Джиневра Сфорца
Джиневра Сфорца (на италиански: Ginevra Sforza; * 1440 в Анкона, † 16 май 1507 в Бусето) е чрез женитба господарка на Болоня.
| Джиневра Сфорца | |
|---|---|
| господарка на Болоня | |
 Портрет на Джиневра Сфорца от Ерколе де' Роберти | |
| Лични данни | |
| Родена | 1440 г.
|
| Починала | |
| Семейство | |
| Династия | Сфорца по рождение Бентивольо по брак |
| Баща | Алесандро Сфорца |
| Бракове | Санте Бентивольо Джовани II Бентивольо |
| Потомци | Костанца Ерколе Анибале II Ермес Алесандро Камила Изота Франческа Антонгалеацо Елеонора Лаура Виоланта Бианка 5 деца |
| Герб |  .svg) |
| Джиневра Сфорца в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Тя е извънбрачна дъщеря на кондотиера Алесандро Сфорца (* 21 октомври 1409, † 3 април 1473), господар на Пезаро,[1][2] Кастелнуово и Градара, гран конетабъл на Неаполитанското кралство, извънбрачен син на Муцио Атендоло Сфорца и Лучия Терцани от Торджано.
Има двама полубратя от брака на баща си с Костанца ди Варано.
БиографияРедактиране
Сприятелява се с Джентиле Будриоли – съпруга на нотариуса Алесандро Кимиери и студентка в Болонския университет, която е обвинена в магьосничество и изгорена на кладата през 1498 г.[2]
През 1466 г. папа Павел II признава господарството на втория ѝ съпруг Джовани II Бентивольо и му дава папския викариат в Болоня.[3]
След като се изправя пред заговора на рода Малвеци през 1488 г., през 1501 г. Бентивольо открива още един заговор, организиран от съперничещото му семейство Марескоти. По съвет на Джиневра много негови членове са убити за отмъщение.[4] През 1505 г. заговорниците, избягали от кланетата, молят за помощ папа Юлий II, който заповядва на Джовани II да напусне града със семейството си. Джиневра, заточена в Парма, където намира убежище при маркиз Палавичино, е отлъчена, тъй като не се е отдалечила достатъчно от Болоня.[2] Въпреки многобройните ѝ молби папа Юлий II отказва да я приеме в своя замъка Понте Поледрано (днес в Бентивольо). В Болоня имотите на Бентивольо са разграбени, а дворецът му е сринат със земята.
Джиневра умира на 16 май 1507 г. на 67-годишна възраст и е погребана в общ гроб недалеч от Бусето. След една година Джовани II Бентивольо умира като затворник на Луи XII в Кастело Сфорцеско в Милано.
Брак и потомствоРедактиране
Омъжва се два пъти:
1. 19 май 1454 в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня[4] за Санте Бентивольо (* 1424 в Попи, † 1 октомври 1463 в Болоня), извънбрачен син на Ерколе Бентивольо (братовчед на Анибале I Бентивольо) и господар на Болоня (1445 – 1463), от когото има син и дъщеря:[4]
- Костанца Бентивольо (* 1458, † 1491), ∞ за Антонио Мария Пико да Мирандола (* сл. 1442, † 6 март 1501), господар на Мирадола и граф на Конкордия, от когото има един син и две дъщери
- Ерколе Бентивольо (* 15 май 1459, † юни 1507), кондотиер, ∞ за Барбара Торели (* ок. 1475, † сл. 7 ноември 1533), от която има две дъщери.
2. 2 май 1464 за Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, † 15 февруари 1508 в Милано), владетел де факто на Болоня (1463 – 1506), чиято съветничка става.[3][5] Имат шестнадесет деца, от които единадесет достигат зряла възраст.[2]
- Франческа Бентивольо (* 18 февруари 1468 в Болоня, † 1504 пак там), ∞ 1. 17 февруари 1482 в Болоня за Галеото Манфреди (* 1440, † 1488, убит по нейна заповед), господар на Фаенца, от когото има един син – Асторе, последен владетел на града от рода Манфреди, 2. 2 ноември 1492 за Гуидо II Торели († май 1501 в Гуастала), бивше религиозно лице, кондотиер
- Анибале II Бентивольо (* 1469 в Болоня, † 24 юни 1540 във Ферара), господар на Болоня (1511 – 1512), кондотиер, ∞ Лукреция д'Есте (* ок. 1473 във Ферара, † 1516/1518), извънбрачна дъщеря на Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара и на Лудовика Кондолмиери. Имат седем сина и шест дъщери.
