Йохана Австрийска

ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана

Йохана Австрийска (на немски: Johanna von Österreich, на италиански: Giovanna d'Austria; * 24 януари 1547, Прага; † 10 април 1578, Флоренция) от род Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1574 – 1578). Сестра е на император Максимилиан II и е майка на френската кралица Мария де Медичи.

Йохана Австрийска
велика херцогиня на Тоскана
Родена
Починала
11 април 1578 г. (31 г.)
ПогребанаБазилика Сан Лоренцо, Флоренция, Италия
Религиякатолицизъм
Управление
Период1574 – 1578
Други титлиерцхерцогиня на Австрия
Семейство
РодХабсбурги
БащаФердинанд I
МайкаАнна Ягелонина
Братя/сестриМаргарета Австрийска
Елена Австрийска
Магдалена Австрийска
Анна Австрийска
Елизабет Австрийска
Катарина Австрийска
Барбара Австрийска
Мария Австрийска
Елеонора Австрийска
Максимилиан II
Карл II
Фердинанд II
СъпругФранческо I де Медичи (18 декември 1565 – 11 април 1578)
ДецаЕлеонора Медичи
Анна де Медичи
Мария де Медичи
Филипо де Медичи
Йохана Австрийска в Общомедия

Произход редактиране

 
худ.Джузепе Арчимболдо, 1562

Тя е най-малкото дете от 15-те деца на император Фердинанд I (1503 – 1564) и съпругата му Анна Ягелонина от Унгария и Бохемия (1503 – 1547), дъщеря на бохемския и унгарски крал Владислав II. Майка ѝ умира на 27 януари 1547 г. след раждането на Йохана.

Биография редактиране

Йохана получава образование по философия, изкуство, музика и фенски, испански, италиански, унгарски и латински.

Тя удовлетворява желанието на родителите си, които договарят брака ѝ с представител на семейство Медичи. Медичите, наскоро част от европейските благороднически фамилии, виждат с голямо задоволство възможността тяхното родословие да повиши още повече престижа си чрез най-важното европейско кралско семейство, Хабсбургите.

 
Ерцхерцогиня Йохана, велика херцогиня на Тоскана (портрет от Франческо Терцио, 1565)

Йохана се омъжва на 18 декември 1565 г. във Флоренция за бъдещия велик херцог Франческо I де Медичи. В деня на сватбата си тя пристига във града през Порта ал Прато. Джорджо Вазари и Винченцо Боргини са проектирали големи апарати за случая с помощта на Джовани Качини. Две статуи на Франческо дела Камила, представляващи „Тоскана" и „Австрия", са поставени в Борго Онисанти. Къщите, които нямат достатъчно ценни фасади, са покрити с големи панели, рисувани от Карло Портели и Санти ди Тито, докато серия от арки и статуи са поставени на сегашния Пиаца Голдони, представляващи Хименей и благоприятния брак. Батиста Лоренци, ученик на Бачо Бандинели, извайва статуите, докато другите декорации са дело на Алесандро Алори. Приета триумфално във Флоренция през 1565 г., творбите, създадени в нейна чест, включват поредица от фрески в Палацо Векио, Салона на петстотинте, Коридора на Вазари и Фонтана на Нептун.

Бракът на Йохана и Франческо не е успешен. Франческо I е много неспокоен характер и винаги посветен на интелектуалните изследвания, на окултните науки (напрогив, Иохана е патрон на Йезуитския орден в Тоскана)[1] и на изкуството, и той намира жена си за безинтересна, не много културна или елегантна, а и засегната от гръбначна малформация. Той скоро започва тайна любовна афера (която скоро става публично достояние) с омъжената венецианска благородничка Бианка Капело. Франческо и Бианка изживяват своята любовна история с все по-смел вид, привличайки клюките на всички европейски дворове.

 
Франческо I

Позицията на Йохана спрямо нейната съперница е особено неблагоприятна и защото тя продължава да ражда само дъщери, които не могат да продължат семейната династия. Във всеки случай тя е не толкова раздразнена от изневярата на съпруга си, колкото е разочарована, защото гордостта ѝ на принцеса е наранена и тя не е третирана според ранга си. Има някои писма, в които Йохана се оплаква на своя тъст Козимо I и след това на своя девер, кардинал Фердинандо де Медичи. Кардиналът се оказва неин съюзник и прави твърд фронт срещу Бианка Капело, която е изгонена от Палацо Пити, но това е минимална пречка за двамата влюбени, които често остават заедно в една от вилите на Медичите.

 
Бианка Капело и синът ѝ Антонио

Йохана ражда шест дъщери, от които само две достигат пълнолетие (едната е известната Мария де Медичи, кралица на Франция). По силата на династичния закон те са изключени от наследяване на Великото херцогство, така че раждането на сина ѝ Филип на 20 май 1577 г. е посрещнато с голямо облекчение и дава нова сила на Йохана.

Бианка Капело вече е родила момче (Антонио де Медичи ) през 1576 г., въпреки че слухът, който скоро започва да циркулира, е, че това е само симулирано раждане и детето не е нейно, а на един от нейните слуги. Истината за това извънбрачно дете все още остава мистериозна, прикрита от дворцови интриги.

Инцидент причинява смъртта на 31-годишната Йохана през април 1578 г., когато тя пада по стълбите в двореца, бременна за пореден път. Погребана е до съпруга си в криптата на параклисите на Медичите в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция.

През юни Франческо I се жени тайно за метресата си. Синът му Филип умира едва на четири години на 29 март 1582 г. През 1579 г. той официално обявява брака си с Бианка, която междувременно също е останала вдовица след мистериозното убийство на съпруга си. Идилията им не продължава дълго, защото през 1587 г. те умират един след друг във вилата на Медичите в Поджо а Каяно. Оттогава се говори за отравяне, но според първоначалните доклади става въпрос за малария.

Синът на Франческо от Бианка, Антонио, е прогонен от наследството от брата на Франческо, който става велик херцог под името Фердинандо I, отказвайки се от кардиналския пурпур.

Брак и потомство редактиране

∞ 1. 18 декември 1565 г. във Флоренция за Франческо I де Медичи (* 30 юли 1549 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 19 октомври 1587 във Вила „Медичи“ в Поджо а Каяно, пак там), бъдещ велик херцог на Тоскана (1574 – 1587), от когото има 8 деца:

Източници редактиране

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Johanna von Oesterreich (Tochter des Kaisers Ferdinand I.). Nr. 122. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 290 – 292.* My Hellmann: Florenz und die Medici, Köln (1981)
  • Lorenzo DeMedici: Die Medici: Die Geschichte meiner Familie, Bastei Lübbe, 2008, S. 152

Външни препратки редактиране