Феранте II Гонзага (на италиански: Ferrante II Gonzaga; * 1563, † 1630) от род Гонзага, е от 1575 г. граф и от 1621 г. херцог на Гуастала и херцог на Амалфи. Служи също на испанските и австрийските Хабсбурги. Той е един от претендентите за Херцогство Мантуа по време на Мантуаската наследствена война (1628 – 1631).

Феранте II Гонзага
Ferrante II Gonzaga
херцог на Гуастала и Амалфи
Портрет на Фераран II Гонзага
Портрет на Фераран II Гонзага
Роден
1563 г.
Починал
5 август 1630 г. (67 г.)
Герб
Семейство
РодГонзага
БащаЧезаре I Гонзага
МайкаКамила Боромео
СъпругаВитория Дориа
ДецаДзенобия Гонзага
Чезаре II Гонзага
Витория Гонзага
Филипо Гонзага
Франческо Гонзага
Джанетино Гонзага
Винченцо Гонзага
Андреа Гонзага
Феранте II Гонзага в Общомедия

Биография

редактиране

Той е син на Чезаре I Гонзага (1536 – 1575) – граф на Гуастала и херцог на Амалфи, и на съпругата му Камила Боромео – сестра на Карло Боромео и племенница на Джовани Анджело Медичи, който става папа с името Пий VI.

На 16 години той поема сам управлението. По финансови причини поема служби в императорския двор във Виена.

Феранте II се жени през 1580 г. за Витория Дория – дъщеря на адмирал Джовани Андреа I Дория и племенница на Андреа Дория. Една година след женитбата той е член на свитата на Мария Испанска – вдовицата на император Максимилиан II, когато тя се връща в Испания.

Пътува често до земите си в Южна Италия. Той е в двора на кралица Маргарита Австрийска и я придружава до Испания. От 1624 г. е имперски комисар за Имперска Италия.

На 2 юли 1621 г. император Филип III издига Графство Гуастала в херцогство. След смъртта на херцога на Мантуа Франческо IV Гонзага Феранте II има, заедно с Карло I Гонзага, претенции за наследството, но не успява.

Умира от чума.

Брак и потомство

редактиране

∞ 1580 за Витория Дория (* 1569, † 1618) – дъщеря на адмирал Джовани Андреа I Дория и племенница на Андреа Дория. От нея има седем сина и четири дъщери:

Източници

редактиране
  • Eugenio Bartoli: Zu sein wie ein Freiburg Italiens. Das Herzogtum Guastalla zwischen den beiden habsburgischen Seelen. Zeitenblicke 6 (2007), Nr. 1.
  • Anja Amend: Gerichtslandschaft Altes Reich: Höchste Gerichtsbarkeit und territoriale Rechtsprechung. Köln, 2007 S. 130.

Външни препратки

редактиране