Фестон

Фестон (на френски: Feston, на италиански: Festone, от латински: Festo – празнична гирлянда; на латински: festum – празничен) е украшение, което е широко разпространено в почти всички жанрове на изобразителното и приложното изкуство, особено в архитектурата и интериорния дизайн, както и в шивашкото изкуство.

Фестон в Пантеона в Париж

Фестон в шивашкото изкуство се нарича декоративен елемент – бордюр (ива, ивица) във вид на малки дъги по края на дреха, покривка и под; ивица в низходящ образец под формата на листа, цветя, стъпаловидни зъби, равнобедрени триъгълници и др.

Древните гърци и римляни по религиозни и други празници (на латински: festum) украсявали сгради, отвори, глави на жертвени животни с фестони (виж също: гирлянда).

Характеристики и разпространение

Този чисто декоративен елемент се използва в архитектурата, стенописната и декоративна живопис, като мотив за тапети, мебели и златарски изделия, най-често под формата на гирлянда, изработена като релеф или нарисувана в стил тромп лой, с една и множество свободно провиснали дъги, чиито краища висят надолу. Обикновено тази гирлянда изглежда уж държана от два или повече уж застопоряващи елемента – в Античността, например, това са били черепи на лъвове, овни или бикове, докато в Новото време – капители. Свободно окачените фестони са по-рядко срещани.

Гирляндата, образуваща фестона, може да се изработи с множество мотиви, според които може да бъдат различени фестони с лента, с цвете, с цвят (на цвете), с листо или с плод. Популярни мотиви на листа са лаврови, дъбови листа и лозови ластри.

Фестоните се появяват през IV век пр.н.е. в елинистическата архитектура. Силно разпространени са в римската архитектура и стенопис. Като украшение върху представителни вази или надгробни камъни, този елемент многократно се използва и в Новото време. През 18-и и 19 век той е бил част от декоративния репертоар на представителния интериорен дизайн като цяло.

• 
  Детайл на еленистичен мозаичен панел на под от 2 век пр. н. е. в Пергамския музей в Берлин, Германия.
• 
  Стенопис в римска вила с гирлянди и букранион, около 50-40 г. пр. н. е., в Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк, САЩ)
• 
  Фриз с фестони и букраниони в Ефеския археологически музей (Селчук, Турция)
• 
  Богато украсен римски саркофаг, с два фестона, около 125–130 г. пр. н. е., в Лувъра (Париж)
• 
  Два фестона на входа на барокова църква в Париж.
• 
  Фестон на врата в гр. Лвов (Украйна)
• 
  Фестон от плодове на Опера Гарние (Париж)
• 
  Два офорта на две конструкции на фестони, 1694 г., в Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк, САЩ)
• 
  Скица на фриз с венец и фестони, 18 век, в Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк, САЩ)
• 
  Порцеланов чайник с релефи на фестони, 1720–1727 г., в Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк, САЩ)
• 
  Капител в коринтски стил с ангели, който украсява фестон с крилете си, в Австрия

Текстилна обработка

Момиче в средновековна рокля, украсена с фестон

Освен в горе упоменатата форма, разпространена върху архитектурни елементи и мебели, фестонът се среща и в шивашкото изкуство като бордюр (ива, ивица) във вид на малки дъги по края на дреха, покривка, кърпи, пердета и пр. с декоративна цел. Те могат да бъдат ръчно изработена или механично изготвена пасмантерия, която е направена в различни стилове и техники. Така например фесонни бордюри могат да са направени като брюкселска плетка, плетка на една кука, плетка на две куки или бродерия.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фестон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​