Леонело д’Есте
Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este; * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркграф на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
| Леонело д’Есте | |
| маркграф на Ферара, маркиз на Модена и Реджо-Емилия | |
 Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело | |
| Роден |
21 септември 1407 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1450 г.
|
| Погребан | Ферара, Италия |
| Управление | |
| Период | 1441 – 1450 |
| Предшественик | Николо III д’Есте |
| Наследник | Борсо д’Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Николо III д’Есте |
| Майка | Стела Толомеи |
| Братя/сестри | Уго д’Есте Борсо д’Есте Орсина д’Есте Природени: Джиневра д’Есте Лучия д’Есте Алберто Карло д'Есте Ерколе I д’Есте Сиджизмондо I д’Есте Мелиадузе д’Есте Алберто д'Есте Алберто д'Есте Риналдо д'Есте Бианка Мария д’Есте Алберто д’Есте Гуроне Мария д’Есте Изота д’Есте Камила д'Есте Беатриче д'Есте Фолко д'Есте Изота д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Верде д'Есте Балдасаре д'Есте |
| Съпруга | Маргерита Гонзага Мария Арагонска |
| Леонело д’Есте в Общомедия | |
Произход
редактиранеТой е вторият от тримата незаконни сина на Николо III д’Есте (1393 – 1441) от Стела де’ Толомей (1386 – 1419).
Биография
редактиранеВоенното си образование Леонело получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.
Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.
Човек на Ренесанса
редактиране
Леонело е господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Той предпочита мира пред войната и учените пред войниците. Още докато баща му е жив Леонело се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдава на това занимание още повече.
По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.
При двора на Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа Мантеня, Рогир ван дер Вейден, Пизанело. Приятелски отношения свързват Леонело и Леон Батиста Алберти, който му посвещава няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.
Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар и той постоянно препрочита неговите „Записки“.
Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.
Брак и потомство
редактиранеЖени се два пъти:
∞ 1. януари 1435 за Маргерита Гонзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джанфранческо I Гонзага и Паола Малатеста. Двамата имат един син:
- Николò д’Есте (* 20 юли 1438 във Ферара † 4 септември 1476 пак там, обезглавен)
∞ 2. април 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски и на метресата му Джиралдона Карлино. Те имат една дъщеря:
- Изабела д’Есте, ∞ Николò дела Скала (* 1415 † 1478)
Има и един извънбрачен син от неизвестна жена:
- Франческо д'Есте (* 1444 † сл. 1471)
Източници
редактиране- Ch. Cawley: Leonello d'Este, Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007.
- G. Brunelli: Este, Leonello (Lionello) d'. In: Dizionario Biografico degli Italiani, 43 (Online), Treccani.it
- Биография (англ.), trionfi.com