Уикипедия

Ферарска школа

Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във Ферарското херцогство в двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.[1]

Козимо Тура, Калиопа, картина за Студиоло на двореца на Белфоре.

Херцог Борсо д’Есте е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа.

Определяне

редактиране

За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра: 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.

Първите художници от нея са Франческо дел Коса, Ерколе де Роберти и Козимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, което буквално значи „да избягаш от скуката“.

Влияние и разцвет

редактиране

Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива, и на Пиеро дела Франческа (Болоня), изразяващо се чрез богатата въздушност и силната яркост на багрите, но в нея се чувства влиянието и на северните майстори.

Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася до 15 - 16 век. Особено силна е връзката между Ферарската и Болонската школа.

Кавалетен портрет през 15 век

редактиране
 
Козимо Тура. Портрет на момче-принц от Дом д’Есте

Ферара е главен център на северноиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на 15 век там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на Ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявайки елементите на Готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).

Портретът във ферарската живопис заема достатъчно скромно място и достиженията при него не са много високи, но всички противоречия в придворната култура на Ферара в него се отразяват в пълнота. Развитието протича под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. В нидерландския портрет ферарците са привлечени от най-аристократичното му направление.[2]

Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-1440-те г. работи в двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом Д’Есте е рисуван около 1441 г. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри) портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Съдейки по всичко, той изпълнява своите официални портрети, придържайки се към старата традиция на строго профилния портрет.

 
Неизвестен художник от 15 век. Мъжки портрет, Национална галерия – Вашингтон

Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевидна в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих изглежда архаичен.

Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Гращенков, са скучни и безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за Ферарската школа смекчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, и те клонят повече към Болонската школа.[3]

  •  
    Eрколе де Роберти, Джовани Бентивольо
  •  
    Eрколе де Роберти, Джиневра Сфорца
  •  
    Майстор на историята за хляба, Портрет на Матео ди Себастиано ди Бернардино Гоцадини
  •  
    Майстор на историята за хляба, Портрет на Джиневра д'Антонио Лупари, негова съпруга
 
Франческо дел Коса. Портрет на млад мъж

Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от Късното куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет на Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те г. Косият поглед е активно изразителен, главата е наклонена, а устните са полуотворени – позата и мимиката на модела изглеждат живи. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.

  •  
    Лоренцо Коста, Джовани Бентивольо
  •  
    Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна с домашно куче на ръце, Лондон, Хемптън корт
  •  
    Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна, Ермитаж

В своите последващи портрети Франческо и Лоренцо Коста показват еклектична зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Зрелиия ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.

Списък на представителите на школата

редактиране

Най-големите майстори на школата са Козимо Тура, Франческо Коса, Ерколе де Роберти, Лоренцо Коста, Досо Доси, Джироламо да Карпи, Бенвенуто Тизи (Гарофало), Николо дел Абате.

14 век и по-рано

редактиране

15 век

редактиране

15 - 16 век

редактиране

17 – 18 век

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011.
  2. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  3. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ферарска_школа&oldid=12213290“.