Ферарска школа

Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във ферарското херцогство при двора на херцозите д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.[1]

Козимо Тура, Калиопа, картина за Студиоло на двореца на Белфоре.

Херцог Борсо д’Есте е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа.

ОпределянеРедактиране

За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра : 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.

Първите художници от нея са Франческо дел Коса, Ерколе де Роберти, Козимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, което буквално значи „да избягаш от скуката“.

Влияние и разцветРедактиране

Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива и на Пиеро дела Франческа (Болоня) – изразяващо се чрез богата въздушност и силна яркост на багрите, но в нея се чувства влияние и на северните майстори.

Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася към XV—XVI вв. Особено силна е връзката между ферарската и школата на Болоня.

Кавалетен портрет през ХV векРедактиране

 
Козимо Тура. „Портрет на момче-принц от дом д’Есте"

Ферара е главен център на Североиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на XV в., там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявяйки елементите на готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).

Портретът във ферарската живопис заема достатъчно скромно място и достиженията при него не са много високи, но всички противоречия в придворната култура на Ферара в него се отразяват в пълнота. Развитието протича под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. В нидерландския портрет, ферарците са привлечени от най-аристократичното му направление.[2]

Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-40-те години работи при двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом д’Есте е рисуван около 1441 година. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри), портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Съдейки по всичко, той изпълнява своите официални портрети, придържайки се към старата традиция на строго профилен портрет.

 
Неизвестен художник от 15 век. „Мъжки портрет", Национална галерия – Вашингтон

Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевидна в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка, и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих, изглежда архаичен.

Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Гращенков, са скучни, безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за ферарската школа смегчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, те клонят повече към Болонската школа.[3]

  • Eрколе де Роберти. „Джовани Бентивольо“

  • Eрколе де Роберти. „Джиневра Сфорца“

  • Майстор на историята за хляба (Maestro delle Storie del Pane). „Портрет Матео ди Себастиано ди Бернардино Гоцадини“

  • Майстор на историята за хляба. „Портрет на Джиневра д'Антонио Лупари, негова съпруга“

 
Франческо дел Коса. „Портрет на млад мъж“

Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от късното куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те години. Косият поглед е активно изразителен, главата наклонена, устните полуотворени – позата и мимиката на модела изглежда жива. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.

  • Лоренцо Коста. „Джовани Бентивольо“

  • Лоренцо Коста. „Портрет на неизвестна с домашно куче на ръце“, Лондон, Хемптон-Корт

  • Лоренцо Коста. „Портрет на неизвестна“, Ермитаж

В своите последващи портрети Франча и Лоренцо Коста показват еклектическа зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Високия Ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.

Списък на представителите на школатаРедактиране

Към най-известните художници на школата принадлежат:

XIV в. и по-раноРедактиране

XV в.Редактиране

XVI в.Редактиране

XVII—XVIII в.Редактиране

ПодобниРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011.
  2. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  3. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ферарска_школа&oldid=10503678“.