- Антонгалеацо Бентивольо (* 1472 в Болоня, † 1525), прелат
- Алесандро Бентивольо (* 1474 в Болоня, † 1532 в Милано), граф на Кампания, ∞ 1493за Иполита Сфорца (* 1481 в Милано, † 1520, пак там), дъщеря на Карло Сфорца – граф на Маджента и на Кастеджо, и съпругата му Бианка Симонета – господарка на Галиате. Имат двама сина и четири дъщери.
- Ермес Бентивольо (* 1475 в Болоня, † 1513), кондотиер, пфалцграф (1498), ∞ 1504 за Якопа Орсини, дъщеря на Джулио Орсини, кондотиер
- Камила Бентивольо (* 1480 в Болоня, † 1529), ∞ за Пиро Годзага (* 1490, † 22 януари 1529 в Гацуоло), кондотиер, граф на Родиго (1499 – 1521), господар на Боцоло (1527 – 1529) и на Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529), второроден син на Джанфранческо Гондзага и съпругата му Антония Дел Балцо; имат двама сина и пет дъщери.
- Изота Бентивольо (неизв.), монахиня в Корпус Домини
- Елеонора Бентивольо (* 15 век, † 10 март 1540), ∞ 1486 за Джиберто Пио (* сред. на 15 век, † 26 септември 1500 в Болоня), господар на Капри, капитан на Болоня, от когото има четирима сина
- Лаура Бентивольо († 1523), ∞ 20 юни 1491 в Болоня за Джовани Гондзага (* 1474 в Мантуа, † 23 септември 1525, пак там), кондотиер, господар на Весковато, от когото има петима сина и три дъщери, поставя началото на клона Гондзага ди Весковато
- Виоланта Бентивольо (неизв.), ∞ 1489 в Римини за Пандолфо IV Малатеста (* 5 юли 1475, † юни 1534), кондотиер, господар на Римини и на други градове в Романя, имат петима сина и две дъщери
- Бианка Бентивольо († 1519 в Модена), ∞ 1479 за Николо Мария Рангони (* 1455 в Болоня, † 1500 в Бомпорто), кондотиер, господар на Спиламберто и Кординяно. Имат четирима сина и две дъщери.
Джиневра в изкуствотоРедактиране
В Националната художествена галерия във Вашингтон се съхраняват два портрета на Джиневра Сфорца. На единия – дело на Антонио Марескоти тя е изобразена в младостта си, по време на първия си брак със Санте Бентивольо. В същия музей се пази и диптих на Ерколе де Роберти от около 70-те години на 16 век, в който Джиневра и вторият ѝ съпруг Джовани Бентивольо са изобразени в профил, обърнати един към друг.
Джовани II Бентивольо поръчва на художника Лоренцо Коста да изобрази голямото му семейство. Картината (Pala Bentivoglio) от 1488 г. се намира и към 2020 г. в параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.[2] На нея Джиневра е изобразена като основна дарителка на храма, заобиколена от семейство си в краката на Мадоната на трона.
В замъка Бентивольо (в Емилия-Романя) има скулптурен образ на Джиневра (рисувана теракота).[6]
Докато Джиневра е още жива, през 1483 г. Хуманизъмът Джовани Сабадино от Ариенти включва нейната биография в колекция от биографии на видни жени, наречена Gynevra de le clare donne.[7]
Вижте същоРедактиране
Източници и бележкиРедактиране
- ↑ Ginevra Sforza, архив на оригинала от 23 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130723113711/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/417.html, посетен на 2015-07-17
- ↑ а б в г д Ginevra e Gentile
- ↑ а б I Bentivoglio. // Посетен на 14 март 2021.
- ↑ а б в La storia dei Bentivoglio. // Посетен на 14 март 2021.
- ↑ Ginevra e Gentile. // Посетен на 14.3.2021.
- ↑ Flickr
- ↑ Eleonora Luciano, “The Power of Princesses: Ginevra Sforza,” paper delivered at the symposium “Beauty Adorns Virtue: Renaissance Portraits of Women,” National Gallery of Art, Washington, October 5–6, 2001
БиблиографияРедактиране
- ((de)) Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980. ISBN 3-512-00577-2.
- ((en)) Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937
- ((it)) Titina Strano «Ginevra Bentivoglio e la fine di una signoria», Fratelli Treves, 1937
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ginevra Sforza“ и страницата „Сфорца, Джиневра“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |