Леонело д’Есте
Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este; * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
| Леонело д’Есте | |
| маркграф на Ферара, маркиз на Модена и Реджо-Емилия | |
 Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело | |
| Роден |
21 септември 1407 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1450 г.
|
| Погребан | Ферара, Италия |
| Управление | |
| Период | 1441 – 1450 |
| Предшественик | Николо III д’Есте |
| Наследник | Борсо д’Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Николо III д’Есте |
| Майка | Стела Толомеи |
| Братя/сестри | Джиневра д'Есте Ерколе I д’Есте Сигизмондо I д'Есте Борсо д’Есте |
| Съпруга | Маргерита Гонзага Мария Арагонска |
| Леонело д’Есте в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е вторият от трите незаконни синове на Николо III д’Есте (1393 – 1441) със Стела де’ Толомей (1386 – 1419).
Военното си образование Леонело получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405 – 1425) през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.
Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.
Човек на Ренесанса редактиране
Леонело е господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Той предпочитаа мирът пред войната и учените пред войниците. Още докато баща му е жив Леонело се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.
По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.
При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа Мантеня, Рогир ван дер Вейден, Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.
Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите „Записки“.
Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.
Семейство и деца редактиране
Жени се два пъти:
∞ 1. януари 1435 за Маргерита Гондзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джанфранческо I Гондзага и Паола Малатеста. Двамата имат един син:
- Николò д’Есте (* 20 юли 1438 във Ферара † 4 септември 1476 пак там, обезглавен)
∞ 2. април 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски и метресата му Джиралдона Карлино. Те имат една дъщеря:
- Изабела д’Есте, ∞ Николò дела Скала (* 1415 † 1478)
Има и един извънбрачен син от неизвестна жена:
- Франческо (* 1444 † сл. 1471)
Източници редактиране
- Ch. Cawley: Leonello d'Este, Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007.
- G. Brunelli: Este, Leonello (Lionello) d'. In: Dizionario Biografico degli Italiani, 43 (Online), Treccani.it
- Биография (англ.), trionfi.com