хюз (1966 – 1979) 657 50,54
3 Рей Клемънс (1968 – 1981) 656 50,46
4 Иън Ръш (1980 – 1996) 644 40,25
5 Фил Нийл (1974 – 1986) 635 52,92
6 Томи Смит (1962 – 1978) 633 39,56
7 Алан Хансен (1977 – 1990) 603 46,38
8 Брус Гробелар (1981 – 1994) 579 44,54
9 Крис Лоулър (1962 – 1976) 546 39
10 Били Лидъл (1945 – 1961) 537 33,56
11 Кени Далглиш (1977 – 1990) 496 38,15
12 Роджър Хънт (1959 – 1970) 489 44,45
13 Рони Уилан (1980 – 1994) 478 34,14
14 Илайша Скот (1912 – 1934) 467 21,22
14 Стийв Хайуей (1970 – 1981) 467 42,45
15 Фил Томпсън (1971 – 1983) 466 38,83
16 Рон Йейтс (1961 – 1971) 451 45,1
17 Стив Никъл (1982 – 1995) 446 34,30
18 Доналд Маккинли (1909 – 1929) 433 21,65
19 Иън Сейнт Джон (1961 – 1971) 424 42,4

Най-много голове в лигата редактиране

Място Играч Години Общо голове Средно голове на сезон
1 Роджър Хънт (1959 – 1970) 245 22,27
2 Гордън Ходжсън (1925 – 1936) 232 21,09
3 Иън Ръш (1980 – 1996) 228 14,25
4 Били Лидъл (1945 – 1961) 216 13,5
5 Хари Чеймбърс (1919 – 1928) 135 15
6 Джак Паркинсън (1899 – 1914) 123 8,2
7 Роби Фаулър (1993 – 2001) 120 15
7 Стивън Джерард (1998 – 2015) 120
8 Сам Рейбулд (1899 – 1907) 119 14,88
9 Кени Далглиш (1977 – 1990) 118 9,08
10 Дик Форшоу (1919 – 1927) 117 14,63
11 Джак Балмър (1935 – 1952) 99 5,82
12 Иън Сейнт Джон (1961 – 1971) 95 9,5
13 Джон Барнс (1987 – 1997) 84 8,4
14 Джими Мелия (1955 – 1964) 76 8,44
15 Албърт Стъбинс (1946 – 1953) 75 10,71
15 Артър Годард (1901 – 1914) 75 5,77
17 Джон Тошак (1970 – 1978) 74 9,25
17 Бери Нювенхайс (1933 – 1947) 74 5,29
19 Артър Кокс (1897 – 1909) 72 6
20 Кевин Кийгън (1971 – 1977) 68 11,33

Най-много голове изобщо редактиране

Място Играч Години Общо голове Голове на сезон
1 Иън Ръш (1980 – 1996) 346 21,63
2 Роджър Хънт (1959 – 1970) 285 25,90
3 Гордън Ходжсън (1925 – 1936) 240 21,81
4 Били Лидъл (1945 – 1961) 229 14,31
5 Стивън Джерард (1998 – 2015) 186
6 Роби Фаулър (1993 – 2007) 183 21,38
7 Кени Далглиш (1977 – 1990) 172 12,92
8 Майкъл Оуен (1996 – 2004) 158
9 Хари Чембърс (1919 – 1928) 151 16,78
10 Джак Чембърс (1899 – 1907) 128 16
11 Сам Рейбулд (1977 – 1990) 127 9,77
12 Дик Форшоу (1919 – 1927) 124 15,5
13 Иън Сейнт Джон (1961 – 1971) 118 11,8
14 Джак Балмър (1935 – 1952) 111 6,53
15 Джон Барнс (1987 – 1997) 106 10,6
16 Кевин Кийгън (1971 – 1977) 100 16,67
17 Джон Тошак (1970 – 1978) 95 11,88
18 Албърт Стъбинс (1946 – 1953) 83 11,86
19 Фернандо Торес (2007 – 2011) 81 20,25
20 Артър Кокс (1897 – 1909) 80 6,67
21 Артър Годард (1901 – 1914) 80 6,15
22 Бери Нювенхайс (1933 – 1947) 79 5,64
23 Джими Мелия (1955 – 1964) 78 8,67
24 Дейвид Джонсън (1976 – 1982) 78 13

