Филиберта Савойска
Филиберта Савойска, херцогиня дьо Немур (на френски: Philiberte de Savoie, duchesse de Nemours; * 1498, Савоя; † 4 април 1524 в замъка на Вирьо льо Гран[2] в Бюже,[3] Савойско херцогство) е аристократка, маркиза на Жекс, херцогиня на Немур (1515), господарка на Фосано (от 1515 г.) и на Малавал (от 1516 г.), виконтеса на Бридиер, господарка на Шана, Йен, Бурже в Савойското херцогство, Модон и Сен Жулиен (в Женевоа), на Понсен и Сердон (1521), Вирьо льо Гран (в Бюже), Бия, Бруйер (в древна провинция Поату), Тур и Фле (в древна провинция Сентонж).
| Филиберта Савойска | |
| Маркиза на Жекс Херцогиня на Немур | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Други титли | Господарка на Фосано и на Малавал Господарка на Шана, Йен, Бурже, Модон и Сен Жулиен, Понсен и Сердон, Вирьо льо Гран, Бия, Бруйер, Тур и Фле Виконтеса на Бридиер |
| Герб | |
[[Файл:  |100п|alt=]] | |
| Семейство | |
| Род | Дом Савоя по рождение Медичи по брак |
| Баща | Филип ІІ Савойски[1] |
| Майка | Клодин дьо Брос |
| Братя/сестри | Карл III Лудвиг Филип Абсалон Йоан Амадей Природени: Луиза Геролам Филиберт II Райнер Антония Петър Филипин Клодин Маргарита Йоана Михаил |
| Съпруг | Джулиано II де Медичи |
| Деца | няма |
| Филиберта Савойска в Общомедия | |
Произход редактиране
Тя е дъщеря на Филип II Савойски Безземни (1438 – 1497), 7-и херцог на Савоя, и на втората му съпруга Клодин дьо Брос Бретанска (1450 – 1513), графиня на Понтиевр,[4] потенциална претендентка за бретанската корона. Тя е леля на френския крал Франсоа I. Нейни дядо и баба по бащина линия са Лудвиг Савойски, 2-ри херцог на Савоя, и Анна дьо Лузинян-Кипърска, а по майчина – Жан II дьо Брос, граф на Понтиевр, и Никол дьо Шатийон.
Има петима братя:
- Карл Добрия (1486 – 1553), 9-и херцог на Савоя (1504) под името Карл III или Карл II Савойски, принц на Пиемонт, граф на Аоста, Мориен и Ница (1504 – 1553), граф на Асти (1531), титулярен крал на Кипър и Йерусалим, хранител на Пресветата плащаница, съпруг на инфанта доня Мария Беатрис Португалска.
- Лудвиг (1488 – 1502), приор в Гран Сан Бернардо
- Филип (1490 – 1533), приор в Гран Сан Бернардо, епископ на Женева (1495 – 1509, напуснал), барон на Фосини, маркграф на Салуцо, граф на Женева (1514), вероятен първи херцог на Немур
- Абсалон (? – 1494 като бебе)
- Йохан Амадей (? – 1495 като бебе)
Освен това има трима природени братя и една природена сестра от първия брак на баща ѝ с Маргарита дьо Бурбон, сред които 8-ия херцог на Савоя Филиберт II Савойски. Има и трима природени братя и пет природени сестри от извънбрачните връзки на баща ѝ с две жени.
Биография редактиране
Филиберта Савойска е сгодена на 10 май 1513 г. за Джулиано II де Медичи, херцог на Немур (1515), маркиз на Сораня, брат на папа Лъв X и син на Лоренцо Великолепни и втората му жена Клариса Орсини. Великият шамбелан на Савоя Франсоа (II) Маршал-Мексимьо е отговорен за това да я придружи.[5]
Филиберта е дама от най-висш произход – тя е леля на френския крал Франсоа I, тъй като кралят е син на сестра ѝ Луиза Савойска. Съюзът ѝ с Джулиано също носи голям престиж на рода Медичи: това е първото родство с френски суверени. Сватбата се състои на два етапа: на 25 януари 1515 г. в Париж, в двора на френския крал, дал благородническата титла на съпруга ѝ, и на 22 февруари повторно във Флоренция.
През 1516 г., скоро след сватбата, 37-годишният ѝ съпруг почива от болести, наследени от баща му, без двамата да имат дете. Въпреки това Филиберта остава известно време във Флоренция. През същата година тя постепенно се насочва към протестантската вяра, без да демонстрира това открито.[6]
Благодарение на нейното застъпничество пред френския двор, през 1518 г. тя омъжва племенника на съпруга си – херцога на Урбино Лоренцо II де Медичи за френска благородничка с много висок произход – Маделин дьо ла Тур д'Оверн. След това се завръща при роднините си в Пиемонт.
През 1524 г. брат ѝ херцог Карл III Савойски ѝ продава Баронство Бурже.[7] Замъкът постепенно запада в руини поради липсата на поддръжка. След смъртта ѝ на 26-годишна възраст през 1526 г. то се връща в ръцете на Савойския херцог.
Източници редактиране
- ((it)) Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006
- ((it)) Carmine Mastroianni, Leonardo da Vinci da Roma ad Amboise. Gli ultimi anni di un genio del Rinascimento in fuga dall'Italia, Efesto, 2019
- ((it)) Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006, ISBN 88-541-0526-0
Бележки редактиране
- ↑ gallica.bnf.fr
- ↑ В днешен деп. Ен, Франция
- ↑ Eugène Boulitrop, Histoire de la Réforme en Savoie, Le val d'Arly, 1964, p.17.
- ↑ Графство Понтиевр (Comté de Penthièvre) е името на крепост в Бретан, разположена северно от херцогството, между Сен Мало (Saint-Malo) и Сен Брюк (Saint-Brieuc). Херцог Ален III Бретански дава графството като апанаж на брат си Еудес през 1035 г., който по този начин създава кадетска линия на Дом Бретан.
- ↑ Abbé François Page, curé de Mizérieux, Meximieux, une commune pendant la révolution, Chaduc, Belley, 1903
- ↑ Hubert Wyrill, Réforme et Contre-Réforme en Savoie, 1536 – 1679 : de Guillaume Farel à François de Sales, Éditions Olivetan, 2001, p.129.
- ↑ Marc-André de Buttet d'Entremont, baron du Bourget. Notes historiques sur les ruines du château du Bourget // Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie 44. 1906. с. 213 – 232..
Външни препратки редактиране
- Онлайn архив на рода Медичи // Архивиран от оригинала на 2009-05-01.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Filiberta di Savoia“ и страницата „Philiberte de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |