Ферарска школа
Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във Ферарското херцогство при двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.[1]

Херцог Борсо д’Есте е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа.
ОпределянеРедактиране
За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра : 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.
Първите художници от нея са Франческо дел Коса, Ерколе де Роберти и Козимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, което буквално значи „да избягаш от скуката“.
Влияние и разцветРедактиране
Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива, и на Пиеро дела Франческа (Болоня), изразяващо се чрез богатата въздушност и силната яркост на багрите, но в нея се чувства влиянието и на северните майстори.
Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася към 15 - 16 век. Особено силна е връзката между Ферарската и Болонската школа.
Кавалетен портрет през 15 векРедактиране
Ферара е главен център на Северноиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на 15 век там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявайки елементите на готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).
Портретът във ферарската живопис заема достатъчно скромно място и достиженията при него не са много високи, но всички противоречия в придворната култура на Ферара в него се отразяват в пълнота. Развитието протича под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. В нидерландския портрет ферарците са привлечени от най-аристократичното му направление.[2]
Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-1440-те години работи в двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом Д’Есте е рисуван около 1441 г. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри) портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Съдейки по всичко, той изпълнява своите официални портрети, придържайки се към старата традиция на строго профилния портрет.
Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевидна в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих изглежда архаичен.
Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Гращенков, са скучни и безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за Ферарската школа смегчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, те клонят повече към Болонската школа.[3]
Eрколе де Роберти. „Джиневра Сфорца“
Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от късното Куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те години. Косият поглед е активно изразителен, главата наклонена, устните полуотворени – позата и мимиката на модела изглеждат живи. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.
Лоренцо Коста. „Джовани Бентивольо“
В своите последващи портрети Франча и Лоренцо Коста показват еклектична зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Високия Ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.
Списък на представителите на школатаРедактиране
Към най-известните художници на школата принадлежат:
- Козимо Тура – итал. Cosimo Tura или итал. Cosmè Tura, ок. 1430, Ферара – 1495, там
- Франческо дел Коса – итал. Francesco del Cossa, Ферара, 1436, Болоня, 1478
- Ерколе де Роберти – итал Ercole de' Roberti, Ферара, 1451 – 1456, Ферара, 1496
- Лоренцо Коста – итал Lorenzo Costa; 1460, Ферара – 5 март 1535 г., Мантуа
- Досо Доси
- Джироламо да Карпи
- Бенвенуто Тизи (Гарофало) – итал. Benvenuto Tisi Garofalo, 1481, Ферара – 6 септември 1559, там)
- Николо дел Абате – итал. Nicolò dell'Abate (Mодена, 1510 – 1571)
14 век и по-раноРедактиране
15 векРедактиране
- Козимо Тура
- Франческо дел Коса
- Боно
- Стефано да Ферара
- Балдасаре Естенсе
- Антонио Алеоти д’Арджента
- Ерколе Гранди
- Людовико Мазолино
- Микеле Кортелини
- Ерколе де Роберти
- Лоренцо Коста – Lorenzo Costa (Ферара 1460 – 5 март 1535 Mантуа)
- Франческо и Бернардино Заганели да Котиньола
- Бенедето Кода
- Бокачио Бокачино
- Доменико Панети
- Джовани Батиста Бенвенути (прозв. Ортолано) (1490 – 1525)
15 векРедактиране
- Николо Пизано
- Досо Доси
- Джовани Баттиста Доси
- Джироламо да Карпи
- Бенвенуто Тизи (прозв. Гарофало)
- Лодовико Мазолино
- Сигизмондо Скарсела
- Скарселино (Иполито Скарсела)
- Констанцо Катанио
- Джовани Франческо Сурчи
- Камило Ричи
- Доменико Мона
- Себастиано Филипи (прозв. Бастианино)
- Гаспаре Вентурини
- Джовани Андреа Гирардони
- Джовани Паоло Грацини
- Джакопо Бамбини
- Джулио Кромер
17 – 18 векРедактиране
- Карло Бонони (работи в Болоня и Мантуа)
- Альфонсо Риварола
- Джовани Батиста делла Торе
- Камило Берлингьери
- Иполито Казели
- Франческо Назели
- Ерколе Сарти
- Джовани Франческо Барбиери (прозв. Гуерчино)
- Паоло Антонио Барбиери
- Бенедето Дженари Старши
- Чезаре Дженари
- Джузепе Калети
- Лодовико Лана
- Франческо Констанцо Катанео
- Джузепе Бонати
- Джузепе Аванци
- Орацио и Чезаре Морнази
- Франческо и Антонио Ферари
- Франческо Скала
- Маурелио Сканавини
- Джакомо Паролини
- Джузепе Зола
- Джовани Франческо Брачиоли
- Антонио Контри
- Джузепе Гедини
- Джовани Монти
- Алберто Мучиати
- Джузепе Санти
- Джовани Мази
ПодобниРедактиране
- Авиньонска школа по живопис
- Болонска школа по живопис
- Венецианска школа по живопис
- Лукано-пизанска школа по живопис
- Сиенска школа по живопис
- Урбинска школа по живопис
- Флорентинска школа по живопис
ИзточнициРедактиране
- ↑ Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011.
- ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
- ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.