Голмайстори по сезони редактиране

Година Играч Голове
1894 Джеймс Скот 14
1895 Джими Рос 12
1896 Джордж Алан 25
1897 Джордж Алан 17
1898 Франк Бектън 11
1899 Хю Морган / Томи Робъртсън 10
1900 Джон Уолкър 10
1901 Сам Рейбулд 16
1902 Сам Рейбулд 16
1903 Сам Рейбулд 31
1904 Джак Кокс 10
1905 Робърт Робинсън 23
1906 Джо Хюит 23
1907 Сам Рейбулд 15
1908 Джо Хюит 21
1909 Роналд Ор 20
1910 Роналд Ор 20
1911 Джак Паркинсън 19
1912 Джак Паркинсън 12
1913 Артър Меткалф 15
1914 Том Милър 16
1915 Фредерик Панъм 24
1920 Хари Чеймбърс 15
1921 Хари Чеймбърс 22
1922 Хари Чеймбърс 19
1923 Джими Уолш 22
1924 Джими Уолш 16
1925 Дик Форшоу 19
1926 Дик Форшоу 27
1927 Хари Чеймбърс 17
1928 Гордън Ходжсън 23
1929 Гордън Ходжсън 30
1930 Джими Смит 23
1931 Гордън Ходжсън 36
1932 Гордън Ходжсън 26
1933 Гордън Ходжсън 24
1934 Гордън Ходжсън 23
1935 Гордън Ходжсън 27
1936 Фред Хау 17
1937 Фред Хау 17
1938 Алфред Хенсън 14
1939 Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс 14
1947 Джак Балмър / Албърт Стъбинс 24
1948 Албърт Стъбинс 24
1949 Джак Балмър 14
1950 Били Лидъл 18
1951 Били Лидъл 15
1952 Били Лидъл 19
1953 Били Лидъл 13
1954 Луис Бимпсън / Джак Смит 13
1955 Били Лидъл 30
1956 Били Лидъл 28
1957 Били Лидъл 21
1958 Били Лидъл 24
1959 Джими Мелия 21
1960 Дейв Хиксън / Роджър Хънт 21
1961 Кевин Люис 19
1962 Роджър Хънт 41
1963 Роджър Хънт 24
1964 Роджър Хънт 31
1965 Роджър Хънт 25
1966 Роджър Хънт 30
1967 Роджър Хънт 14
1968 Роджър Хънт 25
1969 Роджър Хънт 13
1970 Боби Греъм 13
1971 Алан Еванс 10
1972 Джон Тошак 13
1973 Джон Тошак / Кевин Кийгън 13
1974 Кевин Кийгън 12
1975 Джон Тошак 12
1976 Джон Тошак 16
1977 Кевин Кийгън 16
1978 Кени Далглиш 20
1979 Кени Далглиш 21
1980 Дейвид Джонсън 21
1981 Тери Макдърмът 13
1982 Иън Ръш 17
1983 Иън Ръш 24
1984 Иън Ръш 32
1985 Джон Уорк 18
1986 Иън Ръш 22
1987 Иън Ръш 30
1988 Джон Олридж 26
1989 Джон Олридж 21
1990 Джон Барнс 22
1991 Иън Ръш / Джон Барнс 16
1992 Дийн Сондърс 10
1993 Иън Ръш 14
1994 Иън Ръш 14
1995 Роби Фаулър 25
1996 Роби Фаулър 28
1997 Роби Фаулър 18
1998 Майкъл Оуен 18
1999 Майкъл Оуен 18
2000 Майкъл Оуен 12
2001 Майкъл Оуен 16
2002 Майкъл Оуен 19
2003 Майкъл Оуен 19
2004 Майкъл Оуен 19
2005 Милан Барош 9
2006 Стивън Джерард 10
2007 Дирк Койт 12
2008 Фернандо Торес 24
2009 Стивън Джерард 16
2010 Фернандо Торес 18
2011 Дирк Койт 13
2012 Луис Суарес 11
2013 Луис Суарес 23
2014 Луис Суарес 31

Източници редактиране

  1. ↑ а б в www.liverpoolfc.com
  2. ↑ www.premierleague.com
  3. ↑ Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  4. ↑ Deloitte Football Money League 2018 // Deloitte, 23 January 2018. Посетен на 5 November 2019.
  5. ↑ Ozanian, Mike. The Business Of Soccer // Forbes. Посетен на 17 August 2019.
  6. ↑ How Liverpool's worldwide fanbase will be tuning into events at Manchester United // Liverpool Echo. Посетен на 29 July 2018.
  7. ↑ Труден успех в Северен Лондон донесе историческо постижение на Ливърпул, Gong.bg, 11.01.2020.
  8. ↑ Перфектен Ливърпул мина и през Юнайтед, титлата е все по-близо, Gong.bg, 19.01.2020.
  9. ↑ а б в АНГЛИЯ, Премиър лига 2019/2020, flashscore.bg.
  10. ↑ Match report: Half-time – Final – Chelsea v Liverpool // SofaScore, 14 May 2022. Посетен на 14 May 2022.
  11. ↑ 100 PWSTK – THE DEFINITIVE LIST, LiverpoolFC.tv, 13.11.2006.
  12. ↑ „Ливърпул“ (Ливърпул) – „Левски“ (София), 26 февруари 2004 г., levskisofia.info.
  13. ↑ „Левски“ (София) – „Ливърпул“ (Ливърпул), 3 март 2004 г., levskisofia.info.
  14. ↑ Ливърпул винаги продължава напред след 2:0..., gong.bg
  15. ↑ Ливърпул – Лудогорец 2:1, мачът по минути
  16. ↑ Лудогорец – Ливърпул 2:2, мачът по минути
  17. ↑ а б в Ливърпул не вкара гол за първи път от една година насам (СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ), gong.bg, 29.02.2020 г.
  18. ↑ First team // Liverpool F.C. Посетен на 3 юли 2022.
  19. ↑ First Team // Liverpool F.C. Посетен на 13 септември 2010.
  20. ↑ Ивайло Стоименов – Идеалният отбор на Англия за всички времена, 02.09.2011.

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
ФК „Ливърпул“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ФК_„Ливърпул“&oldid=12162456“.