Джиневра Сфорца

Джиневра Сфорца (на италиански: Ginevra Sforza; * 1440 в Анкона, † 16 май 1507 в Бусето) е извънбрачна дъщеря на кондотиера Алесандро Сфорца (* 21 октомври 1409, † 3 април 1473), господар на Пезаро. [1][2]

Джиневра Сфорца
Ginevrasforza.jpg
Портрет на Джиневра Сфорца от Ерколе де' Роберти
Лични данни
Родена
Починала
26 май 1507 г. (67 г.)
Семейство
Династия Сфорца
Баща Алесандро Сфорца
Бракове Санте Бентивольо
Джовани II Бентивольо
Потомци Костанца Бентивольо
Ерколе Бентивольо
Анибале II Бентивольо
Ермес Бентивольо
Алесандро Бентивольо
Камила Бентивольо
Изота Бентивольо
Франческа Бентивольо
Антонгалеацо Бентивольо
Елеонора Бентивольо
Лаура Бентивольо
Виоланта Бентивольо
Бианка Бентивольо
5 деца
Герб Arms of the House of Sforza.svg
Джиневра Сфорца в Общомедия

БиографияРедактиране

Сприятелява се с Джентиле Будриоли – съпруга на нотариуса Алесандро Кимиери и студентка в Болонския университет, която е обвинена в магьосничество и изгорена на кладата през 1498 г.[2]

През 1466 г. папа Павел II признава господарството на втория ѝ съпруг Джовани II Бентивольо и му дава папския викариат в Болоня.[3]

След като се изправя пред заговора на рода Малвеци през 1488 г., през 1501 г. Бентивольо открива още един заговор, организиран от съперничещото му семейство Марескоти. По съвет на Джиневра много негови членове са убити за отмъщение.[4] През 1505 г. заговорниците, избягали от кланетата, молят за помощ папа Юлий II, който заповядва на Джовани II да напусне града със семейството си. Джиневра, заточена в Парма, където намира убежище при маркиз Палавичино, е отлъчена, тъй като не се е отдалечила достатъчно от Болоня.[2] Въпреки многобройните молби пПапа Юлий II ѝ отказва да я приеме в своя замъка Понте Поледрано (днес в Бентивольо). В Болоня имотите на Бентивольо са разграбени, а дворецът му е сринат със земята.

Джиневра умира на 16 май 1507 г. на 67-годишна възраст и е погребана в общ гроб недалеч от Бусето. След една година Джовани II Бентивольо умира като затворник на Луи XII в Кастело Сфорцеско в Милано.

Брак и потомствоРедактиране

Омъжва се два пъти:

1. 19 май 1454 в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня[4] за Санте Бентивольо (+ 1424 в Попи, † 1 октомври 1463 в Болоня) – извънбрачен син на Ерколе Бентивольо (братовчед на Анибале I Бентивольо) и господар на Болоня (1445 – 1463), от когото има има син и дъщеря:[4]

2. 2 май 1464 за Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, † 15 февруари 1508 в Милано) – владетел de facto на Болоня (1463 – 1506), чиято съветничка става.[5][3] Имат 16 деца, от които 11 достигат зряла възраст.[2]

 
Сем. Бентивольо на картина от Лоренцо Коста, 1488 г.

Джиневра в изкуствотоРедактиране

В Националната художествена галерия във Вашингтон се съхраняват два портрета на Джиневра Сфорца. На единия – дело на Антонио Марескоти тя е изобразена в младостта си, по време на първия си брак със Санте Бентивольо. В същия музей се пази и диптих на Ерколе де Роберти от около 70-те години на 16 век, в който Джиневра и вторият ѝ съпруг Джовани Бентивольо са изобразени в профил, обърнати един към друг.

Джовани II Бентивольо поръчва на художника Лоренцо Коста да изобрази голямото му семейство. Картината (Pala Bentivoglio) от 1488 г. се намира и към 2020 г. в параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.[2] На нея Джиневра е изобразена като основна дарителка на храма, заобиколена от семейство си в краката на Мадоната на трона.

В замъка Бентивольо (в Емилия Романя) има скулптурен образ на Джиневра (рисувана теракота).[6]

Докато Джиневра е още жива, през 1483 г. Хуманизъмът Джовани Сабадино от Ариенти включва нейната биография в колекция от биографии на видни жени, наречена Gynevra de le clare donne.[7]

Източници и бележкиРедактиране

  1. Ginevra Sforza, архив на оригинала от 23 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130723113711/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/417.html, посетен 23 юли 2013 
  2. а б в г д Ginevra e Gentile
  3. а б I Bentivoglio. // Посетен на 14 март 2021.
  4. а б в La storia dei Bentivoglio. // Посетен на 14 март 2021.
  5. Ginevra e Gentile. // Посетен на 14.3.2021.
  6. Flickr
  7. Eleonora Luciano, “The Power of Princesses: Ginevra Sforza,” paper delivered at the symposium “Beauty Adorns Virtue: Renaissance Portraits of Women,” National Gallery of Art, Washington, October 5–6, 2001

БиблиографияРедактиране

  • ((de)) Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980. ISBN 3-512-00577-2.
  • ((en)) Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937
  • ((it)) Titina Strano «Ginevra Bentivoglio e la fine di una signoria», Fratelli Treves, 1937

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ginevra Sforza“ и страницата „Сфорца, Джиневра“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.