Леонело д’Есте
Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este, * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
| Леонело д’Есте | |
|---|---|
| (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия. | |
 Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело |
|
| Управление | 1441 – 1450 |
| Наследил | Николо III д’Есте (1393 – 1441) |
| Наследник | Борсо |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Николо III д’Есте (1393 – 1441) |
| Майка | Стела де’ Толомей (1386 – 1419) |
| Герб |
.svg) |
| Леонело д’Есте в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е вторият от трите незаконни синове на Николо III д’Есте (1393 – 1441) със Стела де’ Толомей (1386 – 1419).
Военното си образование той получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405 – 1425) през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.
Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.
Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.
Семейство и децаРедактиране
1.брак: През януари 1435 г. той се жени за Маргерита Гонзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джианфранческо I Гонзага и Паола Малатеста. Двамата имат син:
- Николò д’Есте (1438 – 1476)
2. брак: През април 1444 г. той се жени за Мария († 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски. Те имат дъщеря:
- Изабела д’Есте, ∞ Николò делла Скала (1415 – 1478)
Има извънбрачен син Франческо (1430 – след 1475)
Човек на РенесансаРедактиране
Леонелои господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Говорили, что Лионелло предпочита мирът пред войната и учените пред войниците. Още при когато баща му е жив той се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.
По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.
При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа Мантеня, Рогир ван дер Вейден, Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.
Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите „Записки“.
ИзточнициРедактиране
- Ch. Cawley: Leonello d'Este, Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007.
- G. Brunelli: Este, Leonello (Lionello) d'. In: Dizionario Biografico degli Italiani, 43 (Online), Treccani.it
- Биография (англ.), trionfi.com
